Отваря главното меню
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за селото в Гърция. За селото в Северна Македония вижте Осинчани.

Осничани или Осничени (срещат се и формите Сничани, Сничано и Сничени, на гръцки: Καστανόφυτο, Кастанофито, катаревуса: Καστανόφυτον, Кастанофитон, до 1927 Οσνίτσανη, Осницани[1]) е село в Егейска Македония, Гърция, дем Хрупища, област Западна Македония. Населението му е 51 души (2001).

Осничани
Καστανόφυτο
— село —
Църквата „Успение Богородично“ в Осничани
Църквата „Успение Богородично“ в Осничани
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Западна Македония
Дем Хрупища
Географска област Костенария
Надм. височина 971 m
Население 51 души (2001)
Осничани в Общомедия

ГеографияРедактиране

Селото се намира на 37 километра югозападно от град Костур (Кастория) и на 27 километра югозападно от демовия Хрупища (Аргос Орестико), в планината Одре (Одрия).

ИсторияРедактиране

В Османската империяРедактиране

В края на XIX век Осничани е чисто българско село. Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Осничиники (Osnitchiniki) живеят 600 гърци.[2] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Осничани има 840 жители българи.[3]

В началото на XX век цялото население на Осничани е под върховенството на Цариградската патриаршия, но след Илинденското въстание в началото на 1904 година минава под върховенството на Българската екзархия.[4] Същата година турските власти не допускат учителите Зисо Сапунджиев от Осничани и Анастасия Талева от Битоля да отворят българско училище в селото.[5] По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Осничани има 960 българи екзархисти.[6]

Гръцки статистики от 1905 година не отразяват промяната и показват Осницани като село с 540 жители гърци.[7] Според Георги Константинов Бистрицки Осничани преди Балканската война има 60 български къщи,[8] а според Георги Христов и 1 куцовлашка.[9]

 
Икона на Светите врачи Козма и Дамян от Осничани, XVIII век

Селото е опора на българщината в Костенарията и многократно е нападано от гръцки андартски чети. По думите на Христо Силянов:

Имената на селата Старичени, Езерец, Осничени станаха символи на героизъм и мъченичество.[10]

През февруари 1905 година андартска чета убива осничанския поп и братята Христо и Иван Димитрови. На 25 август 1905 година селото е нападнато от 250 души андарти, сред които има и разбойници турци и албанци. Селската милиция, която има само 8 пушки, оказва двучасова съпротива, след което се оттегля, като оставя няколко убити, сред които свещеник Симо Зисов. Андартите запалват селото, гаврят се с труповете, изгарят 17 къщи и се оттеглят едва след като на помощ на осничанци се притичат селските милиции от съседните села Мангила, Марчища и Долени.[11] Турският прокурор разследващ случая по-късно заявява на осничанци, че „гръцките чети ще ги научат на ум“, а съпровождащият го офицер добавя „Кой ви е крив, станете гърци, ако искате да сте спокойни“.[12]

На 7 май 1906 голяма андартска чета напада Осничани от Жиковищкия манастир. В селото присъстват двама членове на районната чета на ВМОРО Нумо Кировски и Колю Бараков, които ръководят отбраната на селската милиция. В няколкочасовото сражение са убити командирите на андартската чета поручик Андонис Влахакис (капитан Лицас) и подпоручик Леонидас Петропулакис. След пристигането на войска от Жужелци, Хрупища и Костур андартите се оттеглят. Според Христо Силянов гърците дават 28 убити и 5 пленници. На 20 юни андартите си отмъщават за поражението, като хващат и убиват извън селото петима осничанци.[13] Според гръцки сведения андартските загуби са 15 убити и 11 ранени.[14]

През май 1907 година девет къщи в селото са изгорени от андарти.[15]

В 1909 година в Осничани има 45 български екзархийски къщи и 5 гъркомански, като гъркоманите държат черквите и училището.[16]

По време на Балканската война 14 души от Осничани се включват като доброволци в Македоно-одринското опълчение.[17]

В ГърцияРедактиране

През войната селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война. Н. Манов и Н. Попзисов от Осничани са арестувани от гръцките власти по обвинение в пробългарска агитация[18].

От 1914 до 1919 година 43 жители на Осничани, а след 1919 още 42 емигрират в България по официален път.[19] В 1927 година селото е прекръстено на Кастанофитон.

В селото от 1994 година има етнографски музей.[20]

ПреброяванияРедактиране

  • 1913 – 354 жители
  • 1920 – 253 жители
  • 1928 – 249 жители
  • 1940 – 349 жители
  • 1951 – 106 жители
  • 1961 – 132 жители
  • 1971 – 72 жители
  • 1981 – 76 жители
  • 1991 – 52 жители

ГалерияРедактиране

ЛичностиРедактиране

 
Никола Д. Главинов.
 
