Уикипедия

Вавилонска кула

Вавилонската кула (на иврит: מִגְדַּל בָּבֶל, Migdal Bavel) разказ в Битие 11: 1 – 9 е митична постройка[1], предназначена да обясни защо народите по света говорят различни езици.[2][3][4]

Вавилонска кула
Pieter Bruegel the Elder - The Tower of Babel (Vienna) - Google Art Project.jpg
Вавилонска кула в Общомедия

Според Библията, човешка раса в поколенията след Всемирния потоп говорещи един език и мигриращи на изток, идва в земята Шинар (שִׁנְעָר). Там те се съгласяват да построят град и кула, достатъчно висока, за да достигне небето. Бог, наблюдавайки техния град и кула, обърква речта им, така че вече не могат да се разбират, и ги разпръсква по света.

Някои съвременни учени свързват Вавилонската кула с известни структури, по-специално Етеменанки, зиккурат, посветен на месопотамския бог Мардук във Вавилон. Шумерска история с някои подобни елементи е разказана в Enmerkar and the Lord of Aratta.[5]

ЕтимологияРедактиране

Изразът „Вавилонска кула“ не се среща в Библията; винаги е „градът и кулата“ (אֶת-הָעִיר וְאֶת-הַמִּגְדָּל) или просто „градът“ (הָעִיר). Оригиналното производно на името Babel (също еврейското име за Вавилон) е несигурно. Родното акадско име на града е било Bāb-ilim, което означава „Божия порта“. Обаче тази форма и самата интерпретация сега обикновено се смятат за резултат от народна акадска етимология, приложена към по-ранна форма на името, Бабила, с неизвестно значение и вероятно несемитски произход. Според Библията градът е получил името „Бабел“ от еврейския глагол בָּלַ֥ל (bālal), което означава да бъркам или да обърквам. [6]

ИсторияРедактиране

Темата за съревнованието на историята между Бог и хората се появява другаде в Битие, в историята на Адам и Ева в райската градина. Еврейската интерпретация от 1 век, открита във Йосиф Флавий, обяснява строежа на кулата като хубристичен акт на непокорство срещу Бог, нареден от арогантния тиранин Нимрод. Има обаче някои съвременни предизвикателства пред тази класическа интерпретация, с акцент върху изричния мотив за културна и езикова хомогенност, споменат в повествованието (ст. 1, 4, 6). Това четене на текста разглежда Божиите действия не като наказание за гордост, а като етиология на културните различия, представяйки Бабел като люлка на цивилизацията.[7]

Библейските учени виждат Книгата на Битие като митологична, а не като историческа история на събитията. Въпреки това историята на Бабел може да се тълкува от гледна точка на контекста.

Битие 10:10 гласи, че Вавилон (LXX: Βαβυλών) е част от царството на Нимрод. Библията не споменава конкретно, че Нимрод е поръчал изграждането на кулата, но много други източници свързват нейното изграждане с Нимрод.

Битие 11: 9 приписва еврейската версия на името Бабел на глагола balal, което означава да обърка или обърка на иврит. Римско-еврейският автор от първи век Йосиф Флавий обяснява по подобен начин, че името произлиза от еврейската дума Бабел (βαβὲλ), което означава „объркване“.[8]

Исторически разказиРедактиране

В БиблиятаРедактиране

Библейският разказ гласи:

1 А по цялата земя се употребяваше един език и един говор.

2 И като потеглюваха човеците към изток, намериха поле в Сенаарската земя, гдето се и заселиха.

3 И рекоха си един на друг: Елате, да направим тухли и да ги изпечем в огъня. Тухли употребяваха вместо камъни, а смола употребяваха вместо кал.

4 И рекоха: Елате, да си съградим град, даже кула, чийто връх да стига до небето; и да си спечелим име, да не би да се разпръснем по лицето на цялата земя.

5 А Господ слезе да види града и кулата, които градяха човеците.

