Екатеринбург
Екатеринбу̀рг (на руски: Екатеринбург; от 1924 до 1991 г. – Свердловск) е град в Русия, административен център на Свердловска област и на Уралския федерален окръг.[3] Населението му е около 1 428 042 души (2015),[4] с което се нарежда на 4-то място в страната след Москва, Санкт Петербург и Новосибирск. Разстоянието до столицата Москва е около 1800 km.
| Екатеринбург Екатеринбург | |
| — Град — | |
.svg) .svg) | |
 | |
  Екатеринбург  Екатеринбург | |
| Страна |  Русия |
|---|---|
| Федерален окръг | Уралски федерален окръг |
| Федерален субект | Свердловска област |
| Район | Екатеринбург |
| Площ | 468 km² |
| Надм. височина | 237 m |
| Население | 1 468 833 души[1][2] (2018 г.) |
| Кмет | Алексей Орлов |
| Основаване | 1723 г. |
| Пощенски код | 620000–620999 |
| Телефонен код | 343 |
| МПС код | 66, 96, 196 |
| Официален сайт | www.ekburg.ru |
| Екатеринбург в Общомедия | |
Първоначално наречен на света Екатерина, между 1924 и 1991 година градът носи името на комунистическия деец Яков Свердлов – Свердловск.
История
редактиранеЕкатеринбург е основан от Василий Татишчев и Георг Вилхем де Генин и е наречен на света Екатерина – съименница на царица Екатерина I, съпруга на цар Петър I.
Градът е основан на 18 ноември 1723 г. На този ден е пусната първата линия на завода, построен на река Исет от Василий Никитич Татишчев и Георг Вилхелм де Генин. По лична молба на Георг Вилхем де Генин, императрица Екатерина I позволява градът да носи нейното име. Достига статута на град през 1796 г.
Скоро след Октомврийската революция, на 16 юли 1918 г., цар Николай II, съпругата му Александра Фьодоровна и техните деца са убити от болшевиките в къщата на Ипатиев. През 1977 г. къщата на Ипатиев е разрушена по нареждане на Борис Елцин, за да се предотврати издигането и в култ от монархистите. На нейно място са издигнати дървен кръст и параклис. Б. Елцин като президент на Русия присъства на погребението на царя през 1998 г. След като Руската православна църква обявява мястото за свещено, през 2000 – 2003 г. там е издигнат храм, наречен „Храм на кръвта“.
След като са били убити членовете на императорското семейство, телата им са били изхвърлени недалеч от Екатеринбург, в местността Ганина яма, залети със сярна киселина и после изгорени. Сега на това място е създаден мъжки манастир с красиви дървени църкви и сгради. В манастира има 7 църкви и се строи следваща.
Няколко дни след разстрела градът е завзет от белогвардейски войски, подпомагани от Чехословашките легиони. Съветската власт е възстановена година по-късно, през юли 1919 г. През 1924 г. градът получава името Свердловск, в чест на комунистическия деец Яков Свердлов.
През 1930-те години Свердловск се нарежда сред съветските центрове за развиване на тежка индустрия, по време на което се създава известния Уралмаш. По време на Втората световна война много държавни научни институти и цели фабрики са преместени в града, далече от военните действия (предимно в Москва), и много от тях остават там след края на войната. Част от колекциите на Ермитажа също са евакуирани от Ленинград в Свердловск през юли 1941 г. и остават там до октомври 1945 г.
На 1 май 1960 г. американският шпионски самолет U-2 с пилот Франсис Гари Пауърс, работещ за ЦРУ, е свален над Свердловска област. Той е заловен, изпратен на съд и осъден за шпионаж на 7 г. каторжен труд. От тях той изтърпява само 1 г., преди да бъде разменен за Рудолф Абел – високопоставен шпионин на КГБ, заловен в САЩ през 1957 г.
Еднообразните 5-етажни жилищни блокове (т.нар. „хрушчовки“), които могат да се видят днес в кварталите на града, са построени при управлението на Хрушчов през 1960-те години.
