Осничани
Тази статия е за селото в Гърция. За селото в Северна Македония вижте Осинчани.
Оснѝчани или Оснѝчени (срещат се и формите Снѝчани, Снѝчано и Снѝчени, на гръцки: Καστανόφυτο, Кастанофито, катаревуса: Καστανόφυτον, Кастанофитон, до 1927 Οσνίτσανη, Осницани[1]) е село в Егейска Македония, Гърция, дем Хрупища, област Западна Македония.
Осничани Καστανόφυτο |
|
---|---|
— село — | |
![]() Църквата „Успение Богородично“ в Осничани |
|
Страна |
![]() |
Област | Западна Македония |
Дем | Хрупища |
Географска област | Костенария |
Надм. височина | 971 m |
Население | 25 души (2011 г.) |
Осничани в Общомедия |
ГеографияРедактиране
Селото се намира на 37 километра югозападно от град Костур (Кастория) и на 27 километра югозападно от демовия Хрупища (Аргос Орестико), в планината Одре (Одрия).
ИсторияРедактиране
В Османската империяРедактиране
В края на XIX век Осничани е чисто българско село. Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Осничиники (Osnitchiniki) живеят 600 гърци.[2] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Осничани има 840 жители българи.[3]
В началото на XX век цялото население на Осничани е под върховенството на Цариградската патриаршия, но след Илинденското въстание в началото на 1904 година минава под върховенството на Българската екзархия.[4] Същата година турските власти не допускат учителите Зисо Сапунджиев от Осничани и Анастасия Талева от Битоля да отворят българско училище в селото.[5] По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Осничани има 960 българи екзархисти.[6]
Гръцки статистики от 1905 година не отразяват промяната и показват Осницани като село с 540 жители гърци.[7] Според Георги Константинов Бистрицки Осничани преди Балканската война има 60 български къщи,[8] а според Георги Христов и 1 куцовлашка.[9]
Селото е опора на българщината в Костенарията и многократно е нападано от гръцки андартски чети. По думите на Христо Силянов:
„ | Имената на селата Старичени, Езерец, Осничени станаха символи на героизъм и мъченичество.[10] | “ |
През февруари 1905 година андартска чета убива осничанския поп и братята Христо и Иван Димитрови. На 25 август 1905 година селото е нападнато от 250 души андарти, сред които има и разбойници турци и албанци. Селската милиция, която има само 8 пушки, оказва двучасова съпротива, след което се оттегля, като оставя няколко убити, сред които свещеник Симо Зисов. Андартите запалват селото, гаврят се с труповете, изгарят 17 къщи и се оттеглят едва след като на помощ на осничанци се притичат селските милиции от съседните села Мангила, Марчища и Долени.[11] Турският прокурор разследващ случая по-късно заявява на осничанци, че „гръцките чети ще ги научат на ум“, а съпровождащият го офицер добавя „Кой ви е крив, станете гърци, ако искате да сте спокойни“.[12]
На 7 май 1906 голяма андартска чета напада Осничани от Жиковищкия манастир. В селото присъстват двама членове на районната чета на ВМОРО Нумо Кировски и Колю Бараков, които ръководят отбраната на селската милиция. В няколкочасовото сражение са убити командирите на андартската чета поручик Андонис Влахакис (капитан Лицас) и подпоручик Леонидас Петропулакис. След пристигането на войска от Жужелци, Хрупища и Костур андартите се оттеглят. Според Христо Силянов гърците дават 28 убити и 5 пленници. На 20 юни андартите си отмъщават за поражението, като хващат и убиват извън селото петима осничанци.[13] Според гръцки сведения андартските загуби са 15 убити и 11 ранени.[14]
През май 1907 година девет къщи в селото са изгорени от андарти.[15]
В 1909 година в Осничани има 45 български екзархийски къщи и 5 гъркомански, като гъркоманите държат черквите и училището.[16]
Според Георгиос Панайотидис, учител в Цотилската гимназия в 1910 година в Осничани (Οσνίτσανη) в миналото е имало около 60 семейства, които обаче са намалели на 50 вследствие на нападенията на гръцките чети и турската войска над комитаджиите, превърнали селото в своя крепост, поради подходящото му положение.[17] От тези 50 семейства 24 са гръцки и поддържат църквата и училището, а 26 са екзархийски и поддържат училище в частна къща под наем.[18]
По време на Балканската война 14 души от Осничани се включват като доброволци в Македоно-одринското опълчение.[19]
На етническата карта на Костурското братство в София от 1940 година, към 1912 година Сничени е обозначено като българско селище.[20]
В ГърцияРедактиране
През войната селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война. Н. Манов и Н. Попзисов от Осничани са арестувани от гръцките власти по обвинение в пробългарска агитация[21].
