Василий Якимович

Василий Иванович Якимович (на руски: Василий Иванович Якимович, до 1918 г. Василій Ивановичъ Якимовичъ) е руски и български офицер (полковник), първи командир на 2^-ра пеша бригада от българската войска.

Василий Якимович
руски и български офицер
Звание	Полковник
Служи на	Русия България
Род войски	пехота
Битки/войни	Кампания (1863)
Награди	Вижте по-долу
Дата и място на раждане	17 февруари 1834 г. Руска империя
Дата и място на смърт	Руска империя

Биография

Василий Якимовиче роден на 17 февруари 1834 г. в Руската империя. По вероизповедание е православен християнин. На 8 октомври 1854 г. постъпва на военна служба. На 6 ноември 1882 г. е произведен в чин полковник за отличие. На 15 март 1883 г., като полковник и командир на 3^-ти стрелкови батальон „по молба“ е уволнен от руска служба и постъпва във войската на Княжество България. На 24 същия месец поема командването на 2^-ра пеша бригада. На 28 октомври 1885 е върнат на руска служба и назначен за командир на 66^-и бутирски полк. От 9 март 1866 г. служи като командир на 15^-и резервен пехотен кадрови батальон.

Военни звания

• Прапоршчик (8 октомври 1854)
• Подпоручик (4 август 1858)
• Поручик (16 май 1860)
• Щабс-капитан (1 май 1865)
• Капитан (7 май 1871)
• Майор (1 октомври 1875)
• Подполковник (6 април 1880)
• Полковник за отличие (6 ноември 1882)

Заемани длъжности

• Командир на рота (6 години и 8 месеца)
• Командир на батальон (2 години и 2 месеца)
• Командир на 3^-ти стрелкови батальон (до 15 март 1883)
• Командир на 2^-ра пеша бригада от Българската войска (от 24 март 1883)
• Командир на 66^-и бутирски полк (от 28 октомври 1885)
• Командир на 15^-и резервен пехотен кадрови батальон (от 9 март 1886)

Награди

• Орден „Св. Станислав“ III степен (1866)
• Орден „Св. Анна“ III степен (1872)
• Орден „Св. Станислав“ II степен (1885)

Източници

• „Списокъ полковникамъ по старшинству“ – Составленъ по 1 Мая 1889 г., С.-Петербург, 1889, Военнатя Типографія (въ зданіи Главного Штаба), стр. 381
• Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 7. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 129.
• Генерал-майор Н.Р. Овсяный. Болгарское ополчение и земское войско. СпБ, 1904 (АЛФАВИТНЫЙ СПИСОК русским офицерам, уволенным „по прошению“ от русской службы для поступления в войска Княжества Болгарского)

• Портал „Военна история на България“