Уикипедия

Осничани

селище в Гърция
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за селото в Гърция. За селото в Северна Македония вижте Осинчани.

Осничани или Осничени (срещат се и формите Сничани, Сничано и Сничени, на гръцки: Καστανόφυτο, Кастанофито, катаревуса: Καστανόφυτον, Кастанофитон, до 1927 Οσνίτσανη, Осницани[1]) е село в Егейска Македония, Гърция, дем Хрупища, област Западна Македония. Населението му е 51 души (2001).

Осничани
Καστανόφυτο
— село —
Църквата „Успение Богородично“ в Осничани
Църквата „Успение Богородично“ в Осничани
Гърция
40.3619° с. ш. 21.1561° и. д.
Осничани
Западна Македония
40.3619° с. ш. 21.1561° и. д.
Осничани
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Западна Македония
Дем Хрупища
Географска област Костенария
Надм. височина 971 m
Население 51 души (2001)
Осничани в Общомедия

ГеографияРедактиране

Селото се намира на 37 километра югозападно от град Костур (Кастория) и на 27 километра югозападно от демовия Хрупища (Аргос Орестико), в планината Одре (Одрия).

ИсторияРедактиране

В Османската империяРедактиране

В края на XIX век Осничани е чисто българско село. Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Осничиники (Osnitchiniki) живеят 600 гърци.[2] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Осничани има 840 жители българи.[3]

В началото на XX век цялото население на Осничани е под върховенството на Цариградската патриаршия, но след Илинденското въстание в началото на 1904 година минава под върховенството на Българската екзархия.[4] Същата година турските власти не допускат учителите Зисо Сапунджиев от Осничани и Анастасия Талева от Битоля да отворят българско училище в селото.[5] По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Осничани има 960 българи екзархисти.[6]

Гръцки статистики от 1905 година не отразяват промяната и показват Осницани като село с 540 жители гърци.[7] Според Георги Константинов Бистрицки Осничани преди Балканската война има 60 български къщи,[8] а според Георги Христов и 1 куцовлашка.[9]

 
Икона на Светите врачи Козма и Дамян от Осничани, XVIII век

Селото е опора на българщината в Костенарията и многократно е нападано от гръцки андартски чети. По думите на Христо Силянов:

„ Имената на селата Старичени, Езерец, Осничени станаха символи на героизъм и мъченичество.[10] “

През февруари 1905 година андартска чета убива осничанския поп и братята Христо и Иван Димитрови. На 25 август 1905 година селото е нападнато от 250 души андарти, сред които има и разбойници турци и албанци. Селската милиция, която има само 8 пушки, оказва двучасова съпротива, след което се оттегля, като оставя няколко убити, сред които свещеник Симо Зисов. Андартите запалват селото, гаврят се с труповете, изгарят 17 къщи и се оттеглят едва след като на помощ на осничанци се притичат селските милиции от съседните села Мангила, Марчища и Долени.[11] Турският прокурор разследващ случая по-късно заявява на осничанци, че „гръцките чети ще ги научат на ум“, а съпровождащият го офицер добавя „Кой ви е крив, станете гърци, ако искате да сте спокойни“.[12]

На 7 май 1906 голяма андартска чета напада Осничани от Жиковищкия манастир. В селото присъстват двама членове на районната чета на ВМОРО Нумо Кировски и Колю Бараков, които ръководят отбраната на селската милиция. В няколкочасовото сражение са убити командирите на андартската чета поручик Андонис Влахакис (капитан Лицас) и подпоручик Леонидас Петропулакис. След пристигането на войска от Жужелци, Хрупища и Костур андартите се оттеглят. Според Христо Силянов гърците дават 28 убити и 5 пленници. На 20 юни андартите си отмъщават за поражението, като хващат и убиват извън селото петима осничанци.[13] Според гръцки сведения андартските загуби са 15 убити и 11 ранени.[14]

През май 1907 година девет къщи в селото са изгорени от андарти.[15]

В 1909 година в Осничани има 45 български екзархийски къщи и 5 гъркомански, като гъркоманите държат черквите и училището.[16]

По време на Балканската война 14 души от Осничани се включват като доброволци в Македоно-одринското опълчение.[17]

В ГърцияРедактиране

През войната селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война. Н. Манов и Н. Попзисов от Осничани са арестувани от гръцките власти по обвинение в пробългарска агитация[18].

