Отваря главното меню
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Адам.

Микеланджело, „Бог дава живот на Адам“

Адам – според библейското предание, повторено след това от свещените книги на други свързани религии, е първият човек, праотец на цялото човечество. Създаден е от Бога от земната пръст и му е вдъхнато „дихание на живот“, което го оживотворява. (Бит. 2:7)

Общи положенияРедактиране

Етимология на иметоРедактиране

Адам (на иврит хакодешאָדָם) възлиза към древносемитския корен דם, от който се образуват думи със значение „земя“ (в смисъл на пръст, или глина), „кръв“, прилагателното „червен“ и т.н. – понятия, тясно свързани с произхода на човека, какъвто го представя библейският текст. В Библията се употребява като съществително, въпреки че поради граматичната форма, някои изследователи смятат, че „Адам“ всъщност не е съществително, а глагол в трето лице, мъжки род, перфектум. Тази хипотеза обаче остава в рамките на езикознанието и не засяга религиозното разбиране на библейския текст.

Библейски разказРедактиране

В книга Битие, глави 2 – 5, са предадени основни факти от живота на Адам. Той е поставен като господар на всичко съществуващо, дава имена на животните, потопен е в дълбок сън, по време на който от неговото ребро Бог създава Ева. След грехопадението, при което „Адам стана един от Нас да познава добро(+) и зло(-)“ (Бит. 2:22), е изгонен от едемската градина, като преди това е „прокълнат“: „Проклета да е земята заради тебе; с мъки ще се храниш от нея през всички дни на живота си; тръне и бодили ще ти ражда тя; ще се храниш с полска трева; с пот на лицето си ще ядеш хляба си, докле се върнеш в земята, от която си взет; защото пръст си и в пръст ще се върнеш“ (Бит. 2:17 – 19).

В последната фраза има игра на думи – „адам“ (човекът) и „адама“ (пръстта, земята).

След грехопадението Адам и Ева имат трима синове – Каин, Авел и Сит, родоначалници на отделните човешки племена и народи.

Религиозни концепции за АдамРедактиране

ЮдаизъмРедактиране

Юдейската традиция строго се придържа към Библията, но това не пречи образът на Адам да бъде тълкуван в по-голяма дълбочина. В кабалистичните традиции той е вече Адам Кадмон – първоначалният човек, или човекът по принцип, първообраз не само на човеците, а и на целия материален и нематериален свят (виж Дуализъм). Макар и късни, според някои изследователи в пряка връзка с идеите на платонизма и неоплатонизма, тези представи днес са утвърдени като съществена част от някои ортодоксални или алтернативни юдаистични системи.

ХристиянствоРедактиране

Християнството приема дословно старозаветния разказ за Адам, смята го за праотец на човеците. В същото време в Новия завет се придава допълнителен смисъл: „Тъй е писано: „първият човек Адам стана жива душа“, а последният Адам – животворен дух“ (1 Кор. 15:45), т.е. името на Адам се използва като алегория в христологията още в ранните текстове. „И така, както чрез престъплението на едного дойде осъждане на всички човеци, тъй и чрез правдата на Едного дойде на всички човеци оправдание за живот“ (Рим. 5:18).

ИслямРедактиране

Ислямът също се придържа към библейската традиция. Но за последователите на Пророка, Адам (на арабски آدم) е не само първият човек, но и първият от великите пророци на исляма – предшественик на Ной, Авраам, Мойсей, Иисус и Мохамед, първият човек, изповядвал истинската религия.

ДругиРедактиране

Апокрифна литератураРедактиране

Адам е основен персонаж в множество и различни като произход и идеологическа ориентация апокрифни текстове – юдейски, християнски и гностически. При това тълкуването на неговия образ варира от простото излагане на „биографични“ версии, до задълбочена метафизична интерпретация. Някои от представите, заложени в апокрифите, са в хармония с преданието на утвърденото предание и намират отражение в различни сфери – като например иконографията (виж по-долу).

ИзкуствоРедактиране

 
„Слизането на Христос в Ада“, руска икона от 16 век

Образът на Адам е многократно използван в литературата и изобразителното изкуство. В литературата той е предимно реален персонаж, докато в живописта се набляга повече на символиката, свързана с Адам. Основно живописните трактовки могат да се разделят на две групи:

  • Илюстративни, т.е. изображения, които визуално „преразказват“ библейския сюжет. Такива са сцените „Адам и Ева“, „Грехопадение“, „Изгонване от рая“, „Адам дава имена на животните“, които са застъпени широко както в западната живописна традиция, така и в източната иконопис.
  • Символични. В светската живопис често се дава тълкуване на един или друг аспект от живота на Адам. В източноправославната иконопис обаче съществува определена символика, свързана с Адам. Например в иконографския сюжет „Слизане на Христос в ада“ (един от символите на Христовото Възкресение), Спасителят слиза в ада за да изведе оттам душите на праведниците. С ръцете си Христос държи именно прародителите Адам и Ева. Друг символ е т. нар. „Череп на Адам“ – според преданието, което намира широко отражение и в апокрифите, праотецът на човеците е погребан на хълма Голгота, където по-късно е разпнат Христос. Затова и в иконографията много често в основата на кръста е изобразен череп – „черепът на Адам“ – символ на мъртвия стар човек, върху който, вследствие на Христовата жертва, израства новият човек.

Вижте същоРедактиране

Голгота (гръцки: Γολγόθα, Κρανίου Τοπος; иврит: גולגלתא‎, „лобно място“ от арамейското gûlgaltâ, букв. „череп“; латински: Calvaria) – според новозаветната традиция – мястото на разпятието на Исус Христос. Намира се извън стените на Йерусалим, при хълмовете на северозапад от града. Самата дума „Голгота“ е наименованието на хълм, кръгъл като череп.

Християнското богословие прави връзка между лобното място на Исус Христос (Голгота) и черепа на Адам, (който според вярването е погребан на същото място) —- Стичайки се по хълма (респективно черепа на Адам), Христовата кръв трябва да измие телесно Адам и в негово лице символично – цялото човечество от греха. В християнската традиция, Голгота (хълмът) също така се разглежда като свещен център на света – „пъп“ на земята.

Този мотив може да бъде наблюдаван в иконостасите на православните храмове – в сцената на разпятието (централната част на иконостаса горе), – където в подножието на кръста обикновено е изобразен череп.

Външни препраткиРедактиране