Вадим Биберган

Вадѝм Давѝдович Биберга̀н (на руски: Вади́м Дави́дович Биберга́н) е руски композитор, народен артист на Руската федерация, член на Съюза на композиторите в Санкт Петербург.

Вадим Давидович Биберган Вади́м Дави́дович Биберга́н
Биберган на 13 декември 2012
Роден	24 януари 1937 г. Москва
Националност	руснак
Работил	композитор
Музикална кариера
Стил	симфонична, филмова, народна музика
Инструменти	пиано
Свързани изпълнители	Дмитрий Шостакович
Награди	„Златна мечка“ за музиката към филма „Тема“, Гран-при на Международния конкурс за композитори за пиано в Токио за сюитата „Страдание“
Семейство
Баща	Давид Абрамович Биберган
Майка	Вера Сергеевна Биберган
Уебсайт	Страница в IMDb

Пише музика за театрални постановки, филми, за руски народни инструменти, създава симфонични и камерни композиции.

Биография

Вадим Давидович Биберган е роден на 24 януари 1937 г. в Москва. Баща му Давид Абрамович Биберган е с еврейски произход, офицер от кариерата и семейството често се мести – преди началото на Втората световна война живеят в Ленинград, през 1941 двамата с майка му Вера Сергеевна, са евакуирани в град Галич, а баща му остава в Ленинград. Той е командир на 17-а автобригада, която на 22 ноември 1942 г. осигурява ледения път по Ладожкото езеро – „Пътят на живота“. Две години по-късно евакуираните се завръщат и всички се местят в Москва. През 1945 г. баща му е назначен за началник на кабинета на Висшето офицерско училище в Ораниенбаум (днес Ломоносов) и семейството отново се мести. Първото активно запознаване с музиката на Вадим става през 1944 г., когато баща му изпраща на момчето трофеен немска акордеон и той започва да свири различни мелодии по слух.

Година по-късно бащата е преместен в Свердлвск (днес Екатеринбург), а Вадим започва да учи в известното 37-о училище, заедно с актьора Александър Демяненко и режисьора Глеб Панфилов. Първоначалното си музикално образование получава в Детската музикална школа No1 и след това в музикалното училище към Уралската консерватория, където учи в класа на Н. М. Хлопков. Като основен предмет избира композиция и учи пиано факултативно. Съученик е с композитора Владислав Казенин, с Леонид Каплан, един от водещите виолисти на Русия, с музиколога Наталия Вилнер, с Алексей Демидович и известния пианист Игор Палмов.

В студентските си години Вадим Биберган преминава два кръга от Международния конкурс „Чайковски“. През 1960 г. завършва Уралската държавна консерватория „Мусоргски“ в град Екатеринбург със специалност пиано. Учи в класа по пиано на Наталия Позняковская, а през 1961 г. завършва и класа по композиция на Виктор Трамбицки. Дипломната му работа по композиция е „Поема на борбата“ за симфоничен оркестър. През 1967 г. завършва следдипломното си обучение в Ленинградската държавна консерватория при Дмитрий Шостакович с дисертацията „Симфоничен концерт за пиано и оркестър“.

През 1968 г. Биберган става преподавател в Уралската държавна консерватория, а от 1978 г. – в Ленинградския университет за култура и изкуства като професор по инструменталистика.

Биберган е един от организаторите на Младежката секция към Уралския клон на Съюза на композиторите (1961 – 1965). Там той събира композиторите Николай Берестов, Евгений Гудков, Владислав Казенин, Маргарита Кесарева, Л. Манжигеев, Г. Селезньов, музиколозите Наталия Вилнер и Любов Марченко, певците А. Ковальова, Ю. Морозов, В. Пасиков, инструменталистите Леонид Болковски, В. Горелик, Игор Палмов, И. Чуфарова.

През 1993 г. получава званието заслужил артист на Русия, а през 2007 г. – народен артист на Руската федерация. През 1995 получава академичното звание професор.

