Варошки надпис
Варошкият надпис е надпис на старобългарски език от 996 г.[1] Той е сред най-старите български надписи заедно с надписа на чъргубиля Мостич от 950 – 960 г., Самуиловия надпис от 993 г. и Битолския надпис от 1015 – 1018 г.[2]
Варошки надпис | |
Местоположение | |
---|---|
Страна | ![]() |
област | Пелагония |
град | Прилеп |
Археология | |
Вид | стела |
Период | X век |
Епоха | Средновековие |
Открит е през 1861 г. в стария манастир „Св. Архангел“ край село Варош, днес квартал на Прилеп в Северна Македония. В надписа се споменава името на епископ от Прилеп, където се е намирало и епископското седалище по време на управлението на цар Самуил. Надписът гласи:
„ | В лето 6504 (996) почина епископ Андрей, на 17 февруарий...[3] | “ |
Особеност на Варшкия надпис е, че той е надписан на старобългарски, но над знака стоят два особени знака, единият прилича на кирилско X, а другият на старинната голяма носовка, която в случая е без средна черта, подобно на един рунически знак в Мурфатлар[4]. Взети заедно тези знаци образуват думата XOH. Друга особеност са звездите върху надписа, а също и двата знака след датата на смъртта, които по иберийски се четат като ЦУ. Същите знаци се срещат и в свещените знаци на българите от Калетовник.[4]
Бележки
редактиране- ↑ Йордан Иванов. „Български старини из Македония“. София, 1931, стр. 26 – 28
- ↑ Трайчев, Георги. Духовните качества на македонските българи, Македонска библиотека № 7 София-Печатница „Родопи“ Т. Клисаров, 1928, стр. 5
- ↑ Дуйчев, Иван. Прилеп в нашето минало, в: Поклоннически слова за Македония, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, София, 1993
- ↑ а б Петър Добрев, Милена Дорева – Древнобългарска епиграфика 2001, Тангра ТанАкРа