Кишинев

столица на Молдова

Кишинев (или Кишинеу;[3] на румънски: Chișinău, [kiʃiˈnəw], Кишинъу; на руски: Кишинёв, Кишиньов, разпространено и в български източници) е столицата на Република Молдова. Населението на Кишинев през 2015 г. е около 678 200 души.[4]

Кишинев
Chișinău
Знаме
      
Герб
Молдова
47.0228° с. ш. 28.8353° и. д.
Кишинев
Кишинев
47.0228° с. ш. 28.8353° и. д.
Кишинев
Страна Молдова
Площ123 km²[1]
Надм. височина85 m
Население639 000 души[2] (2019 г.)
КметЙон Чебан
Основаване1436 г.
Първо споменаване1436 г.
Пощенски кодMD-20xx
Телефонен код+373 – 22
МПС кодC, K
Часова зонаUTC+2, UTC+3
Официален сайтwww.chisinau.md
Кишинев в Общомедия

География

редактиране

Градът е разположен на река Бик, приток на Днестър. Кишинев е разделен на пет административни района: Чентру (Център), Ботаника, Буюкани, Чокана и Ришкани (Ришкановка).

Площта на Кишинев е около 565 км².

Кишинев е основан в началото на 15 век като манастирски град. Смята се, че точната година на основаването му е 1436 г. През 1812 г. Кишинев, както и останалата част на Молдовското княжество, намираща се на изток от р. Прут, влиза в състав на Русия, която го превръща в център на Бесарабия.

След 1812 г. градът бързо се разраства. В него се заселват жители от различни краища на Руската империя и извън нея. Основават се много манифактурни преприятия. Особено голям е процентът на еврейското население в града. През 1917 г., например, от 101 избрани общински съветници 44 са евреи, което не е далеч от съотношението между еврейските и останалите жители на града.[5]

Кишинев се намира в румънско владение от 1918 до 1940 година, когато става част от СССР. От август 1991 година градът е столица на независима Република Молдова.

Население

редактиране
Етнически състав
Година Молдовани (%) Руснаци (%) Украинци (%) Румънци (%) Българи (%) Гагаузи (%) Други (%) Неопр. (%) Общо
2004 481 626 67,6 99 149 13,9 58 945 8,3 31 984 4,5 8868 1.2 6446 0,9 11 605 1,6 13 595 1,9 647 513

Икономика

редактиране

Кишинев е главен център в областта на услугите и в индустрията. Голяма част от индустрията се заема от потребителните стоки, производството на строителни материали, машини, пластмаса, каучук и текстил. В областта на услугите голям дял се пада на банките и кредитите, пазаруването и търговията, транспорта. Кишинев разполага с две автогари, като се изгражда трета. Освен тях, в града има международно летище, една международна жп гара и няколко хотела.

След разпадането на Съветския съюз жизненият стандарт в Кишинев остава много по-висок от този в провинцията.

Образование

редактиране

В Кишинев са разположени Молдовската академия на науките и 23 университета – 12 държавни и 11 частни.

На Кишинев е наречена улица в квартал „Хладилника“ в София (Карта).

Известни личности

редактиране
Родени в Кишинев
Други

Побратимени градове

редактиране

Външни препратки

редактиране

Източници

редактиране
  1. www.statistica.md
  2. statistica.gov.md
  3. „Нов правописен речник на българския език“, изд. „Хейзъл“, София, 2002, стр. 1008.
  4. www.statistica.md
  5. Копанский, Яков М. Благотворительные организации евреев Бессарабии в межвоенный период 1918 – 1940, Кишинев 2002, с. 3