Самуилов надпис
Самуиловият надпис е старобългарски епиграфски паметник от 993 г. Смята се, че е сред най-старите датирани надписи на кирилица.[1] Днес се намира в Националния исторически музей в София.
| Самуилов надпис | |
 Самуиловият надпис от 993 г | |
| Местоположение | |
|---|---|
 | |
| Страна |  Гърция |
| дем | Преспа |
| село | Герман |
| Археология | |
| Вид | стела |
| Период | X век |
| Епоха | Средновековие |
| Самуилов надпис в Общомедия | |
История
редактиранеНадписът представлява частично повредена мраморна плоча, открита през 1888 г. при строежа на църквата „Свети Герман“ при село Герман, Преспанско, днес в Гърция. Издълбан е по нареждане на цар Самуил (997 – 1014) в памет на родителите му комит Никола и Рипсимия и брат му Давид. Състои от 11 реда, изписани в стила на т. нар. стар унциал, повлиян от ръкописния литургичен унциал.
За пръв път надписът е обнародван от директора на Руския археологически институт в Константинопол Фьодор Успенски през 1899 г., като почти едновременно за него се произнасят Константин Иречек, Тимотей Флорински и Любомир Милетич. През 1916 г. надписът е пренесен в София от етнографа към Първа българска армия писателят Стефан Костов.
Съдържание
редактиране- оригинал
| „ |
|
“ |
- превод
| „ | †В името на Отца и Сина и Светия Дух, аз Самуил, раб божий, полагам помен на баща [си] и майка (си) и брат [си] на този кръст. Това са имената на покойните: раб божий Никола, [Рипсимия и] Давид. Написа се в годината от сътворението на света 6501 [992/93], индикт [6].[2] | “ |
Вижте също
редактиране
Литература
редактиране- Ф. Успенскиій: Надпис царя Самуила, в: Известія Руского Археологического Института в Константинополе, 1899, IV, с. 1 – 4
- М. Кос: О натпису цара Самуила, в: Гласник српског научног друштва 5, 1929, с. 203 – 209
- Й. Иванов: Български старини из Македония. София, 1931, с. 23 – 25
Външни препратки
редактиране
Бележки
редактиране- ↑ На 25 март 2004 г. при акция на Районното звено за борба с организираната престъпност на полицията в село Самуилово беше задържана археологическа находка (вж. Надпис на Самуил – Скандал на деня Архив на оригинала от 2007-02-16 в Wayback Machine.; Самуил – царъ и самодържецъ болгарский Архив на оригинала от 2007-09-29 в Wayback Machine.). Изказаните предположения, че става въпрос за граничен камък на цар Самуил, са неоснователни (вж. Цеков П., Самуиловият камък бил на поп, а не на цар, Вестник „Сега“, 2005).
- ↑ Чолпанов Б., Гюзелев В., Бележити българи, том I, София, 1967, Държавно военно издателство, стр. 152