Отваря главното меню

Самуиловият надпис е старобългарски епиграфски паметник от 993 година.

Самуилов надпис
Самуиловият надпис от 993 г
Самуиловият надпис от 993 г
Местоположение
Greece relief location map.jpg
40.833° с. ш. 21.167° и. д.
Самуилов надпис
Местоположение в Гърция
Страна Флаг на Гърция Гърция
дем Преспа
село Герман
Археология
Вид стела
Период X век
Епоха Средновековие
Самуилов надпис в Общомедия

Счита се, че е сред най-старите датирани надписи на кирилица[1]. Днес се намира в Националния исторически музей в София.

Съдържание

ИсторияРедактиране

Надписът представлява частично повредена мраморна плоча, открита през 1888 година при строежа на църквата „Свети Герман“ при село Герман, Преспанско, днес в Гърция. Издълбан е по нареждане на цар Самуил (997 – 1014) в памет на родителите му комит Никола и Рипсимия и брат му – Давид. Състои от 11 реда, изписани в стила на т.нар. стар унциал, повлиян от ръкописния литургичен унциал.

За пръв път надписът е обнародван от директора на Руския археологически институт в Константинопол Фьодор Успенски през 1899 година, като почти едновременно за него се произнасят Константин Иречек, Тимотей Флорински и Любомир Милетич. През 1916 година надписът е пренесен в София от етнографа към Първа българска армия писателят Стефан Костов.

СъдържаниеРедактиране

оригинал
†въ имѧ ѡтьца и съина и с҃таго дѹха азъ самоип (л) ь рабъ б҃жи полагаѫ
памѧть ѡтьцѹ и матєри и братѹ на кръстѣхъ сихъ• имєна ѹсъпъшихъ
никола рабъ б҃жи ... ѣ давдъ написа ... въ лѣто отъ сътворєния мирѹ
ѕ҃• фа҃• инъдикта ѕ҃•
превод
†В името на Отца и Сина и Светия Дух, аз Самуил, раб божий, полагам помен на баща [си] и майка (си) и брат [си] на този кръст. Това са имената на покойните: раб божий Никола, [Рипсимия и] Давид. Написа се в годината от сътворението на света 6501 [992/93], индикт [6].[2]

Вижте същоРедактиране

 
Църквата „Свети Герман“, в която е намерен надписът
 
Мраморната плоча с надписа (снимка: Успенски, 1899 г.)

ЛитератураРедактиране

БележкиРедактиране

  1. На 25 март 2004 г. при акция на Районното звено за борба с организираната престъпност на полицията в село Самуилово беше задържана археологическа находка (вж. Надпис на Самуил – Скандал на деня; Самуил – царъ и самодържецъ болгарский). Изказаните предположения, че става въпрос за граничен камък на цар Самуил, са неоснователни (вж. Цеков П., Самуиловият камък бил на поп, а не на цар, Вестник „Сега“, 2005).
  2. Чолпанов Б., Гюзелев В., Бележити българи, том I, София, 1967, Държавно военно издателство, стр. 152

Външни препраткиРедактиране