Отваря главното меню

Българска граматика (Неофит Рилски)

„Българска граматика“ („Болгарска грамматіка“) е първата граматика на българския език, издадена от видния възрожденец Неофит Рилски през 1835 г. в Крагуевац, столица на Княжество Сърбия.[1]

„Българска граматика“
„Болгарска грамматіка“
Neofit Rilski - Bolgarska Gramatika (1835).pdf
Автор Неофит Рилски
Първо издание 1835 г.
Крагуевац, Княжество Сърбия
Оригинален език Български
Жанр Новобългарска граматика

През 1835 г. в Габрово е открито Габровското народно взаимно училище, станало основно българско културно-просветно средище. В училището преподава Неофит Рилски, изучавал в Букурещ взаимоучителния метод. Той превежда на български таблиците, по които се води обучението, подготвя и първите учебници и по-специално своята „Българска граматика“, за да може да унифицира и систематизира новобългарския език. В предговора, озаглваен „Филологическо предуведомление“, той показва необходимостта от създаване на единен български книжовен език:[1]

Явно е прочее всякому, защо е потребна една обща грамматика за сичката Болгария, по която требува сички да последуват своите списания...[2]

В граматиката си Неофит Рилски отразява езиковата действителност в българските земи: въвежда кратките местоимения „ме“, „те“ и „се“, налага пълна употреба на членни форми и призовава към умерено използване на чужди думи. Накрая на граматиката има кратък речник на турцизми и гърцизми с техните „русийски“ и „славенски“ съответствия.[1]

Външни препраткиРедактиране

Вижте същоРедактиране

БележкиРедактиране

  1. а б в Енциклопедия „Пирински край“, том 1. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 119.
  2. Болгарска грамматіка, стр. 3.