Велислав
Велислав е село в Югоизточна България. То се намира в община Сунгурларе, област Бургас.
| Велислав | |
  Велислав  Велислав | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 121 души[1] (15 март 2024 г.) 6,67 души/km² |
| Землище | 18,279 km² |
| Надм. височина | 330 m |
| Пощ. код | 8458 |
| Тел. код | 05573 |
| МПС код | А |
| ЕКАТТЕ | 76056 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Бургас |
| Община – кмет | Сунгурларе Димитър Гавазов (ДПС; 2023) |
В близост е до село Есен и село Манолич. На един километър от селото се намира река Луда Камчия. Намира се на 19 км от общинския център Сунгурларе и на 92 км от областния център Бургас.[2]
Старото му име е Феклач. Указ № 1060/обн. ДВ бр.43/02.06.1978 г. – преименува с. Фелкач на с. Велислав. Велислав е първото име на загиналият партизански командир Велислав Борисов Драмов-Сергей.
В османотурски регистри датирани от 1687г.-1688г. и 1731г. от вилает Карнобат, населеното място е записано като Векил-и-хардж. Под името Векил бар селището се среща в руски документи от 1830г. В друг имперски регистър от 1861г.-1865г. село е описано като Великидже. През 1878г. в руски военен се споменава с наименованието Феклач.
Документираната форма Феклач се е получила в резултат на характерното за говорната традиция съкращаване на името Векил-и хардж(с първоначално значение „иконом“-служител, отговарящ за „харча“ или разходването на средства).
По спомени на възрастни хора от селото, те са преселници от село Жельо войвода, Сливенско. Преди тях селото е било турско и се намирало по-встрани от сегашното в местност, наречена Орешака, понеже имало много и стари орехи.
След Освобождението, първоначално Феклач е било съставно на община Везенково, от 1934 г. е съставно на община Садово към Котелска околия. След това селото става част от Карнобатска околия. От 1979 г. е в Сунгурларска община.
Важни дати от историята на селото:
1936г. – основано е читалище „Нов живот“.
1950г. – създадено е ТКЗС“Васил Коларов
География
редактиранеВ близост е до село Есен и село Манолич. В тази област се отглежда тютюн. На един километър от селото се намира река Луда Камчия. Намира се на 19 км от общинския център Сунгурларе и на 92 км от областния център Бургас.
История
редактиране
Население
редактиранеЕтнически състав
редактиране- Преброяване на населението през 2011 г.
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[3]
| Численост | |
| Общо | 144 |
| Българи | 110 |
| Турци | 17 |
| Цигани | - |
| Други | - |
| Не се самоопределят | - |
| Неотговорили | 16 |
Източници
редактиране- ↑ www.grao.bg
- ↑ bgselo.eu
- ↑ Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 9 юни 2019.
