Ружа Маринска

български изкуствовед

Ружа Лазарова Маринска е български изкуствовед, художествен критик и историк на изкуството.

Ружа Маринска
български изкуствовед
Родена
Починала
Националност България
Учила вМосковски държавен университет
Научна дейност
ОбластИзкуствознание
Учила припроф. В. Лазарев и проф. И. Маца
Работила вНационална художествена галерия
Национална художествена академия
Нов български университет

Биография

редактиране

Родена е на 20 февруари 1944 г. в Смолян. Дъщеря е на изкуствоведа Лазар Марински. През 1967 г. завършва История и теория на изкуството в Московския държавен университет при проф. Виктор Лазарев и проф. Иван Маца.

В началото на професионалния си път се занимава предимно със социологията на изкуството (Енциклопедия на изобразителните изкуства, БАН). Пише статии и прави изследвания върху творчеството на Наум Хаджимладенов (1974), Найден Петков (1978), както и върху различни културологични проблеми.

По-късно се съсредоточава върху българското изкуство през ХХ век и по-специално върху проблемите на българския модернизъм. Организира някои от най-мащабните изложби в България, често придружени с конференции и дискусии по темата – Гео Милев и българският модернизъм ('СГХГ, 2005).

Директор е на Националната художествена галерия през втората половина на 1990-те години.

Преподава история на изкуството в Националната художествена академия и Нов български университет.

Ружа Маринска умира внезапно на 18 декември 2022 г.[1]

Библиография

редактиране
  • Народный мастер Болгарии (Стоян Венев). Творчество (Москва), бр. 2. 1969 Автор на раздела за България в многотомното издание „Мастера искусства искусстве", т. 5-2, 383-403.
  • Екатерина Гецова. Изкуство, бр. 2, 34-35. 1975.
  • Емил Лунгаров. Изкуство, бр. 1, 36-37. 1975.
  • Тайната на вечността (Египет). Изкуство, бр. 6, 1975.
  • Пабло Пикасо – рисунки. София: Български художник, 1983, 70 c.
  • Петър Славов. София: Български художник, 1986, 62 с.
  • Българската живопис (1900 – 1950). София-Европа в контекста на европейското изкуство. София, 1999, 199 с.
  • Никола Танев / Nicolas Taneff. София, 2000, 105 с.
  • Васил Стоилов (1904 – 1990). Сто години от рождението на художника. София, 2004, 215 c.
  • Гео Милев и българският модернизъм. София: Международна фондация „Гео Милев“, 2005, 168 c.
  • Васил Чакъров. Рисунки на ЧАК от Багренци. С. 2007.
  • Детският свят на Маглена Константинова. - „Везни". 2007.
  • Изложбата на братя Абрашеви. - Култура. 2007.
  • Никола Танев. Манхаймски дневник. София, 2008. ISBN 978-954-92323-1-8
  • Иван Милев 1897 – 1997.
  • Връстници на Belle époque. Българите от Академия Албертина (1895-1910). – В: До Торино и назад. С., 9-33. 2011.

Източници

редактиране

Външни препратки

редактиране