Васил Стоилов
Тази статия е за художника. За инженера вижте Васил Стоилов (учен).
Васил Стоилов Антонов е български художник. Платната му са разнообразни, от всички жанрове на живописта: битова живопис, интериор, натюрморт, пейзаж, портрет. Предпочитана от него техника е акварела, а платната му се отличават с точност на рисунъка, лекота на колорита и любов към детайла.
| Васил Стоилов | |
| български художник | |
| Роден | Васил Стоилов Антонов
29 февруари 1904 г.
|
|---|---|
| Починал | 13 февруари 1990 г.
|
| Погребан | Централни софийски гробища, София, Република България |
| Учил в | Национална художествена академия |
| Кариера в изкуството | |
| Учители | проф. Цено Тодоров |
| Направление | живопис |
| Известни творби | „Гостенка“ (1927), „Мома от с. Герман“ (1937), „Жътва“ (1942) |
| Награди | орден „Народна република България“ (1978) звание Народен художник (1983) |
| Семейство | |
| Съпруга | Ганка Найденова |
Биография редактиране
Васил Стоилов е роден на 29 февруари 1904 г. в София, където завършва Първа мъжка гимназия и продължава образованието си в Художествената академия, специалност живопис в класа на проф. Цено Тодоров.
Още с дипломирането си през 1927 г. получава признанието на художествената критика и през следващата година, при първото си участие в обща художествена изложба, печели право на специализация за Франция. В периода 1928 – 1932 г. пребивава в Париж, където рисува множество портрети и взема участие в престижни изложби: Есенния салон на Гранд Пале, галерия „Фигаро“, в галерията „Анри Манюел“ на Монмартр. През 1932 г. е поканен да участва с платна на общата изложба на Дружеството на френските художници. През лятото на същата година се завръща в България и на следващата – организира първата си самостоятелна изложба в София.
През 1934 г. се запознава с Ганка Найденова – племенница и изследователка на творчеството на Пейо Яворов, с която десет години по-късно сключва брак.
От 1958 г. е професор по изобразително изкуство.
Умира в София на 13 февруари 1990 година.
Творчество редактиране
Сред известните му творби са „Гостенка“ (1927 г., заради която печели специализацията във Франция), „Мома от с. Герман“ (1937), „Жътва“ (1942), но най-емблематична е серията му „Български мадони“.
Стоилов прави десетки самостоятелни изложби и участва в многобройни национални и чуждестранни общи експозиции. Негови картини са притежание на галерии и частни колекционери по цял свят.
Последната му изложба в България е през 1989 година в галерията на СБХ; през същата година излага и в Токио, където впоследствие се открива и зала с постоянна експозиция на негови творби.
Признание и награди редактиране
Носител е на множество награди и отличия, сред които орден „Народна република България“ (1978 г.) и званието Народен художник (1983 г.).
За него редактиране
- Ганка Найденова-Стоилова. В часа на синята мъгла. София: Наука и изкуство, 1992. ISBN 954-02-0060-1
- Стоилов, Васил. Историята на моя живот. Историята на моя баща. / Явора Стоилова. София: Лит. форум, 1995. ISBN 954-8121-61-1
- Проф. Васил Стоилов: Изтъкнат художник и педагог. Велико Търново: УИ "Св. св. Кирил и Методий", 2001, 132 с.
- Васил Стоилов 1904 – 1990: 100 г. от рождението на художника / Състав. Ружа Маринска; Фотогр. Борислав Чернев. София: НБУ, 2004. ISBN 954-535-318-X
- Мирослав Дачев. Диалози с Майстора. Размисли върху градежите на Васил Стоилов. София: Ложа Звездата на София, 2006, 208 с.
Външни препратки редактиране
- От и за Васил Стоилов в Своден каталог НАБИС – национален каталог на академичните библиотеки в България
- Биография на проф. Васил Стоилов, сайт на НБУ
- Людмила Първанова, „Васил Стоилов – шопът аристократ“[неработеща препратка], в-к Стандарт, 7 март 2004
- Картини на проф. Васил Стоилов, Галерия „Арт Домино“
- Картини и рисунки Архив на оригинала от 2007-12-26 в Wayback Machine., Галерия „Виктория“