Българо-черногорска спогодба (1912)

Българо-черногорската спогодба е тайно съглашение между Царство България и Кралство Черна гора, сключено на 15 август 1912 г. и официално одобрено от българското правителство на 15 септември същата година, в навечерието на Балканската война (1912 - 1913). С него се оформя окончателно Балканският съюз.

Италианско-турската война (1911 - 1912) дава основен подтик на черногорското правителство да потърси споразумение с Царство България за общи действия срещу Османската империя. През юни 1912 г. черногорския крал Никола I Петрович прави следните предложения към българското правителство:

  1. Черна гора е съгласна да започне първа войната, ако България обещае да се намеси не по-късно от 30 дни. Тя е съгласна, ако България пожелае, да се започнат преговори с Гърция, Сърбия и албанските първенци.
  2. Целта на войната ще бъде да се освободят християните, подвластни на Османската империя, като се отнемат всички османски области на Балканския полуостров; да се разширят границите на България и на Черна гора, като се задоволят и справедливите искания на Сърбия и Гърция; да се образува автономна държава Албания, границите на която ще се определят по-късно;
  3. Войната ще бъде нападателна. Черна гора ще извади 40 000 войника, които ще ангажират стохилядна османска армия.
  4. България да отпусне на Черна гора заем от 2 250 000 лв., необходими за военни разноски.[1]

При тези условия на 15 август българският пълномощен министър в Цетина Недялко Колушев сключва устна спогодба с черногорския крал.[2] Тя е одобрена от българското правителство месец по-късно, когато Османската империя започва да мобилизира войските си на Балканите.[1]

В изпълнение на спогодбата Черна гора свиква бързо своята армия и на 25 септември обявява война на османците, давайки началото на Балканската война.[3] България се включва във войната десет дни по-късно.[4] През следващите четири месеца София изплаща на Черна гора по 750 000 лв. месечно, равни на издръжката на половината черногорска армия.[2]

За България привличането на Черна гора на страната на Балканския съюз има предимно политическо значение. Във военно отношение черногорската армия е твърде малобройна и значително отдалечена от основните оперативни театри. С присъединяването на Черна гора към Балканския съюз се увеличава политическият му кредит, а единодушието на балканските държави привлича симпатиите на общественото мнение в Европа.[1]

Вижте същоРедактиране

ИзточнициРедактиране

  1. а б в Колектив при Щаба на армията, Войната между България и Турция 1912-1913 Том I: Подготовка на войната, София, 1935, Държавна печатница, стр. 61-62
  2. а б Енциклопедия „България“, Том I, Издателство на БАН, София 1978, стр. 495
  3. Марков, Г. България в Балканския съюз срещу Османската Империя, 1912-1913 г., „Наука и изкуство“, София 1989, 1.1. Хвърляне на заровете (ел. изд. „Книги за Македония“, 2 септември 2009)
  4. Марков, Г. България в Балканския съюз срещу Османската Империя, 1912-1913 г., „Наука и изкуство“, София 1989, 1.2. Преломната изненада Лозенград (ел. изд. „Книги за Македония“, 2 септември 2009)