Василий Якимович

руски и български офицер

Василий Иванович Якимович (на руски: Василий Иванович Якимович, до 1918 г. Василій Ивановичъ Якимовичъ) е руски и български офицер (полковник), първи командир на 2-ра пеша бригада от българската войска.

Василий Якимович
руски и български офицер
Звание Полковник
Служи на Знаме на Русия Русия
Знаме на България България
Род войски
Битки/войни Кампания (1863)
Награди Вижте по-долу

Дата и място на раждане
Дата и място на смърт

БиографияРедактиране

Василий Якимовиче роден на 17 февруари 1834 г. в Руската империя. По вероизповедание е православен християнин. На 8 октомври 1854 г. постъпва на военна служба. На 6 ноември 1882 г. е произведен в чин полковник за отличие. На 15 март 1883 г., като полковник и командир на 3-ти стрелкови батальон „по молба“ е уволнен от руска служба и постъпва във войската на Княжество България. На 24 същия месец поема командването на 2-ра пеша бригада. На 28 октомври 1885 е върнат на руска служба и назначен за командир на 66 бутирски полк. От 9 март 1866 г. служи като командир на 15 резервен пехотен кадрови батальон.[1]

Военни званияРедактиране

Заемани длъжностиРедактиране

  • Командир на рота (6 години и 8 месеца)
  • Командир на батальон (2 години и 2 месеца)
  • Командир на 3-ти стрелкови батальон (до 15 март 1883)
  • Командир на 2-ра пеша бригада от Българската войска (от 24 март 1883)
  • Командир на 66 бутирски полк (от 28 октомври 1885)
  • Командир на 15 резервен пехотен кадрови батальон (от 9 март 1886)

НаградиРедактиране

  • Орден „Св. Станислав“ III степен (1866)
  • Орден „Св. Анна“ III степен (1872)
  • Орден „Св. Станислав“ II степен (1885)

БележкиРедактиране

  1. Генерал-майор Н.Р. Овсяный. Болгарское ополчение и земское войско. СпБ, 1904 (АЛФАВИТНЫЙ СПИСОК русским офицерам, уволенным „по прошению“ от русской службы для поступления в войска Княжества Болгарского)

ИзточнициРедактиране

  • „Списокъ полковникамъ по старшинству“ – Составленъ по 1 Мая 1889 г., С.-Петербург, 1889, Военнатя Типографія (въ зданіи Главного Штаба), стр. 381
  • Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г.. Т. 7. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 129.
  • Генерал-майор Н.Р. Овсяный. Болгарское ополчение и земское войско. СпБ, 1904 (АЛФАВИТНЫЙ СПИСОК русским офицерам, уволенным „по прошению“ от русской службы для поступления в войска Княжества Болгарского)