Васил Караиванов
Васил Генчов Караиванов е български възрожденец и родственик на Васил Левски.
| Васил Караиванов | |
| български революционер | |
 Паметник на Васил Караиванов в Карлово | |
| Роден |
1847 г.
|
|---|---|
| Починал |
Карлово, Царство България |
| Работил | ханджия • революционер • кмет |
| Въоръжена борба | |
| Кауза | Освобождение на България |
| Подкрепял | Вътрешната революционна организация |
| Противник на | Османската империя |
Произход
редактиранеВасил Караиванов е роден през 1847 г. в Карлово в семейството на Генчо Василев Караиванов и Анна Пеева. Брат е на Евдокия Танчева, Ненка (Елена) Банкова, Мария Шарланджиева и Христина Видулова. Жени се трикратно - за Гина Стефанова, Васила Нончева и Елисавета Гюмюшева. Баща е на Георги Караиванов, Стефан Караиванов, Петър Караиванов, Нончо Караиванов, Василка Белова (Пелова), Анна Караиванова и още двама наследници, чиито имена са неизвестни[1].
Дейност
редактиранеПърви братовчед на Левски[2] и ковчежник на Карловския революционен комитет от 1869 г., разполагащ се в наследствения му Караиванов хан. Дава подслон на Тодор Каблешков, Георги Бенковски и на боледуващия Панайот Волов. След предателство през 1867 г. Васил Караиванов е арестуван от турците, малтретиран е и е хвърлен за седем месеца в Търновския затвор. След обесването на Левски той е член на Карловския комитет по подготовката на Априлското въстание. Преживява и Карловското клане, бягайки в Търново. След Освобождението е избран за председател на градския съвет в родния град. За заслугите му към България княз Фердинанд го награждава с орден[3]. Васил Караиванов записва спомените си за своя именит братовчед и става първия биограф на Васил Левски[4]. [5] През 1895 г. заедно със Стоян Заимов прогласява 6 юли 1837 за рождена дата на Апостола[6].
Допълнително четиво
редактиране- Петър В. Караиванов, „Васил Левски по спомени на Васил Караиванов – първи братовчед на Апостола“, Издател Караиванови – НК, 2014, ISBN 978-619-90110-1-0