Валтер Гропиус

германски архитект

Валтер Гропиус (на немски: Walter Gropius) е германски архитект. Един от основателите на школата „Баухаус“.[1] Заедно с Лудвиг Мис ван дер Рое и Льо Корбюзие е един от пионерите и най-видни майстори на модерната архитектура от началото и средата на ХХ век.

Валтер Гропиус
Walter Gropius
Валтер Гропиус около 1920 година
Информация
Роден
Починал
5 юли 1969 г. (86 г.)
Националност германец
Стилмодернизъм
Валтер Гропиус в Общомедия

Биография и кариера

редактиране

Ранни години

редактиране

Валтер Адолф Георг Гропиус е роден на 18 май 1883 г. в Берлин, Германия. Той е третото дете на Валтер Адолф Гропиус и Манон Аугустин Паулине Шарнвебер.

Гропиус се жени за Алма Малер – вдовица на Густав Малер. Двамата имат дъщеря, родена през 1916 г., кръстена Манон. Тя умира на 18-годишна възраст вследствие на болестта полиомиелит. Композиторът Албан Берг написва творбата си „Концерт за цигулка“ в нейна памет. Валтер и Алма се развеждат през 1920 г. През 1923 г. той се жени за Илзи Франк, с която остава до края на живота си през 1969 г. Двамата осиновяват Бийти Гропиус, известна също като Ати.

 
Алма Малер през 1899 г.

Ранна кариера

редактиране
 
Фабриката Фагус (1910 – 1911)

Валтер Гропиус последва в занаята баща си и чичо си – Мартин Гропиус, който е бележит за времето си архитект. Валтер учи архитектура в Мюнхен и Берлин. През 1908 г. той постъпва на работа в бюрото на Петер Беренс – един от основоположниците на „утилитарната школа“ в архитектурата и дизайна. Негови колеги във фирмата по същото време са Лудвиг Мис ван дер Рое и Льо Корбюзие. През 1910 г. Гропиус напуска бюрото на Беренс и заедно с друг негов служител – Адолф Майер, основават частна практика в Берлин. Заедно двамата създават проекта за една от първите, основополагащи сгради на модернизма – фабриката за обущарски калъпи „Фагус“ в Алфед на Лейн. В тази сграда, с дизайна на фасадата, архитектите онагледяват основният принцип в модерната архитектура от това време – „Формата следва функцията“. През 1913 г. Гропиус публикува статията „Развитието на индустриалните сгради“, която оказва голямо влияние върху европейските модернисти, между които Корбюзие и Ерик Менделсон.

Кариерата на архитекта е прекъсната от избухването на Първата световна война през 1914 г. Той е призован като запасен войник и служи като сержант на западния фронт, където е ранен и едва не загубва живота си.

„Баухаус“

редактиране
 
Сградата на „Баухаус“ в Десау.

След края на войната Гропиус продължава своята кариера. През 1919 г. заема позицията на директор на училището за изкуства и занаяти „Grand-Ducal Saxon School“ във Ваймар. За позицията той е препоръчан от предшественика си – Анри ван де Велде, който е помолен да отстъпи поради белгийския си произход. Това е училището, което Валтер трансформира в прочутата школа Баухаус, станала световното средище на модернизма. Славният факултет включва такива представители на стила като Паул Клее, Йоханес Итън, Хърбърт Байер и Василий Кандински.

През този период Гропиус показва функционалистичния си подход и в творбата си „Monument to the March Dead“ – паметник, проектиран от него през 1919 г. и изпълнен през 1920 г., показващ влиянието на експресионизма върху него по това време.

През 1923 г. Валтер Гропиус създава прочутия си дизайн за дръжки на интериорни врати, смятани за икона на дизайна от ХХ век, често сочени за едно от най-влиятелните произведения, излезли от школата на „Баухаус“. В този период архитектът изпълнява и няколко мащабни проекта за Берлин, Карлсруе и Десау, които представляват значителен пример от движението „Нова предметност“ (Neue Sachlichkeit).

Американски период

редактиране
 
Ген план на Багдадския университет (TAC 1957 – 1960).

През 1934 г. с помощта на английския архитект Максуел Фрай Гропиус успява да напусне Нацистка Германия под претекст, че отива на временно посещение във Великобритания. Той живее и работи в Обединеното кралство, като част от фирмата „Исокон“ заедно с Фрай до 1937 г., когато се премества в САЩ.

 
Федералната сграда „Джон Ф. Кенеди“ в Бостън (TAC 1963 – 1966)

Къщата, която построява за себе си през 1937 г. в Линкълн, Масачузетс, се превръща във влиятелна творба от шестващия по това време Интернационален стил в архитектурата. Гропиус и неговото протеже от „Баухаус“ – Марсел Бройер се преместват в Кеймбридж, Масачузетс, където преподават в училището по дизайн към Харвардския университет. През 1944 г. той става натурализиран гражданин на Съединените щати.

 
Небостъргачът МетЛайф (бивш ПанАм) в Ню Йорк (TAC 1958 – 1963).

През 1945 г. Валтер Гропиус заедно със седем по-млади архитекти основава проектантската фирма „The Architects' Collaborative“ (TAC). През следващите десетилетия фирмата ще стане едно от най-прочутите и уважавани архитектурни бюра в света. Сред мащабните проекти, осъществени от „TAC“, са: Багдадския университет в Ирак; Федералната сграда „Джон Ф. Кенеди“ в Бостън; Небостъргачът „Пан Ам“ в Ню Йорк, прекръстен впоследствие на „Мет Лайф“ и други.

През 1995 г., двадесет и шест години след смъртта на Гропиус, фирмата „TAC“ банкрутира.

Валтер Гропиус умира през 1969 г. на 86-годишна възраст. В началото на 1990-те са издадени серия от книги, озаглавени „Архивът на Валтер Гропиус“, включващи данни за цялата му кариера.

Избрани творби

редактиране
 
Гропиус хаус (1938) в Линкълн, Масачузетс

Библиография

редактиране
  • Idee und Aufbau des staatlichen Bauhauses. Bauhaus Verlag, Weimar, München 1923, 12 S.
  • Internationale Architektur. A. Langen, München 1925, 106 S. (=Bauhausbücher 1), Neuausgabe: Gebrüder Mann, Berlin 1981, ISBN 3-7861-1477-3
  • The New Architecture and the Bauhaus, 1935
  • The Scope of Total Architecture, 1956
  • Architektur – Wege zu einer optischen Kultur. Fischer Bücherei, Frankfurt/M=Hamburg 1956
  • Ausgewählte Schriften. Ernst, Verlag für Architektur und technische Wissenschaften, Berlin 1988
  • Tom Wolfe, From Bauhaus to Our House, 1981
  • The Walter Gropius Archive, Routledge, 1990–1991

Бележки и източници

редактиране

Външни препратки

редактиране