Вардино (дем Пеония)
- Тази статия е за селото в Гърция. За селото в Северна Македония вижте Вардино (община Демир Хисар).
Вардино или Вардено (на гръцки: Λιμνότοπος, Лимнотопос, до 1927 Βάρδενο, Вардено[1]) е село в Република Гърция, дем Пеония, област Централна Македония. Селото има население от 130 души според преброяването от 2001 година.
Вардино Λιμνότοπος | |
— село — | |
Страна | Гърция |
---|---|
Област | Централна Македония |
Дем | Пеония |
Географска област | Солунско поле |
Надм. височина | 23 m |
Население | 130 души (2001) |
География
редактиранеСелото се намира на около 7 километра южно от град Ругуновец (Поликастро) в Солунското поле.
История
редактиранеКрай Вардино е открито праисторическо селище.[2]
В Османската империя
редактиранеВ XIX век Вардино е изцяло българско село в Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Вардино е посочено като селище в каза Аврет Хисар с 13 домакинства, като жителите му са 70 българи.[3] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година селото е населявано от 60 жители българи.[4]
В началото на XX век цялото население на Вардино е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година във Вардино (Vardino) има 64 българи екзархисти.[5]
В Гърция
редактиранеПрез Балканската война селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война. В 1927 година селото е прекръстено на Лимнотопос.
Бележки
редактиране- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ ΥΑ ΥΠΠΟ/ΑΡΧ/Α1/Φ16/59168/2199 π.ε./1-2-1986 - ΦΕΚ 118/Β/19-3-1986 // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Архивиран от оригинала на 2021-01-24. Посетен на 28 юни 2018.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 162-163.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 152.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 194-195. (на френски)