Васил Карагьозов (опълченец)
Тази статия е за опълченеца от Бельово. За други хора с това име вижте Васил Карагьозов (пояснение).
Васил Захариев Карагьозов е български опълченец.
| Васил Карагьозов | |
| български опълченец | |
 | |
| Роден |
1853 г.
|
|---|---|
| Починал | |
Биография редактиране
Роден е в 1853 година в пиринското село Бельово (тогава в Османската империя).[1]
Карагьозов участва в Сръбско-турската война от 1876 година в доброволческата армия, командвана от генерал Михаил Черняев, в Трети руско-български батальон на генерал Фьодор Де Прерадович.[1][2] За участието си във войната е отличен с медал „Рат за освобождение и независимост 1876-1877-1878“ и орден „За храброст 1877 – 1878“ от сръбския княз Милан Обренович, които днес се съхраняват в Историческия музей на Самоков.[2]
След края на войната Карагьозов заминава със сръбски паспорт от Кладово за Плоещ и е препратен в Кишинев, където се записва доброволец в българското опълчение за участие в Руско-турската война.[2] Зачислен е на 29 април в състава на Шеста дружина под командването на подполковник Николай Беляев,[3] в пета рота, преномерирана на 23 юни в четвърта рота. На 23 май е произведен ефрейтор. Уволнен е на 27 април или на 17 юни 1878 година от втора рота.[1]
Награден е със Знака за отличие на военния орден „Свети Георги“ IV степен на 20 април 1878 година за битката при Шейново.[1]
След Освобождението живее в Самоков.[1][3] Притежава фурна и хан. През 1884 година става спомоществовател за издаването на спомените на Де Прерадович за Освободителната война. Написва спомени за участието си във войната.[1] Умира на 20 май 1935 година в Самоков.[3][1]
Източници редактиране
- ↑ а б в г д е ж Българско опълчение 1877 - 1878. Т. 2, IV, V и VI дружина. Национален парк-музей Шипка - Бузлуджа (колектив). Изд. Казанлъшка Искра-ЕООД, [1997]. ISBN 954 9794 06 7. с. 492, № VI.249.7.
- ↑ а б в Стамболийски, Бойчо. Позабравените опълченци, в. „Приятел“. Последен достъп: 10.04.2022.
- ↑ а б в Спомен от Освободителната руско-турска война през 1877 – 1878 година, Централно поборническо опълченско дружество „Шипка“, София, 1928, стр. 51, 53.