От 1914 до 1919 година 43 жители на Осничани, а след 1919 още 42 емигрират в България по официален път.[22] В 1927 година селото е прекръстено на Кастанофитон.
В селото от 1994 година има етнографски музей.[23]
- Преброявания
- 1913 – 354 жители
- 1920 – 253 жители
- 1928 – 249 жители
- 1940 – 349 жители
- 1951 – 106 жители
- 1961 – 132 жители
- 1971 – 72 жители
- 1981 – 76 жители
- 1991 – 52 жители
- 2001 – 51 жители
- 2011 – 25 жители
ГалерияРедактиране
ЛичностиРедактиране
- Родени в Осничани
- Ангел Петров (1885 – ?), македоно-одрински опълченец, 2 рота на 10 прилепска дружина[24]
- Андон Зиев (Αντώνιος Σίας), гръцки андартски деец, агент от ІІІ ред, член е на хрупищкия гръцки комитет и отговаря за тайната поща между четите[25]
- Апостол Николов (1895 – ?), македоно-одрински опълченец, 3 рота на 11 серска дружина[26]
- Атанас Георгиев (1890 – ?), македоно-одрински опълченец, 1 рота на 7 кумановска дружина, ранен на 6 юли 1913 година[27]
- Атанас Д. Чуков (1885 – ?), македоно-одрински опълченец, студент, химик, щаб на 4 битолска дружина, носител на кръст „За храброст“ IV степен[28]
- Атанас Христев (Христов, 1877 – ?), македоно-одрински опълченец, 3 рота на 10 прилепска дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен[29]
- Васил Атанасов (1876 – ?), македоно-одрински опълченец, 3 рота на 11 серска дружина[30]
- Васил Карджев (Βασίλειος Κάρτζος), гръцки андартски деец, агент от ІІІ ред[25]
- Васил Сапунджиев (1880 – 1939), български лекар и революционер
- Георги Гичев, български революционер, деец на ВМОРО, който в 1902 г. довежда четата на Васил Чекаларов в Осничани и поставя основите на революционното дело в Костенарията, дългогодишен председател е на костенарийския районен революционен комитет[31]
- Евтим Атанасов Мишайков (1877 – ?), македоно-одрински опълченец, 2 рота на 7 кумановска дружина[32]
- Иван Попзисов (Ιωάννης Παπαζήσης), гръцки андартски деец, агент от ІІІ ред[25]
- Илия Ставропулос (1911 - 1948), гръцки комунист[33]
- Йордан Мишайков (1887 - 1913), македоно-одрински опълченец, 1 и 2 рота на 6 охридска дружина, Сборна партизанска рота на МОО, носител на орден „За храброст“ IV степен, загинал край село Айтос в Междусъюзническата война на 5 юли 1913 година[32]
- Михал Христов (Христев, 1889 - ?), македоно-одрински опълченец, 4 рота на 10 прилепска дружина, ранен на 17 юни 1913 година[34]
- Наум Костов (1879 - 1943), български революционер от ВМОРО
- Наум Търпов, български революционер от ВМОРО, четник на Петър Христов Германчето[35]
- Никола Василев (1885 - 1913), македоно-одрински опълченец, 3 рота на 10 прилепска дружина, починал от холера на 11 февруари 1913 година[36]
- Никола Д. Главинов, български революционер, деец на ВМОРО, участник в Илинденско-Преображенското въстание с четата на Христо Чернопеев, по-късно четник на Андрей Казепов[37]
- Никола Киров (1868 - ?), македоно-одрински опълченец, Нестроева рота на 10 прилепска дружина[38]
- Никола Кировски, български революционер от ВМОРО, четник на Петър Христов Германчето[39]
- Никола Попкостадинов (1892 - ?), македоно-одрински опълченец, 2 рота на 10 прилепска дружина[40]
- Тана Кировска (1862 - 1932), българска революционерка от ВМОРО
- Тома Д. Ничев (1874 - ?), македоно-одрински опълченец, 2 рота на 10 прилепска дружина[41]
- Тома Жеков (1874 - ?), македоно-одрински опълченец, 2 рота на 10 прилепска дружина[42]
- Яни Попзисов, деец на ВМОРО, войвода на четатата от Осничани през 1905 година[43]
- Янко Василев - Чука, български революционер от ВМОРО, четник на Андрей Казепов[44]
- Починали в Осничани
- Андонис Влахакис (капитан Лицас) (1874-1906), гръцки андартски капитан
- Леонидас Петропулакис (1880-1906), гръцки андартски капитан
Външни препраткиРедактиране
- Τοπική Κοινότητα Καστανοφύτου. // Τοπική Κοινότητα Καστανοφύτου. Посетен на 6 февруари 2021 г.