Биберган непрекъснато развива себе си в различни аспекти. В последните години повишава квалификацията си със следните специалности: 2016 – Информационни технологии в организацията на образованието, 2016 – Психологическа и педагогическа подкрепа на студенти с увреждания в образователното пространство на университета, 2018 – Перспективи за психолого-педагогическата работа в съвременните образователни институции, 2019 – Психологическа и педагогическа подкрепа на студенти с увреждания в университетите, 2019 – Електронна информационна и образователна среда в университета, 2019 – Първа помощ.

Творчество

Биберган работи в различни музикални жанрове – театрален, симфоничен, камерен, песенен и в областта на музиката за руски народни инструменти. Творбите му са включени в репертоара на много известни музиканти и се изпълняват постоянно в различни градове на Русия, Германия, САЩ, Англия, Италия, скандинавските страни, Япония, Бразилия и други държави.

Симфонична музика

Уралският период на творчеството на Биберган включва както миниатюри – инструментални пиеси, романси, поп и популярни песни, хорови аранжименти на народни мелодии, така и симфонични произведения – „Поема за борбата“ за симфоничен оркестър (1961), Симфония – концерт за пиано и оркестър (1966), „Песни за мъжеството“ (1969), сюитата „Руски детски стихове“ (1969), „Променадна сюита“ (1972).

Биберган възстановява, частично оркестрира и изпълнява композицията на балета „Балда“ по музика на Шостакович за анимационния филм „Приказката за жреца и неговия работник Балда“, създаден по приказка на Пушкин с либретист и хореограф В. Василиев. Премиерата на балета е на 9 юни 1999 г. в Болшой театър.

Творбите на Вадим Биберган са включени в репертоара на много известни музиканти, а самият композитор често е член на журито на международни, регионални и градски детски и младежки конкурси за пиано и композиция.

В продължение на дълги години свири в дует на пиано с пианиста Вадим Палмов. В репертоара им влизат композиции от златния фонд на клавирната музика, произведения на съвременни автори, включително на самия Биберган. Правят изпълнения и по програмата „Шостакович и неговите ученици“, която включва произведения на Генадий Белов, Борис Тишченко, композиции на Биберган и на самия Шостакович. За сюитата „Страдание“ за пиано на 4 ръце и за композициите си за този ансамбъл е отличен с Гран-при и втора награда на Втория международния конкурс за композиция за пиано ансамбли в Япония през 1993 г.

Народна музика

В работата си Биберган обръща сериозно внимание на музиката за руски народни инструменти и творбите му са много популярни в цялата страна. Те присъстват постоянно в програмите на водещите народни оркестри в страната – на Н. Осипов, на В. Андреев, оркестъра на телевизията и радиото. Произведенията му често се свирят и от образователни и самодейни групи.

Сред неговите специални успехи е Концертът за оркестър от руски народни инструменти и звънчати гусли – инструмент с ярко и силно звучащи метални струни, съдържащи злато и мед. Често изпълнявани са Кадрил за ансамбъл от народни инструменти, „Веселый Торжок“, Малък концерт за оркестър от руски народни инструменти, „Празничен звън“, Концертната пиеса за ансамбъл от звънчати гусли и оркестър от руски народни инструменти. Широко известна е неговата сюита „Руски детски рими“ – иновативно произведение, което разкрива неизползваните дотогава възможности на народните инструменти.

Филмография и театрални постановки

Биберган започва да се занимава с филмова музика още в Свердловск и продължава и в Санкт Петербург. Работи с редица забележителни филмови майстори като В. Хотиненко, Я. Лапшин, Б. Галантер, О. Янковски. Дългогодишна творческа работа го свързва със съученика му Глеб Панфилов. Той е създател на саундтрака към всички негови режисьорски творби.