Янко Василев – Чука от Осничани, четник при ресенския войвода Андрей Казепов, ранен на 15 май 1904 г. в сражението при Сенокос в Рила. Източник Държавна агенция „Архиви“
 
Андонис Влахакис.
Родени в Осничани
  •   Ангел Петров (1885 – ?), македоно-одрински опълченец, 2 рота на 10 прилепска дружина[21]
  •   Андон Зиев (Αντώνιος Σίας), гръцки андартски деец, агент от ІІІ ред, член е на хрупищкия гръцки комитет и отговаря за тайната поща между четите[22]
  •   Апостол Николов (1895 – ?), македоно-одрински опълченец, 3 рота на 11 серска дружина[23]
  •   Атанас Георгиев (1890 – ?), македоно-одрински опълченец, 1 рота на 7 кумановска дружина, ранен на 6 юли 1913 година[24]
  •   Атанас Д. Чуков (1885 – ?), македоно-одрински опълченец, студент, химик, щаб на 4 битолска дружина, носител на кръст „За храброст“ IV степен[25]
  •   Атанас Христев (Христов, 1877 – ?), македоно-одрински опълченец, 3 рота на 10 прилепска дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен[26]
  •   Васил Атанасов (1876 – ?), македоно-одрински опълченец, 3 рота на 11 серска дружина[27]
  •   Васил Карджев (Βασίλειος Κάρτζος), гръцки андартски деец, агент от ІІІ ред[22]
  •   Васил Сапунджиев (1880 – 1939), български лекар и революционер
  •   Георги Гичев, български революционер, деец на ВМОРО, който в 1902 г. довежда четата на Васил Чекаларов в Осничани и поставя основите на революционното дело в Костенарията, дългогодишен председател е на костенарийския районен революционен комитет[28]
  •   Евтим Атанасов Мишайков (1877 – ?), македоно-одрински опълченец, 2 рота на 7 кумановска дружина[29]
  •   Иван Попзисов (Ιωάννης Παπαζήσης), гръцки андартски деец, агент от ІІІ ред[22]
  •   Илия Ставропулос (1911 - 1948), гръцки комунист[30]
  •   Йордан Мишайков (1887 - 1913), македоно-одрински опълченец, 1 и 2 рота на 6 охридска дружина, Сборна партизанска рота на МОО, носител на орден „За храброст“ IV степен, загинал край село Айтос в Междусъюзническата война на 5 юли 1913 година[29]
  •   Михал Христов (Христев, 1889 - ?), македоно-одрински опълченец, 4 рота на 10 прилепска дружина, ранен на 17 юни 1913 година[31]
  •   Наум Костов (1879 - 1943), български революционер от ВМОРО
  •   Никола Василев (1885 - 1913), македоно-одрински опълченец, 3 рота на 10 прилепска дружина, починал от холера на 11 февруари 1913 година[32]
  •   Никола Д. Главинов, български революционер, деец на ВМОРО, участник в Илинденско-Преображенското въстание с четата на Христо Чернопеев, по-късно четник на Андрей Казепов[33]
  •   Никола Киров (1868 - ?), македоно-одрински опълченец, Нестроева рота на 10 прилепска дружина[34]
  •   Никола Попкостадинов (1892 - ?), македоно-одрински опълченец, 2 рота на 10 прилепска дружина[35]
  •   Тана Кировска (1862 - 1932), българска революционерка от ВМОРО
  •   Тома Д. Ничев (1874 - ?), македоно-одрински опълченец, 2 рота на 10 прилепска дружина[36]
  •   Тома Жеков (1874 - ?), македоно-одрински опълченец, 2 рота на 10 прилепска дружина[37]
  •   Яни Попзисов, деец на ВМОРО, войвода на четатата от Осничани през 1905 година[38]
  •   Янко Василев - Чука, български революционер от ВМОРО, четник на Андрей Казепов[39]
Починали в Осничани

Външни препраткиРедактиране

БележкиРедактиране

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Οσνίτσανη -- Καστανόφυτον
  2. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 56.
  3. Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 268.
  4. Силянов, Христо. Освободителните борби на Македония, том II, София, 1943, стр. 125.
  5. Райчевски, Стоян. 1904 – 1906 Гоненията на българите в Македония и Одринско. София, 2011, стр. 34 – 36.
  6. Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, pp. 180 – 181.
  7. Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Kastanofito.
  8. Бистрицки. Българско Костурско, Ксанти, 1919, стр.9.
  9. Марков, Георги Христов. Хрупищко, Хасково, 2002, стр. 199.
  10. Силянов, Христо. Освободителните борби на Македония, том II, София, 1943, стр. 196.
  11. Силянов, Христо. Освободителните борби на Македония, том II, София, 1943, стр. 210.
  12. Даскалов, Георги. Българите в Егейска Македония, МНИ, София, 1996, стр. 64.
  13. Силянов, Христо. Освободителните борби на Македония, том II, София, 1943, стр. 221.
  14. Douglas Dakin, Ο Ελληνικός Αγώνας στη Μακεδονία, εκδ. οίκος αδελφών Κυριακίδη, 1996
  15. Георгиев, Величко и Стайко Трифонов, Гръцката и сръбска пропаганди в Македония. Нови документи, София 1995, с. 141.
  16. s:Телеграма от Иларион от Костур
  17. Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 868.
  18. Генов, Георги. Беломорска Македония 1908 – 1916, Торонто, 2006, стр.183
  19. Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Kastanofito.
  20. Folklore Museum, Kastanofyto. // The Museums of Macedonia. Посетен на 21 октомври 2016.
  21. Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 554.
  22. а б в Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 78. (на гръцки)
  23. Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 496.
  24. Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 148.
  25. Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 801.
  26. Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 757.
  27. Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 60.
  28. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 34.
  29. а б Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 466.
  30. Elizabeth Kolupacev Stewart, For Sacred National Freedom: Portraits Of Fallen Freedom Fighters, Politecon Publications, 2009
  31. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 773.
  32. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 113.
  33. Илюстрация Илинден, година 6, книга 5-6, март-април 1934, стр. 11.
  34. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 347.
  35. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 578.
  36. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 518.
  37. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 259.
  38. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 134.
  39. Николов, Борис. ВМОРО - псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр.105