Отваря главното меню

Българите в Молдова са между 79 520 и 300 000 души. Според преброяването през 2004 година определени като етнически българи в Молдова са 79 520 души (2,02 %).

Българи в Молдова
Vasile Tarlev.jpegOlimpiy Panov.jpg
Места и численост
Общ брой 79 520 – 300 000
Тараклийски район ~ 28 293
Приднестровие ~ 13 858
Кишинев ~ 8868
Гагаузия ~ 8013
Кахулски район ~ 5816
Леовски район ~ 3804
Кантемирски район ~ 3736
Бесарабски район ~ 1544
Чимишлийски район ~ 1341
Каушански район ~ 1108

Говорими езици по Майчин език (от 2004)[1]:
 – български: 53 178 души (80,99 %), 69,23 % в градовете и 90,55 % в селата
 – руски: 9134 души (13,91 %), 25,08 % в градовете и 4,83 % селата
 – румънски: 2766 души (4,21 %), 4,91 % в градовете и 3,64 % в селата
Вероизповедания Предимно православни християни
Ponderea bulgarilor în Republica Moldova la nivel de comune.jpg

РазположениеРедактиране

По статистика от 2004 година, от 79 520 българско население 13 858 души (2,5 %) живее в непризнатата република Приднестровие (по-голямата част в село Паркани, което е най-голямото българско селище извън границата на Република България), а 65 662 души (1,94 %) в останалата част на Молдова (включително 8013 души (5,15 %) в автономния район Гагаузия). Българите са мнозинство в Тараклийски район, където са 28 293 души или 65,56 % от населението. Най-много българи живеят в градовете Тараклия – 10 732 и Кишинев – 8868.

Населени местаРедактиране

Населени места в които българите са мнозинство са (2004): Тараклия, Александровка (Alexandrovca), Викторовка (Victorovca), Валя Пержей (Valea Perjei), Вознесени (Vozneseni), Горна Албата (Albota de Sus), Долна Албата (Albota de Jos), Димитровка (Dimitrovca), Кайраклия, Колибабовка (Colibabovca), Константиновка (Constantinovca), Кортен, Лопацика (Lopățica), Максимени (Maximeni), Нови Кортен (Cortenul Nou), Нови Томаиул (Tomaiul Nou), Стояновка (Stoianovca), Сърътени (Sărăteni), Тараклия, Твърдица, Троица (Troița), Троян, Хомутеановка (Homuteanovca).

Гагаузия – Кирсово (Chirsova), Приднестровие – Паркани.

ИсторияРедактиране

По време на Руско-турската война от 1768 – 1774 година, особено при оттеглянето на руските войски, няколко хиляди българи се изселват във Влашко, Молдова и Украйна.[2]

ЧисленостРедактиране

Население Дял
1817 около 1500 0,3 %  
1856 29 000 2,9 %   1833,3 %
1897 103 225 5,3 %   256,0 %
1930 163 726 5,7 %   58,6 %
1941 177 700 7,5 %   8,5 %
1959 61 652 2,1 %   65,3 %
1970 73 776 2,1 %   19,7 %
1979 80 665 2,0 %   9,3 %
1989 88 419 2,0 %   9,6 %
2004 79 520 2,0 %   10,0 %

ЕзикРедактиране

Според преброяването през 2004 година българския език е майчин за 53 178 души, или около 1.1 процента от населението на страната. Българския език представлява майчин за около 80.99 процента от българите в Молдова, за 69.23 процента от тях в градовете и 90.55 процента от тях в селата[3].

Руският език е майчин за 9134 души, или 13.91 процента от българите в Молдова. За 25.08 процента от българите в градовете и 4.83 процента от българите в селата.

Румънският език е майчин за 2766 души, или 4.21 процента от българите в Молдова. За 4.91 процента от българите в градовете и 3.64 процента от българите в селата.

КултураРедактиране

Българите в Молдова имат множество културни средища, от които най-значим е Тараклийският държавен университет, открит на 1 октомври 2004 година, който до голяма степен допринася за оформянето на Тараклия като културен и образователен център на българите в страната.

ДружестваРедактиране

Български дружества са:

  • Белци – Българска община в Република Молдова (от 1994), Българско културно дружество (от 1994)
  • Вулканещи – Обществено обединение на българите във Вулканещки район „Възраждане“
  • Кахул – Българска община (от 1994)
  • Кишинев – Асоциация „Съюз на българските организации“ (от 2008), Българско дружество „Възраждане“ (от 1989), Българско дружество „Родолюбец“ в Република Молдова (от 2008), Научно дружество на българистите в Молдова (от 1994)
  • Рибница – Българско културно дружество (от 1994)
  • Тараклия – Българска община в Република Молдова (от 1994)
  • Тираспол – Градска обществена организация Общество на българската култура „Свястно цвете“ (от 1990)

Културни формацииРедактиране

Български културни формации са:

Фолклорни съставиРедактиране

  • Тараклия – Български народен професионален ансамбъл за песни и танци „Родолюбие“ (от 1986)

Учебни заведенияРедактиране

Учебни заведения с преподаване на български език са:

  • Кишинев – Български теоретичен лицей „Васил Левски“ (от 1996)
  • Комрат – Катедра „Българска филология“ към Комратски държавен университет
  • Комрат – Теоретичен лицей „Г.А. Гайдаржи“
  • Комрат Теоретичен лицей „М. Третьков“
  • Тараклия – Тараклийски държавен университет „Григорий Цамблак“ (от 2004), Педагогически колеж-лицей „Св.св. Кирил и Методий“ (съществувал от 1992 до 2007), Средно общообразователно училище, Теоретичен лицей № 1 „Олимпий Панов“, Теоретичен лицей № 2, Теоретичен лицей „Иван Вазов“ (от 1991)
  • село Валя Пержей – Хуманитарен лицей „Христо Ботев“
  • село Горна Албата – Средно общообразователно училище
  • село Долна Албата – Средно общообразователно училище
  • село Кайраклия – Теоретичен лицей (от 1898)
  • село Кортен – Теоретичен лицей „Св. П. Хилендарски“ (от 1969)
  • село Московей – Теоретичен лицей „В. Короленко“
  • село Твърдица – Филиал на Музикален колеж „Щефан Няге“ (от 1996), Средно общообразователно училище, Теоретичен лицей (от 1947)

МедииРедактиране

Български медии са – списание Български хоризонти, телевизия „STV41“ – Тараклия (от 1998), телевизия „Твърдица“, телевизионно предаване „На Буджакска вълна“ в Телерадио Молдова (от 1986), Национална обществена аудиовидео институция Телерадио Молдова.

ПоминъкРедактиране

Поминъкът на повече от половината от българите в Молдова е свързан със селското стопанство. В българските села основната дейност е ориентирана главно към отглеждане на тютюн и грозде. През последните години нараства българското присъствие в сферата на частната стопанска инициатива.

Вижте същоРедактиране

Външни препраткиРедактиране

ИзточнициРедактиране

  1. reference.findtarget.com
  2. Дойнов, Стефан. Българите в Украйна и Молдова през Възраждането (1751 – 1878). София, Академично издателство „Марин Дринов“, 2005. ISBN 954-322-019-0. с. 57 – 58.
  3. www.statistica.md