Васил Сапунджиев

български лекар и революционер

Васил Апостолов Сапунджиев е български лекар и революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[1][2][3]

Васил Сапунджиев
български лекар и революционер
Роден
Починал
17 януари 1939 г. (58 г.)
ПогребанЦентрални софийски гробища, София, Република България
Учил вАтински университет

Биография

редактиране

Сапунджиев е роден на 18 август 1880 година в голямото българско костурско село Осничани, тогава в Османската империя, днес Кастанофито, Гърция. В 1903 година[4] завършва медицина в Атинския университет, полага успешно необходимия колоквиум в Цариград, и става екзархийски училищен лекар в Лерин.[2] Влиза във ВМОРО и оглавява градския[2] и става член на околийския революционен комитет от 1904 до 1906 година.[1] Властите го следят отблизо и често е интерниран в околните на Лерин села. Правени са опити да бъде убит. В края на 1907 година е принуден да бяга в България.[2][5]

В България на 8 октомври 1907 година полага държавен изпит в София и е назначен за лекар в Пирдоп, където престоява една година и след това окончателно се установява в Дупница.[2]

Участва в Първата световна война като санитарен подпоручик, дружинен лекар в Четиридесет и шести пехотен добрички полк. За бойни отличия и заслуги във войната е награден с орден „За военна заслуга“.[6]

Участва като делегат на Дупнишкото македонско братство в обединителния конгрес на Македонската федеративна организация и Съюза на македонските емигрантски организации от януари 1923 година.[7]

Васил Сапунджиев умира в Дупница след тежко боледуване на 17 януари 1939 година. Преди смъртта си завещава на дупнишкото читалище 100 000 лева.[2]

Погребан е в София.[8] Погребан е в Централните софийски гробища.[9]

  1. а б Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 148.
  2. а б в г д е Галчев, Илия. Здравно-социалната дейност на Българската екзархия в Македония и Тракия (1870 - 1913). Юруков, 1994. ISBN 954-8465-17-5. с. 120.
  3. Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 67.
  4. Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912) // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 58.
  5. Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 418.
  6. ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 221, л. 36
  7. НБКМ-БИА C VIII 38
  8. Парцел 33 // София помни. Посетен на 3 март 2016.
  9. Революционери, поборници, военни дейци // София помни. Посетен на 1 ноември 2021 г.