От 1914 до 1919 година 43 жители на Осничани, а след 1919 още 42 емигрират в България по официален път.[19] В 1927 година селото е прекръстено на Кастанофитон.

В селото от 1994 година има етнографски музей.[20]

ПреброяванияРедактиране

  • 1913 – 354 жители
  • 1920 – 253 жители
  • 1928 – 249 жители
  • 1940 – 349 жители
  • 1951 – 106 жители
  • 1961 – 132 жители
  • 1971 – 72 жители
  • 1981 – 76 жители
  • 1991 – 52 жители

ГалерияРедактиране

ЛичностиРедактиране

 
Никола Д. Главинов.
 
Янко Василев – Чука от Осничани, четник при ресенския войвода Андрей Казепов, ранен на 15 май 1904 г. в сражението при Сенокос в Рила. Източник Държавна агенция „Архиви“
 
Андонис Влахакис.
Родени в Осничани
  •   Ангел Петров (1885 – ?), македоно-одрински опълченец, 2 рота на 10 прилепска дружина[21]
  •   Андон Зиев (Αντώνιος Σίας), гръцки андартски деец, агент от ІІІ ред, член е на хрупищкия гръцки комитет и отговаря за тайната поща между четите[22]
  •   Апостол Николов (1895 – ?), македоно-одрински опълченец, 3 рота на 11 серска дружина[23]
  •   Атанас Георгиев (1890 – ?), македоно-одрински опълченец, 1 рота на 7 кумановска дружина, ранен на 6 юли 1913 година[24]
  •   Атанас Д. Чуков (1885 – ?), македоно-одрински опълченец, студент, химик, щаб на 4 битолска дружина, носител на кръст „За храброст“ IV степен[25]
  •   Атанас Христев (Христов, 1877 – ?), македоно-одрински опълченец, 3 рота на 10 прилепска дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен[26]
  •   Васил Атанасов (1876 – ?), македоно-одрински опълченец, 3 рота на 11 серска дружина[27]
  •   Васил Карджев (Βασίλειος Κάρτζος), гръцки андартски деец, агент от ІІІ ред[22]
  •   Васил Сапунджиев (1880 – 1939), български лекар и революционер
  •   Георги Гичев, български революционер, деец на ВМОРО, който в 1902 г. довежда четата на Васил Чекаларов в Осничани и поставя основите на революционното дело в Костенарията, дългогодишен председател е на костенарийския районен революционен комитет[28]
  •   Евтим Атанасов Мишайков (1877 – ?), македоно-одрински опълченец, 2 рота на 7 кумановска дружина[29]
  •   Иван Попзисов (Ιωάννης Παπαζήσης), гръцки андартски деец, агент от ІІІ ред[22]
  •   Илия Ставропулос (1911 - 1948), гръцки комунист[30]
  •   Йордан Мишайков (1887 - 1913), македоно-одрински опълченец, 1 и 2 рота на 6 охридска дружина, Сборна партизанска рота на МОО, носител на орден „За храброст“ IV степен, загинал край село Айтос в Междусъюзническата война на 5 юли 1913 година[29]
  •   Михал Христов (Христев, 1889 - ?), македоно-одрински опълченец, 4 рота на 10 прилепска дружина, ранен на 17 юни 1913 година[31]
  •   Наум Костов (1879 - 1943), български революционер от ВМОРО
  •   Наум Търпов, български революционер от ВМОРО, четник на Петър Христов Германчето[32]
  •   Никола Василев (1885 - 1913), македоно-одрински опълченец, 3 рота на 10 прилепска дружина, починал от холера на 11 февруари 1913 година[33]
  •   Никола Д. Главинов, български революционер, деец на ВМОРО, участник в Илинденско-Преображенското въстание с четата на Христо Чернопеев, по-късно четник на Андрей Казепов[34]
  •   Никола Киров (1868 - ?), македоно-одрински опълченец, Нестроева рота на 10 прилепска дружина[35]
  •   Никола Кировски, български революционер от ВМОРО, четник на Петър Христов Германчето[36]
  •   Никола Попкостадинов (1892 - ?), македоно-одрински опълченец, 2 рота на 10 прилепска дружина[37]
  •   Тана Кировска (1862 - 1932), българска революционерка от ВМОРО
  •   Тома Д. Ничев (1874 - ?), македоно-одрински опълченец, 2 рота на 10 прилепска дружина[38]
  •   Тома Жеков (1874 - ?), македоно-одрински опълченец, 2 рота на 10 прилепска дружина[39]
  •   Яни Попзисов, деец на ВМОРО, войвода на четатата от Осничани през 1905 година[40]
  •   Янко Василев - Чука, български революционер от ВМОРО, четник на Андрей Казепов[41]
Починали в Осничани