6 И рече Господ: Ето, едни люде са, и всички говорят един език; и това е което са почнали да правят; и не ще може вече да им се забрани, какво да било нещо, що биха намислили да направят.

7 Елате да слезем, и там да разбъркаме езика им, тъй щото един други да не разбират езика си.

8 Така Господ ги разпръсна от там по лицето на цялата земя; а те престанаха да градят града.

9 За това той се наименува Вавилон, защото там Господ разбърка езика на цялата земя; и от там Господ ги разпръсна по лицето на цялата земя. Битие 11:1 – 9“[9]

Според Библията след Потопа човечеството представлява единен народ, говорещ на общ език. От изток хората прииждат в земята Сеннаар (на долното течение на Тигър и Ефрат) и построяват град (Вавилон) и кула, висока до небето, „за да си създадат име“. Строителството на кулата е прекратено от Бог, който „объркал“ езика на хората и те спират да се разбират. Хората не могли да достроят кулата и се разпръскват по цялата земя. Така историята за Вавилонската кула обяснява появата на различните езици след потопа.

Сказанията възникват не по-късно от началото на 2 хил. пр. Хр., тоест почти 1000 г. преди литературния паметник – Библията, представляващ най-старото писмено свидетелство за тях (и отнасящо се към най-древните библейски текстове). Само някои мотиви от сказанията получават развитие при по-късните автори: изобразява се греховността на всичко „допотопно“, на цялото поколение строители и особено на вавилонците като врагове.

В тази връзка се определя богоборческият характер на строителството на кулата. Основно се променя образът на Бога, мотивът за неговата враждебност се измества от засилването на справедливостта му, разпръскването на хората се изобразява не само като възмездие и от опасение от човешката сила, а като благодеяние и Божи промисъл. Сюжетът има многобройни митологични паралели. Изразите „вавилонско стълпотворение“ и „объркване на езика“ са в речниците на много езици.

Книга на юбилеитеРедактиране

Книгата на юбилеите съдържа един от най-подробните разкази, намерени навсякъде в Кулата.

“ И те започнаха да строят, а на четвъртата седмица направиха тухли с огън и тухлите им послужиха за камък, а глината, с която ги циментираха, беше асфалт, който излиза от морето и от водните извори в земята Шинар. И те го построиха: строяха го четиридесет и три години; ширината му беше 203 тухли, а височината [на тухла] беше третата от едната; височината му възлизаше на 5433 лакътя и 2 палми и [размерът на едната стена беше] тринадесет стъпала [и на останалите тридесет стъпала]. (Юбилеи 10: 20 – 21, превод на Чарлз от 1913 г.)

Псевдо-ФилонРедактиране

В Псевдо-Филон постройката на сградата се приписва не само на Нимрод, който е превърнат в принц на хамитите, но и на Йоктан, като принц на семитите, и на Фенех, син на Доданим, като принц на Яфетите. Дванадесет мъже са арестувани за отказ да донесат тухли, включително Авраам, Лот, Нахор и няколко сина на Йоктан. Йоктан обаче накрая спасява дванадесетте от гнева на другите двама принцове.

МидрашРедактиране

Равинската литература предлага много различни разкази за други причини за построяването на Вавилонската кула и за намеренията на нейните строители. Според един мидраш, строителите на Кулата, наричан в еврейските източници „поколението на сецесията“, са казали: „Бог няма право да избира горния свят за Себе Си и да остави долния свят на нас; затова ние ще строим ни кула, с идол на върха, който държи меч, така че да изглежда така, сякаш възнамерява да воюва с Бог (Gen. R. xxxviii. 7; Tan., ed. Buber, Noah, xxvii. et seq.).

