Часовникова кула е кула, на която има поставен 1 или повече (често 4) часовника.

Часовниковата кула в Ново село, Видинско

Тя може да бъде част от друга постройка (като кметство) или от комплекс постройки, но много от тях са самостоятелни сгради. Често камбанарии на църкви са едновременно и часовникови кули.

Часовниците на кулите обикновено отбелязват кръглите часове с камбанен звън или с кратка мелодия. Понякога на всеки час (обикновено денем) се показват фигури, изобразяващи известни персонажи.

Преминават 12-те апостоли, Прага, Староместки площад

В миналото часовниковите кули играят важна роля, тъй като до средата на 20 век повечето хора нямат джобен или ръчен часовник. Кулите са изграждани в центровете на населените места и често са най-високите постройки в селищата.

По българските земи часовниковите кули се появяват през 14 век, като част от пътните станции (мензилханета). Вносът е осъществен от западноевропейци на служба в Османската империя. Впоследствие часовниците се превръщат в регулатор и на религиозните практики – мюсюлманската и християнската (манастирска). По онова време часовникови кули има в почти всеки български град. Монтирани са и в някои манастири – Рилски, Бачковски, Зографски. През 19 век градските часовници вече обикновено се използват за регулиране на дейностите в градските чаршии и затова на много места тяхното строителство се осъществява по инициатива на българските еснафи.

Известни кули

редактиране

Сред най-известните часовникови кули в света са Биг Бен на Уестминстърския дворец в Лондон и Спаската кула в Московския кремъл.

На 31 декември 2004 г. на върха на Двореца на науката и културата във Варшава, Полша са добавени 4 броя 6,3-метрови часовници и така сградата става най-високата „4-лицева“ и втората по височина часовникова кула в света.[1] Сградата NTT DoCoMo Йогоги Билдинг със своите 240 метра е с 10 метра по-висока и е най-високата часовникова кула в света.

Източници

редактиране
  • Тулешков, Н. Крайпътната архитектура на Късното средновековие. В: Българско архитектурно наследство, 1, 1994, стр. 50-58

Вижте също

редактиране