Баал или Ваал е бог в западносемитската митология, един от двойката главни богове на народите, обитаващи териториите на Финикия и древните земи на Сирия, Ливан, Израел и Палестина през 2 хил. пр.н.е. и 1 хил. пр.н.е. Култът е пренесен и в средиземноморските и други отвъдморски финикийски колонии, и в частност в Картаген (женското божество Танит е покровителка и закрилница на този град).

Баал
Характеристики
Описаниебог в западносемитската митология
РодителиЕл, Дагон
Баал в Общомедия

Той е бог на плодородието. Етимологията на наименованието му буквално се превежда като „бог, благ, владика, велик, стопанин“.[1] Понякога е определян като господар на дъжда и росата – двете форми на влага, които са незаменими за плодородието на почвата в Ханаан. В угаритския език, Баал е бог на бурите, „Яздещият облаците“. Във финикийския, той е наричан Баал Шамен – господар на небесата.[2]

Сведения за Баал са разкрити от няколко плочици, открити при Угарит през 1929 г. Те датират от 2 хилядолетие пр.н.е. Митовете разказват за борбата на Баал за получаване на дворец, сравним по величие с тези на другите божества. Той убеждава Ашера да ходатайства пред съпруга си, Ел, който е началник на пантеона, да упълномощи построяването на дворец. Тогава богът на изкуствата и занаятите, Котар, започва да строи най-красивия дворец за Баал, покриващ площ от 10 000 акра.[2]

Почитта към Баал е популярна и в Египет от късното Ново царство (1400 г. пр.н.е.) до края му (1075 г. пр.н.е.). Чрез влиянието на арамейците, които заема вавилонското произношение Бел, божеството става известно като Белос в гръцките текстове.[2]

Бронзова статуетка на Баал от Угарит.

Вижте също

редактиране

Източници

редактиране
  1. Herrmann, Wolfgang. Dictionary of Deities and Demons in the Bible, 2nd ed. Grand Rapids, Wm. B. Eerdmans Publishing, 1999. с. 132.
  2. а б в Baal // Encyclopædia Britannica, 23 януари. Посетен на 15 август 2020.