Сградата на Кулата беше предназначена да предизвика непокорство не само на Бог, но и на Авраам, който увещаваше строителите към почит. В пасажа се споменава, че строителите са говорили остри думи срещу Бога, като са казвали, че веднъж на 1 656 години небето се клатушка, така че водата се излива върху земята, следователно те ще го подкрепят с колони, за да не настъпи друг потоп (Бит. lc; Tan. lc; по същия начин Йосиф Флавий, „Ant.“ i. 4, § 2).

Някои от това поколение дори искаха да воюват срещу Бог на небето (Талмуд Синедрион 109а). Те бяха насърчени в това начинание от идеята, че стрелите, които те изстрелват в небето, падат обратно, капейки с кръв, така че хората наистина вярват, че могат да водят война срещу жителите на небесата (Сефер ха-Яшар, Глава 9:12 –36). Според Йосиф Флавий и Мидраш Пирке Р. Ел. xxiv., главно Нимрод е убедил съвременниците си да построят Кулата, докато други равински източници твърдят, напротив, че Нимрод се е отделил от строителите.

Според друг разказ на мидрашиката, една трета от строителите на кулите са били наказани с превръщането им в полудемонични същества и прогонване в три паралелни измерения, обитавани сега от техните потомци. [10][11]

ИслямРедактиране

Въпреки че не се споменава по име, Коранът има история с прилики с библейската история за Вавилонската кула, макар и в Египет на Мойсей: Фараонът моли Хаман да му построи каменна (или глинена) кула, за да може да се качи до небето и да се изправи срещу Бог на Мойсей. [12]

Друга история в Сура 2: 102 споменава името на Бабил, но разказва за това, когато двамата ангели Харут и Марут преподават магия на някои хора във Вавилон и ги предупреждават, че магията е грях и че тяхното обучение на магия е тест за вяра. [ Приказка за Бабил се появява по-пълно в писанията на Якут (i, 448 г.) и на Lisān al-ʿArab [ar] (xiii. 72), но без кулата: [13]човечеството е било пометено от ветрове в равнината, която е била впоследствие наречен „Бабил“, където Бог им е назначил своите отделни езици и след това отново са разпръснати по същия начин. В Историята на пророците и царете от мюсюлманския богослов от 9 век ал-Табари е дадена по-пълна версия: Нимрод е построил кулата в Бабил, Бог я унищожава и езикът на човечеството, древен сирийски, след това се бърка в 72 езика. Друг мюсюлмански историк от 13 век, Абу ал-Фида, разказва същата история, добавяйки, че на патриарха Ебер (прародител на Авраам) е било позволено да запази оригиналния език, иврит в случая, тъй като той няма да участва в сградата. [14]

Въпреки че вариации, подобни на библейския разказ за Вавилонската кула, съществуват в рамките на ислямската традиция, централната тема за Бог, разделящ човечеството въз основа на езика, е чужда на исляма според автора Yahiya Emerick. В ислямската вяра той твърди, че Бог е създал нации, за да се познават помежду си и да не бъдат разделени. [15]

Объркване на езицитеРедактиране

Объркването на езиците (confusio linguarum) е митът за произхода на фрагментацията на човешките езици, описан в „Битие 11: 1 – 9, в резултат на изграждането на Вавилонската кула. Преди това събитие беше заявено, че човечеството говори един-единствен език. Предишното Битие 10: 5 гласи, че потомците на Яфет, Гомер и Яван са се разпръснали „със собствените си езици“, създавайки очевидно противоречие. Учените обсъждат или обясняват това очевидно противоречие от векове. [16]

По време на Средновековието еврейският език е широко разпространен езика, използван от Бог за обръщение към Адам в рая, а от Адам като законодател (адамическия език) от различни еврейски, християнски и мюсюлмански схоласти.

Данте Алигиери се занимава с темата в своята De vulgari eloquentia (1302 – 1305). Той твърди, че адамическият език е от божествен произход и следователно неизменен.[17] Той също така отбелязва, че според Битие първият речев акт се дължи на Ева, обръщайки се към змията, а не към Адам.