Автор е на музиката към повече от 90 филма, включително „Началото“, „Майка“, „Тема“, „Чича“ на режисьора Виталий Мелников, „Дим“, „Прферанс в петък“ и „Вторият опит на Виктор Крохин“ на режисьора Игор Шешуков, „Извинете“ на Ернест Ясан, „Васа“ и много други. Романсите от тези филми продължават своя независим концертен живот и са често изпълнявани от водещи певци, подобно на други песни на Биберган. Те звучат в програмите на майсторите на националната сцена – Йосиф Кобзон, Едуард Хил, Валентина Толкунова, Елена Камбурова и други. Биберган е написал над 100 песни и романси като „Салют за победата“, посветена на 70-годишнината от края на войната.

Като композитор си сътрудничи с много от театрите в Русия. Написва музика за представления в Болшой театър, в Московския художествен театър, в Ленинградския драматичен и комедиен театър, в Болшой драматичен театър „Товстоногов“, в театър „Станиславски“ и други.

Педагогическа дейност

От 1968 г., след дипломирането си, Биберган става педагог в Уралската държавна консерватория, където работи в продължение на 10 години. Преподава композиция, оркестрация, четене на партитури и инструментални изследвания. В лекциите си той придава изцяло нов облик и интерпретация на традиционния и съвременен фолклор. Сред учениците му са Анатолий Нименски, Аркадий Нестеров, Т. Густомесова и А. Егоров.

През 1978 г. се мести в Ленинград и започва работа в Ленинградския университет за култура и изкуства като професор по инструменталистика. Биберган има 55 години трудов стаж, от които 53 са свързани с преподавателска дейност. През годините преподава инструменталистика, инструменталистика за ансамбли от народни инструменти, четене и анализ на партитури.

Награди

• 1972 – Награда на уралския комсомол
• 1987 – Голямата награда на „Златна мечка“ на XXXVII Международен филмов фестивал в Берлин, за музиката към филма „Тема“
• 1993 – Заслужил деец на изкуството на Русия
• 1993 – Гран-при на Международния конкурс за композитори за пиано в Токио за сюитата „Страдание“
• 2003 – Орден на дружбата
• 2003 – Награда на губернатора на Санкт Петербург и за музиката към филмите „На половината път до Париж“, „Ела да ме видиш...“ и „Романови. Венценосното семейство“
• 2007 – Народен артист на Русия

Произведения

Произведения за музикален театър

• 1987 – „Даващи надежда“ – мюзикъл, Московски оперетен театър

Произведения за оркестър

• 1959 – Ноктюрно
• 1960 – Сюита на уралски теми
• 1961 – Поема за борбата
• 1966 – Симфония-концерт за пиано и оркестър, посветена на преподавателката му Наталия Позняковская
• 1980 – Ария за пиано и орестър.
• 1995 – „Нора“ – полка за 2 пиана на 8 ръце и симфоничен оркестър
• 1997 – Партита за струнен оркестър и пет соло инструмента
• 2007 – Вариации на тема от Дмитрий Шостакович
• 2008 – „Малкият лорд“ – сюита за симфоничен оркестър

Хорови творби

• 1968 – „В памет на първите защитници на „Октомври“ – 12 хорала за смесен хор и симфоничен оркестър по стихове на Александър Блок
• 1969 – „Тържествена ода за Ленин“
• 1971 – Кантата за детски хор с оркестър
• 1976 – „Посвещение на Павел Бажов“ – кантата
• преди 1978 – „Но пасаран!“ – Балада в памет на Рубен Ибарури за бас и хор със съпровод на пиано, по текст на Давид Лившиц
• 2003 – „Червената лодка“ за детски хор и оркестър от народни инструменти, по текст на Александър Долски
• 2003 – „Песен за Родината“ за детски хор и пиано, по текст на А. Пудвал.