По време на Августовския пуч в Русия от 1991 г. Свердловск, който е родният град на Борис Елцин, е избран от него за резервна столица на Руската федерация в случай, че положението в Москва стане твърде опасно за руското правителство. Резервен кабинет начело с Олег Лобов е изпратен в града, където Елцин има традиционно голяма подкрепа. Скоро след провала на пуча и последвалото разпадане на СССР градът възвръща историческото си име Екатеринбург.
География
редактиранеСамо на няколко километра западно от града е условната граница между Европа и Азия. Градът е пресечен от река Исет, приток на Тобол. В североизточната му част се намира езерото Шарташ, а в северозападната – Градското езеро. Разположен на източните склонове на Урал, градът е главният промишлен и културен център на уралския регион.
На територията на града има около 20 природни паметника-ценни в екологично, научно, културно и естетическо отношение, природни комплекси и обекти под закрила, в това число езерото Шарташ, каменните палатки и др.
Климат
редактиранеЕкатеринбург е разположен в зона на умереноконтинентален климат. Средната годишна температура е 3 °C, средната влажност на въздуха е 71%, а средните годишни валежи са около 541 mm.[5]
 Климатични данни за Екатеринбург 
| |||||||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Месеци | яну. | фев. | март | апр. | май | юни | юли | авг. | сеп. | окт. | ное. | дек. | Годишно |
| Абсолютни максимални температури (°C) | 5,6 | 9,4 | 17,3 | 28,8 | 33,4 | 35,6 | 38,8 | 37,2 | 31,9 | 24,7 | 13,5 | 5,9 | 38,8 |
| Средни максимални температури (°C) | −9,1 | −6,8 | 1,0 | 9,8 | 17,4 | 23,0 | 24,4 | 21,1 | 14,5 | 6,8 | −2,8 | −7,9 | 7,6 |
| Средни температури (°C) | −12,6 | −11,1 | −3,8 | 4,3 | 11,3 | 17,1 | 19,0 | 15,9 | 9,8 | 3,4 | −5,8 | −11 | 3,0 |
| Средни минимални температури (°C) | −15,7 | −14,5 | −7,6 | 0,0 | 6,2 | 12,1 | 14,4 | 11,9 | 6,4 | 0,7 | −8,3 | −13,7 | −0,7 |
| Абсолютни минимални температури (°C) | −44,6 | −42,4 | −39,2 | −21,8 | −13,5 | −2,3 | 1,5 | −1 | −9 | −22,7 | −39,2 | −46,7 | −46,7 |
| Средни месечни валежи (mm) | 27 | 20 | 21 | 28 | 50 | 75 | 90 | 73 | 58 | 39 | 33 | 27 | 541 |
| Източник: Погода и Климат[5] | |||||||||||||
Население
редактиране| 1724 | 1781 | 1807 | 1820 | 1856[6] | 1861 | 1877 | 1887 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|
| 4000 | 7969 | 10 023 | 13 026 | 16 900 | 19 832 | 30 274 | 37 399 |
| 1897[6] | 1913 | 1923[6] | 1931[6] | 1939 | 1956 | 1959 | 1962[6] |
| 43 239 | 69 210 | 97 400 | 223 300 | 423 000 | 707 000 | 779 000 | 853 000 |
| 1967[6] | 1973[6] | 1976 | 1979 | 1982[6] | 1986 | 1989 | 1992 |
| 961 000 | 1 099 000 | 1 163 000 | 1 211 172 | 1 252 000 | 1 310 000 | 1 364 621 | 1 371 000 |
| 1996 | 1998 | 2000 | 2002 | 2004 | 2005 | 2006 | 2007 |
| 1 276 000 | 1 272 000 | 1 266 300 | 1 293 537 | 1 334 400 | 1 304 300 | 1 308 400 | 1 315 100 |
| 2008 | 2009 | 2010 | 2011 | 2012 | 2013 | 2014 | 2015[4] |
| 1 323 000 | 1 332 264 | 1 349 772 | 1 350 100 | 1 377 738 | 1 396 074 | 1 412 346 | 1 428 042 |
Етнически състав
редактиранеЕтнически групи според преброяването на населението през 2010 г.: 89,04% руснаци, 3,72% татари, 1,03% украинци, 0,96% башкири, 0,52% марийци, 0,51% азербайджанци и други.