В своята „Божествена комедия“ (ок. 1308 – 1320) обаче Данте променя възгледа си на друг, който третира адамическия език като продукт на Адам. Това доведе до това, че то вече не може да се счита за неизменно и следователно иврит не може да се счита за идентичен с езика на Рая. Данте заключава (Paradiso XXVI), че ивритът е производно на езика на Адам. По-специално, главното еврейско име за Бог в схоластичната традиция, Ел, трябва да бъде получено от различно адамово име за Бог, което Данте дава като И. [18]

Преди приемането на индоевропейското езиково семейство, някои езици се считат за „яфетитски“ от някои автори (напр. Rasmus Rask през 1815 г.; вж. Индоевропейски изследвания). Започвайки от Европа на Ренесанса, приоритет пред иврита се претендира за предполагаемите яфетически езици, които уж никога не са били покварени, тъй като техните говорители не са участвали в изграждането на Вавилонската кула. Сред кандидатите за жив потомък на адамическия език бяха: галски (вж. Auraicept na n-Éces); Тоскански (Джовани Батиста Гели, 1542, Пиеро Франческо Джамбулари, 1564); Холандски (Goropius Becanus, 1569, Abraham Mylius, 1612); Шведски (Olaus Rudbeck, 1675); Немски (Georg Philipp Harsdörffer, 1641, Schottel, 1641). През 1688 г. шведският лекар Андреас Кемпе пише сатиричен трактат, където се подиграва на надпреварата между европейските националисти да претендират за родния си език като адамически език. Карикатурирайки опитите на шведа Олаус Рудбек да произнесе шведския за оригиналния език на човечеството, Кемпе пише остра пародия, където Адам говори датски, Бог говори шведски, а змията френски. [19]

Приматът на иврит все още е защитен от някои автори до появата на съвременната лингвистика през втората половина на 18 век, напр. от Pierre Besnier [fr] (1648 – 1705) във Философско есе за обединението на езиците или изкуството да се познават всички чрез владеенето на един (1675) и от Gottfried Hensel (1687 – 1767) в неговия Synopsis Universae Philologiae (1741).

ОписаниеРедактиране

ВисочинаРедактиране

Книгата Битие не споменава колко висока е била кулата. Фразата, използвана за описание на кулата, „нейният връх в небето“ (v.4), е идиом за впечатляваща височина; вместо да предполага арогантност, това беше просто клише за височина. [20]

Книгата на юбилеите споменава височината на кулата като 5 433 лакътя и 2 палми, или 2 484 м (8 150 фута), около три пъти повече от височината на Бурж Халифа или около 1,6 мили височина. Третият апокалипсис на Барух споменава, че „кулата на раздора“ е достигнала височина от 463 лакти или 211,8 м (695 фута), по-висока от която и да е структура, построена в историята на човечеството до построяването на Айфеловата кула през 1889 г., което е 324 м (1063 фута) височина.

РазрушениеРедактиране

Разказът в Битие не споменава за разрушаване на кулата. Хората, чиито езици са объркани, просто са разпръснати оттам по лицето на Земята и спряха да градят своя град. В други източници обаче, като Книгата на юбилеите (глава 10, ст. 18 – 27), Корнелий Александър (фрагмент 10), Абиден (фрагменти 5 и 6), Йосиф Флавий (Античности 1.4.3) и Сибилин Оракули (iii. 117 – 129), Бог преобръща кулата с голям вятър. В Талмуда се казва, че горната част на кулата е изгорена, дъното е погълнато, а средата е оставена да стои, за да се ерозира с времето (Санхедрин 109а).

ЕтеменанкиРедактиране

Етеменанки (шумерски: „храм на основата на небето и земята“) е името на зикурат, посветен на Мардук в град Вавилон. Известно е възстановен от владетелите на нововавилонската династия от 6 век пр.н.е. Набополасар и Навуходоносор II. Според съвременните учени, като Стивън Л. Харис, библейската история за Вавилонската кула вероятно е повлияна от Етеменанки по време на вавилонския плен на евреите.