БележкиРедактиране
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Οσνίτσανη -- Καστανόφυτον
- ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 56.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 268.
- ↑ Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската Организация, 1943. с. 125.
- ↑ Райчевски, Стоян. 1904 – 1906 Гоненията на българите в Македония и Одринско. София, 2011, стр. 34 – 36.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 180 – 181. (на френски)
- ↑ Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Kastanofito Архив на оригинала от 2007-07-26 в Wayback Machine..
- ↑ Бистрицки. Българско Костурско. Ксанти, Издава Костурското Благотворително Братство „Надежда“ в гр. Ксанти. Печатница и книжарница „Родопи“, 1919. с. 9.
- ↑ Марков, Георги Христов. Хрупищко. Хасково, Държавен архив - Хасково, Интерфейс, 2002. ISBN 954-90993-1-8. с. 199.
- ↑ Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската Организация, 1943. с. 196.
- ↑ Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската Организация, 1943. с. 210.
- ↑ Даскалов, Георги. Българите в Егейска Македония, МНИ, София, 1996, стр. 64.
- ↑ Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската Организация, 1943. с. 221.
- ↑ „Douglas Dakin, Ο Ελληνικός Αγώνας στη Μακεδονία, εκδ. οίκος αδελφών Κυριακίδη, 1996“, archived from the original on 2016-03-06, https://web.archive.org/web/20160306011517/http://clubs.pathfinder.gr/MAKEDONIKOS_AGON/567230, посетен 2008-04-04
- ↑ Георгиев, Величко и Стайко Трифонов, Гръцката и сръбска пропаганди в Македония. Нови документи, София 1995, с. 141.
- ↑ s:Телеграма от Иларион от Костур
- ↑ Παναγιωτίδης, Γιώργος Π. Σ. Τα Καστανοχώρια. // Μακεδονικόν Ημερολόγιον Δʹ. εν Αθήναις, Τύποις «Αυγής Αθηνών», Θ. Ν. Αποστολοπούλου, 1911. σ. 136.
- ↑ Παναγιωτίδης, Γιώργος Π. Σ. Τα Καστανοχώρια. // Μακεδονικόν Ημερολόγιον Δʹ. εν Αθήναις, Τύποις «Αυγής Αθηνών», Θ. Ν. Αποστολοπούλου, 1911. σ. 137.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 868.
- ↑ Костурско. София, Издание на Костурското братство, 1940.
- ↑ Генов, Георги. Беломорска Македония 1908 – 1916, Торонто, 2006, стр.183
- ↑ Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Kastanofito Архив на оригинала от 2007-07-26 в Wayback Machine..
- ↑ Folklore Museum, Kastanofyto. // The Museums of Macedonia. Посетен на 21 октомври 2016. Архив на оригинала от 2014-08-08 в Wayback Machine.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 554.
- ↑ а б в Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 78. (на гръцки)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 496.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 148.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 801.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 757.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 60.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 34.
- ↑ а б Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 466.
- ↑ Elizabeth Kolupacev Stewart, For Sacred National Freedom: Portraits Of Fallen Freedom Fighters, Politecon Publications, 2009
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 773.
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.39
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 113.
- ↑ Илюстрация Илинден, година 6, книга 5-6, март-април 1934, стр. 11.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 347.
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.39
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 578.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 518.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 259.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 134.
- ↑ Николов, Борис. ВМОРО - псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр.105