Ваклино
Ваклино е село в Североизточна България. То се намира в община Шабла, област Добрич.
| Ваклино | |
  Ваклино  Ваклино | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 146 души[1] (15 март 2024 г.) 8,1 души/km² |
| Землище | 18,049 km² |
| Надм. височина | 25 m |
| Пощ. код | 9672 |
| Тел. код | 05747 |
| МПС код | ТХ |
| ЕКАТТЕ | 10032 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Добрич |
| Община – кмет | Шабла Мариян Жечев (ГЕРБ; 2015) |
География
редактиранеВаклино е малко село, разположено на древния път Via Pontica. То е предпоследното българско село, пътувайки към Румъния, на 5 км преди Дуранкулак. Разположено е на 570 км от София, на 95 км от Варна, на 88 км от Добрич, на 13 км от Шабла.
История
редактиранеДо 1942 година името на селото е Караманлии.[2]
Население
редактиранеПреброяване на населението през 2011 г.
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[3]
| Численост | Дял (в %) | |
| Общо | 166 | 100,00 |
| Българи | 147 | 88,02 |
| Турци | 5 | 2,99 |
| Цигани | 10 | 0,00 |
| Други | 0 | 0,00 |
| Не се самоопределят | 3 | 1,79 |
| Неотговорили | 1 | 0,59 |
Културни и природни забележителности
редактиранеПрез Ваклино минава дере, което в миналото представлява естественото корито на Дуранкулашкото езеро. Дерето към езерото е гъсто обрасло с орехови и други гори, които са идеално място за живот на различен по вид дивеч: сърни, диви свине, чакали, лисици.
Това, което го прави по-различно от останалите села, които не са разположени непосредствено на бреговата ивица, е благоприятното му местоположение до морето и до Дуранкулашкото езеро или „гьолът“, както се нарича от жителите на околните села. Разстоянието до езерото е 5 км по черен добруджански път. По същия път ще трябва да изминете 13 км, за да стигнете „Гарда“. Това е старо съоръжение, строено през 50-60-те години на място, отделяло морето от езерото. Излизайки на морския бряг на това място, ще се насладите на приказен плаж с дължина 10 км.
На север от „Гарда“ е къмпинг Космос, а на юг е плажът на къмпинг Карвуна. Разстоянието между двата къмпинга е равно по около 5 км в двете посоки. Излизайки на това място можеше да се наблюдава корпусът на заседналия в плитчините през 1965 г. италиански кораб „Аячо примо“. Днес корабът е почти потънал, но години наред неговата снага, извисявайки се над водата, беше визитна картичка на всички любителски снимки, правени по тези места.
Бележки
редактиране- ↑ www.grao.bg
- ↑ Николай Мичев, Петър Коледаров. „Речник на селищата и селищните имена в България 1878-1987“, София, 1989.
- ↑ Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 11 декември 2018. (на английски)