Управление
редактиране
Икономика
редактиранеТежко машиностроене, металургия, лека промишленост са част от индустриите, които се развиват в града. Произвеждат се стомана, бензин, химикали, автомобилни гуми. Обработката на скъпоценни камъни е добре развита.
Инфраструктура
редактиране
Екатеринбург е голям железопътен възел, в който се събират 7 магистрални линии (от Перм, Тюмен, Казан, Нижни Тагил, Челябинск, Курган и Тавда). В града е разположено Управлението на Свердловския железен път, което обслужва територията на Свердловска и Тюменска области, Пермския край, Ханти-Мансийския и Ямало-Ненецкия автономни окръзи, а също част от Омска област, с около 420 гари. Само в Екатеринбург гарите са 7: Екатеринбург-Сортировочная, Екатеринбург-Пассажирская, Шарташ, Путьовка, Апаратна, Гипсова, Шувакиш. Участъкът Перм – Екатеринбург – Тюмен влиза в основния маршрут на Транссибирската магистрала.
С укрепване на икономиката след спада през 1990-те години няколко европейски авиокомпании започват или възстановяват полетите си до летище „Колцово“ в града, което е обновено през 2007 г.
Общественият транспорт в Екатеринбург се състои от трамваи, автобуси, тролейбуси, маршрутки и Екатеринбургския метрополитен, който отваря врати през 1991 г. Днес метрото в Екатеринбург има 1 линия със 7 станции.
Днес в града има 30 висши учебни заведения, в това число 17 държавни.
Спорт
редактиранеГрадският стадион „Екатеринбург Арена“ е с капацитет 36 000 души. Реконструиран е за Световното първенство по футбол „Русия 2018“ за 180 млн. евро (13 млрд. рубли).[7]
Култура
редактиранеВ Екатеринбург в пълна степен са представени архитектурните стилове и направления неокласицизъм, еклектика, модернизъм, конструктивизъм.
В града е базирано Уралското отделение на Руската академия на науките, 30 музея, над 35 изложбени зали и галерии, 15 театъра, Държавна филхармония, Екатеринбургски цирк, зоопарк, кина и концертни зали. Църквите са нови (тъй като след Октомврийската революция са били разрушени) и красиви.
Побратимени градове
редактиране
Външни препратки
редактиране- Официален сайт Архив на оригинала от 2021-10-18 в Wayback Machine.
Източници
редактиране- ↑ www.gks.ru // Архивиран от оригинала на 26 юли 2018 г. Посетен на 25 юли 2018 г.
- ↑ 26. Численность постоянного населения Российской Федерации по муниципальным образованиям на 1 января 2018 года // Федерална статистическа служба. Посетен на 23 януари 2019 г.
- ↑ Беркович А.В., Павлинов П.С. Екатеринбург // Голяма руска енциклопедия. Издателство „Голяма руска енциклопедия“, 2018. Архивиран от оригинала на 2019-05-12. Посетен на 2 юни 2019. (на руски)
- ↑ а б ((ru)) Численность населения Российской Федерации по муниципальным образованиям на 1 января 2015 года
- ↑ а б ((ru)) Погода и Климат – Климат Екатеринбурга. Посетен на 2 юли 2016 г.
- ↑ а б в г д е ж з ((ru)) Народная энциклопедия „Мой город“. Екатеринбург.
- ↑ Дмитрий Медведев разрешил перенести срок сдачи Центрального стадиона на 2018 год, „Новости Екатеринбурга“, 20 декабря 2017.