Навуходоносор пише, че първоначалната кула е била построена в древността: "Бивш цар построи Храма на седемте светлини на Земята, но не завърши главата му. От отдалечено време хората го бяха изоставили, без да изрекат думите си Оттогава земетресенията и мълниите разпръснаха изсушената от слънцето глина; тухлите на обвивката се бяха разцепили и земята отвътре беше разпръсната на купчини. "Седемте светлини бяха планетите, които Луната и Слънцето мислеха да обикаля около Земята във вярвания.

През 2011 г. учените откриха в колекцията Schoyen най-старото познато представяне на Етеменанки. Издълбана върху черен камък, Вавилонската кула (както е известна) датира от 604 до 562 г. пр. н. е., Времето на Навуходоносор II.

По-късно гръцкият историк Херодот (440 г. пр. н. е.) пише за този зикурат, който той нарича „Храмът на Зевс Белус“, давайки сведения за огромните му измерения.

Вече разрушеният Велик Зикурат на Вавилон е окончателно унищожен от Александър Велики в опит да го възстанови. Той успя да премести плочките на кулата на друго място, но смъртта му спря реконструкцията.

Айзък Азимов предполага, че авторите на Битие 11: 1 – 9 са били вдъхновени от съществуването на очевидно непълен зикурат във Вавилон и от фонологичното сходство между вавилонския Баб-илу, което означава „Божия порта“, и еврейската дума balal, което означава „смесен“, „объркан“ или „объркан“. [21][22][23][24]

Вавилон и евреитеРедактиране

 
„Вавилонската кула“, Питер Брьогел Стария (1563)

Много библеисти свързват легендата за Вавилонската кула със строителството на храмове-кули в онзи регион. Кулите са наричани зикурати. Върховете им служат за религиозни обреди и астрономически наблюдения.

Ассирийският цар Синахериб през 689 г. пр. Хр. превзема Вавилон и „Етеменанки“ започва да се руши. Зикуратът е възстановен от Навуходоносор II. След унищожаването на Юдея евреите са преселени във Вавилон. Макар да липсват доказателства, не е изключено евреите да участват във възстановяването на Вавилонската кула.

„Греховността“ на строителите на Вавилонската кула се свързва с отрицателното отношение на евреите към Вавилон, както и с възгордяването на хората в стремежа им да достигнат Бог. Градът е политически и военен противник на евреите. В Библията Вавилон става символ на греха. В „Откровението на Йоан Богослов“ се появява терминът вавилонска блудница: „и на челото ѝ пишеше име: Великият Вавилон, майка на блудници и мерзост земна“ (Откр. 17: 5).

