Българска лига по хипертония

Българската лига по хипертония (БЛХ) е сдружение с нестопанска цел. То осъществява своята дейност в обществена полза.

Българска лига по хипертония
Информация
АкронимиБЛХ
Основана1992 г.
СедалищеСофия, България
Ръководителпроф. д-р Арман Постаджиян
Сайтwww.hypertensionleaguebg.info

Сдружението е основано през 1992 г. от акад. проф. Чудомир Начев, който е и негов пръв председател до 2005 г.

Основните цели на БЛХ се свързани с диагностиката и лечението на хипертонията. Те са залегнали в устава на сдружението: [1]

  • подобряване диагностичната ефективност, контрол и профилактика на артериалната хипертония сред населението;
  • осъществяване на контакти със сродни организации в България и чужбина
  • разработване, организиране и провеждане на програми за поддържане и осъвременяване квалификацията по хипертензиология и на специализации за лекари в рамките на тяхната компетентност;
  • участие в проекти, свързани с опазване здравето на населението, медицински проучвания и дейности, свързани с намаляване усложненията на свързаните с артериалната хипертония заболявания, както и осъществяване на контакти и взаимодействия с пациентски организации;
  • разработване и актуализиране на стандарти и оценка на качество в областта на хипертензиологията и съпътстващите заболявания;
  • способстване за намаляване заболеваемостта и смъртността от свързаните с артериалната хипертония сърдечно-съдови заболявания.

БЛХ е основана през 1992 г. Първи председател на сдружението е акад. проф. Чудомир Начев (1992 – 2005 г.). Следващият председател е проф. Светла Торбова (2006 – 2018)[2]. Понастоящем сдружението се ръководи от проф. Арман Постаджиян. [3] БЛХ е асоцииран член на Европейското дружество по хипертония [4]

Управителен съвет

редактиране

С мандат 2018 – 2023 г.[5]

Научни изяви

редактиране

БЛХ организира ежегодно следните научни събития:[6]

  • Научен симпозиум ARTERIALE
  • Кампания „Световен ден на хипертонията“

БЛХ издава научно списание - Списание на Българската лига по хипертония [7], което е включено в Националния референтен списък на съвременни български научни издания с научно рецензиране на Националния център за информация и документация.[8]

Източници

редактиране

Външни препратки

редактиране