Външни препраткиРедактиране

БележкиРедактиране

  1. ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Οσνίτσανη -- Καστανόφυτον
  2. ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 56.
  3. ↑ Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 268.
  4. ↑ Силянов, Христо. Освободителните борби на Македония, том II, София, 1943, стр. 125.
  5. ↑ Райчевски, Стоян. 1904 – 1906 Гоненията на българите в Македония и Одринско. София, 2011, стр. 34 – 36.
  6. ↑ Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, pp. 180 – 181.
  7. ↑ Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Kastanofito.
  8. ↑ Бистрицки. Българско Костурско, Ксанти, 1919, стр.9.
  9. ↑ Марков, Георги Христов. Хрупищко, Хасково, 2002, стр. 199.
  10. ↑ Силянов, Христо. Освободителните борби на Македония, том II, София, 1943, стр. 196.
  11. ↑ Силянов, Христо. Освободителните борби на Македония, том II, София, 1943, стр. 210.
  12. ↑ Даскалов, Георги. Българите в Егейска Македония, МНИ, София, 1996, стр. 64.
  13. ↑ Силянов, Христо. Освободителните борби на Македония, том II, София, 1943, стр. 221.
  14. ↑ Douglas Dakin, Ο Ελληνικός Αγώνας στη Μακεδονία, εκδ. οίκος αδελφών Κυριακίδη, 1996
  15. ↑ Георгиев, Величко и Стайко Трифонов, Гръцката и сръбска пропаганди в Македония. Нови документи, София 1995, с. 141.
  16. ↑ s:Телеграма от Иларион от Костур
  17. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 868.
  18. ↑ Генов, Георги. Беломорска Македония 1908 – 1916, Торонто, 2006, стр.183
  19. ↑ Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Kastanofito.
  20. ↑ Folklore Museum, Kastanofyto. // The Museums of Macedonia. Посетен на 21 октомври 2016.
  21. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 554.
  22. ↑ а б в Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 78. (на гръцки)
  23. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 496.
  24. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 148.
  25. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 801.
  26. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 757.
  27. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 60.
  28. ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 34.
  29. ↑ а б Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 466.
  30. ↑ Elizabeth Kolupacev Stewart, For Sacred National Freedom: Portraits Of Fallen Freedom Fighters, Politecon Publications, 2009
  31. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 773.
  32. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.39
  33. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 113.
  34. ↑ Илюстрация Илинден, година 6, книга 5-6, март-април 1934, стр. 11.
  35. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 347.
  36. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.39
  37. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 578.
  38. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 518.
  39. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 259.
  40. ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 134.
  41. ↑ Николов, Борис. ВМОРО - псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр.105
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Осничани&oldid=10415694“.