Камерни инструментални произведения

• 1955 – Малки прелюдии за пиано
• 1955 – Квинтет за пиана
• 1956 – „По картини на съветски художници“ – сюита за пиано „Тачанка“, по картината на Митрофан Греков
• 1957 – Сонатина за пиано
• 1962 – Трио с четец, по текстове на Муса Джалил
• 1966 – Антично дивертименто за кларинет, фагот, валдхорна и ударни инструменти
• 1968 – Дует за виола и пиано
• 1970 – Пиеси за виола, виолончело и пиано
• 1972 – Променадна сюита за ансамбъл от духови и ударни инструменти
• 1976 – Марш за пиано на 4 ръце
• 1988 – „Вариации на латвийска тема“ за 2 пиана
• 1991 – Концертна полка „Нора“ за 2 пиана на 8 ръце
• 1992 – „Три страдания“ за пиано на 4 ръце
• 1992 – „Далечното близко“ – лесни пиеси за пиано на 4 ръце: „Шарманка“, „Въртележка“, „Разходка“, Отзвуци от театъра“, полката „Пеперуда“, Менует-пицикато, Марш
• 1992 – „Музикална въртележка“ – пиеси за ксилофон, пиано и ударни инструменти
• 1992 – Сюита в ретро стил за бас квинтет
• 1992 – „Забравена мелодия“ за пиано
• 1992 – „Приказка за Урал“ за пиано

Композиции за народни инструменти

• 1957 – „Пролетен хоровод“ за балалайка и пиано
• 1969 – „Руски детски стихчета“ – концертна сюита за женско вокално трио и ансамбъл от народни инструменти
• 1983 г. – Старинен валс от филма „Васа“ за оркестър от народни инструменти
• 1995 – Концерт за звънчати гусли с оркестър
• 1998 – кадрилът „Веселый Торжок“ – малък концерт за оркестър
• 2002 – „Празничен звън“ за ансамбъл от гусли и оркестър
• 2002 – „Седянка“ за оркестър от руски народни инструменти

Вокални произведения

• 1958 – Цикъл романси за глас и пиано по текстове на Лев Ошанин
• 1961 – „Песня о Вагонке“
• 1963 – „Сърце, което обича“ – вокален цикъл за бас, сопрано и пиано по текст на Расул Гамзатов
• 1964 – Цикъл романси по стихове на Михаил Лермонтов
• 1964 – „Здравей, слънчево лято!“ – пионерска песен по стихове на Григорий Варшавски
• 1972 – „Из монголската лирика“ – вокален цикъл по текстове на монголски поети: „Дърветата шепнат“, „Майко моя“, „Идва бърз, проливен дъжд“
• 1972 – „Песни за мъжеството“ по текст на Давид Лившиц
• 1978 – „Звуци“ от филма „Човекът, на когото му вървеше“ – за глас и пиано по текст на Николай Огарьов
• 1982 – „Фанфары“, вокален цикъл по стихове на английски поети
• 1987 – „Висимски песни“ – вокален цикъл за сопран и пиано: „Моята болка“, „Калина-малина“, „Приспивна песен“, „Блини“

