Българска носия

Българска традиционна носия нарича народното облекло на българина от Възраждането до към средата на 20 век, включително та чак до наши дни. То отразява спецификата, традиционната култура и бита на българския народ.

Традиционна българска невестинска саичена носия, Национален исторически музей, София.

ИсторияРедактиране

Според етнографите произходът му е главно балкански, като се откриват и следи от облеклото на народите, с които българите са били в контакт – турци, гърци, албанци и власи. По своя характер носията е всекидневното работно облекло, което чрез художествена украса придобива празничен вид. Отличава се с изключителната си практичност при трудова дейност, традиционни обреди и празненства. Носията бива мъжка и женска, празнична и всекидневна като във всяка една от българските етнографски области те се отличават със своя специфика и самобитност. След Освобождението през 1878 настъпват значителни промени под влияние на градското облекло. Днес носиите се използват при художествена самодейност, някои от художествените елементи – в приложното изкуство, художествените занаяти и по-рядко в съвременното облекло.

КласификацияРедактиране

^{Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.}

Мъжките носии се класифицират в две основни групи, в рамките на които има множество регионални особености – чернодрешна носия в повечето български територии и белодрешна носия на северозапад, – а женските – в три групи – двупрестилчена (в Северна България), сукманена (в средните и източни части на страната) и саичена носия (в Родопите и Югозападна България).^[1]

ГалерияРедактиране

Носия на балканджия от Тетевенско, 1908
Носия на мъж и жена от Ихтиманско, 1915
Учителят Цветан Константинов с ученици в традиционни носии от село Михайлово, област Враца, 1939
Празник в село Кайнарджа, област Силистра – април 1941
Носии на млад мъж и жена от Врачанско, края на 19 век
Мияшка народна носия от Дебърско, началото на 20 век
Традиционна престилка от село Кочан, Чечко
Традиционни родопски терлици от село Върбина, Смолянско
Сарафлъци от Ослековата къща в Копривщица

БиблиографияРедактиране

Български народни носии. Том 1: Български народни носии в Северна България през XIX век и началото на XX век, Мария Велева, Евгения Лепавцова, изд. БАН, 1960
Български народни носии. Том 2: Български народни носии в Средна Западна България и Средните и Западните Родопи от края на XVIII до средата на XX век, Мария Велева, Евгения Лепавцова, изд. БАН, 1974
Български народни носии. Том 3: Български народни носии в Източна България през XIX и първата половина на XX век, Мария Велева, Евгения Лепавцова, изд. БАН, 1979
Български народни носии. Том 4: Български народни носии в Южна България през ХIX и първата половина на ХХ век, Мария Велева, Евгения Лепавцова, изд. БАН, 1988
Македонски народни носии, Вера Кличкова, изд. Етноложки музей Скопие, 1963
Българската народна носия, Елена Банчева, изд. Борина София, ISBN 978-954-500-230-4
Българската двупрестилчена носия, Мария Велева, изд. БАН, 1963
Българска народна култура, Елена Банчева, изд. Наука и изкуство, 1931
Български народни носии. Bulgarian Folk Costumes, Веска Борисова, Анита Комитска, изд. Национален етнографски музей при БАН, ISBN 954-90700-6-9, 2005
Народни носии от видински окръг, Маргарита Николова, изд. Септември, 1963
Народни носии от Източните Родопи, Мария Николчовска, изд. Септември, 1980
Български носии: книжка-играчка, Вера Чолакова, изд. Отечество, 1960

Външни препраткиРедактиране

Общомедия разполага с мултимедийно съдържание за

Българската традиционна носия.

Чернодрешна носия на младо момче от село Габра, Софийска област

Вижте същоРедактиране

Български народни танци

БележкиРедактиране

↑ Вакарелски, Христо. Етнография на България. София, Наука и изкуство, 1977. ISBN 978-954-320-582-0. с. 196 – 199, 210.

[вакарелски-1] Вакарелски, Христо. Етнография на България. София, Наука и изкуство, 1977. ISBN 978-954-320-582-0. с. 196 – 199, 210.

[1]