ИзточнициРедактиране

  1. ↑ Tower of Babel | Story, Summary, Meaning, & Facts. // Encyclopedia Britannica. Посетен на 16 март 2021. (на английски)
  2. ↑ The Oxford Gide to people and places in the Bible. //
  3. ↑ The Jewish study Bible. //
  4. ↑ Hebrew Myths:The book of Genesis. //
  5. ↑ [Kramer, Samuel Noah (1968). „The 'Babel of Tongues': A Sumerian Version“. Journal of the American Oriental Society. 88 (1). pp. 108 – 111.  Babel of Tongue]. //
  6. ↑ [John L. Mckenzie (1995). The Dictionary of the Bible. Simon and Schuster. p. 73. ISBN 978-0-684-81913-6.  The Dictionary of the Bible]. //
  7. ↑ [Coogan, Michael D. (2009). A Brief Introduction to the Old Testament: the Hebrew Bible in its Context. Oxford University Press. ISBN 978-0-19-533272-8.  Old Testament]. //
  8. ↑ [Hiebert, Theodore (2007). „The Tower of Babel and the Origin of the World's Cultures“. Journal of Biblical Literature. 126 (1): 29 – 58. doi:10.2307/27638419. JSTOR 27638419.  The Tower of Babel and the origin of the word’s]. //
  9. ↑ Библия. //
  10. ↑ [Jastrow, Morris; Price, Ira Maurice; Jastrow, Marcus; Ginzberg, Louis; MacDonald, Duncan B. (1906). „Babel, Tower of“. Jewish Encyclopedia. New York: Funk & Wagnalls. pp. 395 – 398.  Babel Towel:Jewish Encyclopædia]. //
  11. ↑ [Ginzberg, Louis (1909). Legends of the Jews, Volume 1. New York. Archived from the original on 1 October 2015.  Legends of the Jewish,Volume 1]. //
  12. ↑ [Pickthal, M. „Quran“ (in English), Suras 28:36 and 40:36 – 37. Amana Publishers, UK 1996  Quran]. //
  13. ↑ ["Surat Al-Baqarah [2:102] – The Noble Qur'an – القرآن الكريم". Quran.com. Посетен на 7 ноември 2013 г.  Quran]. //
  14. ↑ [Jastrow, Morris; Price, Ira Maurice; Jastrow, Marcus; Ginzberg, Louis; MacDonald, Duncan B. (1906). „Babel, Tower of“. Jewish Encyclopedia. New York: Funk & Wagnalls. pp. 395 – 398.  Babel Tower:Jewish Encyclopædia]. //
  15. ↑ [Emerick, Yahiya (2002). The Complete Idiot's Guide to Understanding Islam. Indianapolis: Alpha. p. 108. ISBN 978-0-02-864233-8.  The Complete Idiot's Guide to Understanding Islam.] //
  16. ↑ [Louth, Andrew; Oden, Thomas C.; Conti, Marco (2001). Genesis 1 – 11; Volume 1. Taylor & Francis. p. 164. ISBN 1-57958-220-6.  Битие 1:11]. //
  17. ↑ [Mazzocco, Angelo (1993). Linguistic Theories in Dante and the Humanists. pp. 159 – 181. ISBN 978-90-04-09702-5.  Linguistic Theories in Dante and the Humanists.] //
  18. ↑ [Mazzocco, Angelo (1993). Linguistic Theories in Dante and the Humanists. pp. 159 – 181. ISBN  Linguistic Theories in Dante and the Humanists]. //
  19. ↑ [Olender, Maurice (1992). The Languages of Paradise: Race, Religion, and Philology in the Nineteenth Century. Trans. Arthur Goldhammer. Cambridge, Massachusetts and London: Harvard University Press. ISBN 0-674-51052-6  The LanguageS of Paradise]. //
  20. ↑ [12] Hiebert, Theodore (2007). „The Tower of Babel and the Origin of the World's Cultures“. Journal of Biblical Literature. 126 (1): 29 – 58. doi:10.2307/27638419. JSTOR 27638419.  The Tower of Babel and the Origin of the World's Cultures"]. //
  21. ↑ [Harris, Stephen L. (2002). Understanding the Bible. McGraw-Hill. pp. 50 – 51. ISBN 978-0-7674-2916-0.  Understanding the Bible]. //
  22. ↑ [Jeffrey, Grant R. (2013). Unveiling Mysteries of the Bible. Colorado Springs: WaterBrook Press. pp. 33 – 39. ISBN 978-0-307-50860-7.  Mystery of the Bible]. //
  23. ↑ [Jeffrey, Grant R. (2013). Unveiling Mysteries of the Bible. Colorado Springs: WaterBrook Press. pp. 33 – 39. ISBN 978-0-307-50860-7.  Unveiling the Bible]. //
  24. ↑ [The Tower of Babel Stele. Schoyen Collection. Посетен на 28 декември 2011 г.  The Tower of Babel]. //
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Вавилонска_кула&oldid=11701368“.