Емблема за пояснителна страница Тази статия е за вида имот в Османската империя. За селото в Северна Македония вижте Вакуф.

Вакъф (на турски: vakıf - вакъ̀ф, на арабски: وقف – уа̀каф) или ваку̀ф (под руско влияние), в Османската империя и други ислямски страни е недвижим имот или движимо имущество, предадено от държавата или отделно лице за религиозни или благотворителни цели.

Вакъфнаме от Охрид, 1491 г.

Доходът от вакъфа отива за издръжка на мюсюлманско религиозен обект - например джамия, или друг обществен обект - например мост, безистен, медресе, имарет, чешма, часовникова кула, кервансарай, пазар.

Вакъфите са неотчуждаеми по мюсюлманското право – шериата. Затова мюлковете често са превръщани от собствениците им във вакъфи чрез специално завещание - вакъфнаме, което определя каква част от доходите отиват за управителите и какво остава за издържаната институция.

В редица мюсюлмански страни и днес съществуват министерства на вакъфите или учреждения на по-ниско ниво в структурата на изпълнителната власт, които управляват тези обществени обекти и доходите от тях.

В съвременния турски език вакъф означава благотворителна фондация. Мюсюлманската институция, която се грижи за ислямските светини на Харам ал Шариф в Йерусалим, също е известна като Вакъфът.

Вижте същоРедактиране

Външни препраткиРедактиране

ИзточнициРедактиране

  • Енциклопедия България, том 1, Издателство на БАН, София, 1978