Велф II
Велф II фон Алтдорф (на немски: Welf II, † 10 март 1030) от швабския клон на фамилята старите Велфи е граф в Швабия.
| Велф II | |
| граф в Швабия | |
 | |
| Лични данни | |
|---|---|
| Роден | |
| Починал | |
| Погребан в | Алтдорф |
| Семейство | |
| Династия | Велфи |
| Баща | Рудолф II фон Алтдорф |
| Майка | Ита фон Йонинген |
| Брак | Ирментруд „от Глайберг“ |
| Потомци | Кунигунда от Алтдорф, Велф III, Конрад |
| Велф II в Общомедия | |
Той е син на граф Рудолф II фон Алтдорф и съпругата му Ита фон Йонинген, дъщеря на херцог Конрад I от Швабия.
Велф II се жени за Имица/Ирментруд „от Глайберг“ († след 1055), дъщеря на граф Фридрих Люксембургски, който е брат на по-късната императрица Кунигунда Люксембургска. Двамата имат децата:
- Кунигунда от Алтдорф (1020 – пр. 1055), омъжена ок. 1035 г. за маркграф Алберто Ацо II д’Есте от Милано († 1097)
- Велф III († 1055), херцог на Каринтия и маркграф на Верона (1047 – 1055)
- Конрад († 1031)
Чрез брака си той получава собственост, между която са кралският чифлик Меринг близо до Аугсбург и ломбардския чифлик Елизина. През 1025 г. Велф се присъединява към въстанието на херцог Ернст II от Швабия против крал Конрад II. През 1027 г. той се подчинява (deditio) в Улм. Велф умира през 1030 г. и е погребан в Алтдорф.
Източници
редактиране- Bernd Schneidmüller, Die Welfen. Herrschaft und Erinnerung (819–1252). Stuttgart 2000, S. 119–123.
- Thomas Zotz, Welf II. Lexikon des Mittelalters, 8 (1997), Sp. 2143f.
Външни препратки
редактиране- Welf II, fmg.ac