Валтер Неринг

Валтер Неринг (на немски: Walter Nehring) е немски генерал от времето на Втората световна война, известен с участието си в Африканския корпус.

Валтер Неринг
германски генерал
Звание	Генерал от танковите войски
Години на служба	1911 1918; 1919 – 1945 г.
Служи на	Германска империя Ваймарска република Нацистка Германия
Род войски	Райхсхер (1918) Райхсвер (1932) Вермахт (1945)
Военно формирование	танкови войски
Командвания	18-а танкова дивизия Немски африкански корпус 4-та танкова армия 1-ва танкова армия
Битки/войни	Първа световна война Втора световна война
Награди	Кръст на честта
Дата и място на раждане	15 август 1892 г. Стрецин, Члухув
Дата и място на смърт	20 април 1983 г. Дюселдорф, Германия
Валтер Неринг в Общомедия

Биография

Ранен живот и Първа световна война (1914 – 1918)

Валтер Неринг в роден в Стрецин, Члухув (днешна Полша), Германска империя на 15 август 1892 г. Присъединява се към 152^-ри пехотен полк като офицерски кадет през 1911 година. Служи в имперската армия през Първата световна война и през 1915 година е награден с орден Железен кръст.

Междувоенен период

След войната остава в армията и до започването на Втората световна война се издига до ранг полковник.

Втора световна война

Валтер Неринг (дясно), Фриц Байерлайн (ляво) и Ервин Ромел (средата) по време на срещата преди атаката на Тобрук през април 1942 г.

По време на кампанията в Полша служи под командването на ген. Хайнц Гудериан. По-късно участва в операция „Барбароса“ и през юли 1941 г. е награден с отличието Рицарски кръст по случай участието си в боевете при град Борисов.

Африка (1942)

През май 1942 г. е издигнат в ранг генерал-лейтенант и поема командването над германските части в Африканския корпус и участва в Боя при Алам Халфа (31 август – 7 септември 1942 година), където е ранен по време на въздушно нападение. След като се възстановява в Германия, на 16 ноември 1942 г. е изпратен обратно в Тунис, където му е поверено командването на германския контингент по време на туниската кампания. Той бързо организира германските и италианските части и три дни по-късно побеждава съюзническите сили при Меджез ел Баб и до края на месеца превзема Джедейда.

Ген. Алберт Кеселринг е впечатлен от представянето на Неринг като военен командир, но не му допадат откровените забележки за проблемите, с които се сблъсква германската армия в Северна Африка. Считан за песимист, Неринг е заменен през декември 1942 г. от ген. Ханс Юрген фон Арним.

СССР (1944)

Следващото назначение на Неринг е в Съветския съюз, където поема командването 24^-ти танков корпус. От юли до август 1944 година командва 4^-та танкова армия. През януари 1945 година е награден с Мечове към Рицарския кръст. На 20 март поема командването от генерал Готард Хайнрици над 1^-ва танкова армия.

Пленяване и смърт

Неринг се предава на съюзниците на 9 май 1945 година. След кратък период като военнопленник той е освободен и прекарва остатъка от живота си в Дюселдорф. Умира на 20 април 1983 г. в Дюселдорф, Германия.

Военна декорация

Германска Значка за раняване (?) – златна (?) Германска Танкова значка (?) – сребърна (?) Ръкавна лента на „Африканския корпус“ Италиански сребърен медал „За войнска чест“ Германски орден „Железен кръст“ (1914) – II (27 януари 1915) и I степен (25 ноември) Сребърни пластинки към ордена Железен кръст (1939) – II (11 септември 1939) и I степен (29 септември 1939)

Рицарски кръст с дъбови листа и мечове Носител на Рицарски кръст (24 юли 1941 Носител на Дъбови листа № 383 (8 февруари 1944) Носител на Мечове № 124(22 януари 1945) Споменат в ежедневния доклад на Вермахтберихт Германски Федерален кръст за заслуги (1973) – I степен (27 юли 1973)

Използвана литература

Библиография

• ((de)) Berger, Florian. Mit Eichenlaub und Schwertern. Die höchstdekorierten Soldaten des Zweiten Weltkrieges. Selbstverlag Florian Berger, 2000. ISBN 3-9501307-0-5.

Външни препратки

• ((de)) Ген. В. Неринг в немския сайт – Lexikon der Wehrmacht Архив на оригинала от 2009-09-25 в Wayback Machine.