Отваря главното меню

Руската литература е книжнината, издадена в Русия или от руски емигранти, както и рускоезичната литература, написана от няколко независими нации по времето на Руската империя или на Съветския съюз.[1] С разпадането на СССР някои нации и култури излизат със становище, че различни съветски писатели, които са писали на руски език, принадлежат към етно-културни общности, различни от руската.

Групова снимка на руски писатели – членове на редколегията на списание „Современник“: Иван Гончаров, Иван Тургенев, Лев Толстой, Дмитрий Григорович, Александър Дружинин и Александър Островски. Фото Сергей Левицки

Ранна историяРедактиране

Староруската литература се състои от няколко разпръснати произведения, написани на староруски език (известен още като древноруски). Анонимни творби от този период включват Слово о Полку Игореве и Моление Даниила Заточника. Т.нар. жития святых (жития на светците) са често срещан жанр в староруската литература. Житие Александра Невского е един от примерите за това.

Други руски литературни писмени паметници включват Задонщина, Физиолог и др. В билините (устни народни епически поеми) се смесили християнските и езическите традиции. Средновековната руска литература има преобладаващ религиозен характер и използва адаптирана форма на старобългарския с много южнославянски елементи. Първото произведение на разговорен руски е автобиографията на протойерей Аввакум, написана през средата на 17 век.

Епохата на цар Петър ВеликиРедактиране

Вестернизацията на Русия, свързвана най-често с имената на цар Петър Велики и царица Екатерина Велика, съвпада с обновяването на руската азбука и на увеличена търпимост към идеята за използването на народния език за общи литературни цели. В началото на 18 век автори като Дмитрий Кантемир, Василий Тредяковски и Михаил Ломоносов положили основата на пътя, по който по-късно щели да минат поети като Гаврила Романович Державин, драматурзи като Александър Петрович Сумароков и Денис Фонвизин и прозаици като Николай Карамзин и Александър Радищев.

XIX векРедактиране

Романтизмът благоприятства за процъфтяването на поезията: имената на Василий Жуковски и Александър Пушкин идват на преден план, последвани от това на Михаил Лермонтов.

През XIX век се внасят нововъведения в руската литература и списъка на някои от най-значимите личности от този период включва преводача на басните на Лафонтен и баснописец Иван Крилов; авторите на документална и историческа литература Висарион Белински и Александър Херцен; драматурзите Александър Грибоедов и Александър Островски; поетите Евгений Баратински, Константин Батюшков, Николай Некрасов, Алексей Толстой, Фьодор Тютчев и Афанасий Фет; Козма Прутков (псевдоним, използван от няколко сатирици); както и световноизвестни романисти като Николай Гогол, Лев Толстой, Фьодор Достоевски, Николай Лесков, Иван Тургенев, Михаил Салтиков-Шчедрин и Иван Гончаров.

В края на века твори Антон Чехов, оказал огромно влияние върху развитието на разказа и драмата в световен мащаб.

Сребърният векРедактиране

Съветски периодРедактиране

Съветизацията на Русия оказва влияние върху литературата след 1917. Максим Горки, нобеловият лауреат Михаил Шолохов, Валентин Катаев, Алексей Толстой, Владимир Маяковски, Илф и Петров стават известни като автори на съветска литература. Първите години след революцията се характеризират с много оживено авнгардистко творчество, но със стабилизацията си съветската власт започва да преследва този тип писане. Докато социалният реализъм, наричан официално социалистически реализъм се ползва с държавна подкрепа, някои автори като Михаил Булгаков, Борис Пастернак, Андрей Платонов, Осип Манделщам, Исак Бабел и Василий Гросман тайно продължават класическата традиция на руската литература, пишейки „под масата“, като в ред случаи за тях е невъзможно да издадат такива творби приживе. „Серапионовите братя“ настояват на правото да творят литература, която да бъде независима от политическата идеология, и това води до конфликт между тях и правителството. Властта не толерира и експерименталното изкуство на групата Обериу. Междувременно емигранти като нобеловия лауреат Иван Бунин, Александър Куприн, Марина Цветаева и Владимир Набоков продължават да творят успешно в чужбина.

Малко преди разпадането на Съветския съюз автори като Йосиф Бродски и майсторът на разказите Сергей Довлатов се радват на успех на запад, но славата им в СССР се ограничава само до самиздат.

БележкиРедактиране

Вижте същоРедактиране