Векът на унижение, или още Стоте години на унижение, е понятие от китайската историография, което описва периода на усилена западна и японска намеса и подчинено положение на династията Цин и Република Китай между 1839 и 1949 г.[1] Понятието се заражда около 1915 г. във връзка с китайската съпротива срещу Двадесетте и едно искания, отправени[2] от Японската империя към Република Китай по време на Първата световна война, а впоследствие приети от Юен Шъкай, който пък по-рано е сред потушителите на Синхайската революция от 1911 г.

Разпространението на понятието е подпомогнато както от националистическия Гоминдан, така и от интернационалистическата Китайска комунистическа партия.

БележкиРедактиране

  1. По-точно – 110 години
  2. На 8 януари 1915 г.