Филмова музика

• 1962 – „Убит не във войната“ – късометражен
• 1964 – „Делото на Кърт Клаузевиц“ – късометражен
• 1964 – „Нашият верен приятел“ – документален
• 1967 – „В огъня брод няма“
• 1968 – „Руски детски стихчета“ – анимационен
• 1969 – „Две визити“ – късометражен
• 1970 – „Драма в бръснарницата“ – късометражен
• 1970 – „Началото“
• 1971 – „Приказката за твърдия орех“ – анимационен
• 1972 – „Панаир“
• 1972 – „Детски стихчета“ – филмов спектакъл
• 1973 – „Часът на душата“
• 1973 – „Откритие“
• 1975 – „Моля, думата“
• 1975 – „Полковникът в оставка“
• 1976 – „Паметната бележка на Степанов“, режисьор Константин Ершов
• 1976 – „Обикновената Арктика“
• 1976 – „Житейското дело“ – филмов алманах
• 1976 – „Житейското дело“/Филм 1
• 1976 – „Денят на семейното тържество“
• 1977 – „Вторият опит на Виктор Крохин“
• 1978 – „Човекът, на когото му вървеше“
• 1978 – „Случайни пасажери“
• 1979 – „Тема“
• 1979 – „Последният лов“
• 1979 – „Къща с прозорци към полето“ – филмов спектакъл
• 1979 – „Десант на Орингу“
• 1980 – „Късна среща“
• 1980 – „Валентина“
• 1981 – „Ден на родителите“ – късометражен
• 1982 – „Сувенир“
• 1982 – „Пространство за маневри“
• 1982 – „Пот и Потиха“ – анимационен
• 1982 – „Васа“
• 1983 – „Заместникът започва да действа“
• 1984 – „Преферанс в петък“
• 1984 – „Сам и без оръжие“
• 1985 – „Сън в ръката, или Куфарът“
• 1986 – „Извинете“
• 1986 – „Червената стрела“
• 1987 – „Детската площадка“
• 1987 – „Късметлията“
• 1988 – „Сватбен марш“ – късометражен
• 1988 – „Командировката“
• 1989 – „Процесът“
• 1989 – „Майка“
• 1990 – „Обявявам ви война“
• 1990 – „Танкът „Клим Ворошилов-2“
• 1990 – „Елцин. Превратностите на съдбата“ – документален
• 1991 – „Чича“
• 1991 – „Папагал за детектива“
• 1992 – „Мрежата“ (Украйна)
• 1992 – „Дим“ (Русия, ФРГ)
• 1995 – „Трима. Любовна история от края на ХХ век“ – незавършен
• 1998 – „Тоталитарен роман“
• 2000 – „Романови. Венценосното семейство“
• 2000 – „Ела да ме видиш“
• 2001 – „Разрушителна сила“-3
• 2001 – „Якост на опън“/Филм 1
• 2001 – „На половината път до Париж“
• 2002 – „Специален отдел“
• 2003 – „Радостта и тъгата на малкия лорд“ по Франсис Ходжсън Бърнет
• 2003 – „Кавалери на морските звезди“
• 2004 – „Изгубили слънцето“
• 2006 – „Защитата на Красин“
• 2006 – „В първия кръг“
• 2007 – „Водовъртеж“
• 2008 – „Преразпределение. Кръв с мляко“
• 2008 – „Защитата на Красин“ – 2
• 2011 – „Защита на Красин“ – 3
• 2011 – 2015 – „Ленинградка“ – документален, посветен на поетесата Олга Бергхолц

Музика към театрални постановки

• 1960 – „Дъщерята на Индия“ – Свредловски куклен театър
• 1961 – „Лиса-оборотель“ – Свредловски куклен театър
• 1961 – „Четвъртият“ – Свердловски академичен драматичен театър
• 1962 – „Рапсодия в синьо“" – Свердловски академичен драматичен театър
• 1966 – „Медея“ – Театър „Станиславски“
• 1967 – „Баловень судьбы“" – Свердловски академичен драматичен театър
• 1970 – „Болшевики“" – Свердловски академичен драматичен театър
• 1970 – „Дамата на сърцето е преди всичко“" – Свердловски академичен драматичен театър
• 1971 – „Обратен адрес“ – Свердловскитеатър на младия зрител
• 1971 – „Саша“ – Свердловскитеатър на младия зрител
• 1973 – „По-скъп от всичко“" – Свердловски академичен драматичен театър
• 1977 – „Драматична песен“ – Свердловскитеатър на младия зрител
• 1979 – „Гости на замъка Уемблингхаус“ – Театър на Литейния проспект, Санкт Петербург
• 1983 – „Женитбата на Балзаминов“" – Свердловски академичен драматичен театър
• 1985 – „Две прости истории“ (1985) – Болшой драматичен театър „Товстоногов“
• 1991 – „Приказките на Мелпомена“ – Московски художествен театър
• 1992 – ...Sorry – Московски държавен театър „Ленком“
• 1992 – „Бобок“ – Московски художествен театър
• 1994 – „Зад огледалото“ – Московски художествен театър
• 1995 – „Тойбеле и нейния демон“ – Московски художествен театър
• 1996 – „След репетиция“ – Московски художествен театър
• 1999 – „Балда“ – по Шостакович – Большой театър