Уикипедия

Алберто Ацо II д’Есте

Вижте пояснителната страница за други личности с името Алберто Ацо д’Есте.

Алберто Ацо II д’Есте (на италиански: Alberto Azzo II d’Este; Albertazzo II; * ок. 996 или 10 юли 1009, Модена; † 20 август 1097, Вангадица), наречен също Албертацо (Albertazzo), е италиански благородник от лангобардско потекло и член на династията на Отбертините. Той е първи маркиз на Есте от 1039 г., маркграф на Източна Лигурия (Отбертинова марка), граф на Луни от 1029 г.[1] и чрез брак граф на Мен (1069 – 1070). Смятан е за основател на рода Есте, защото е първият от семейството си, който носи титлата „господар на Есте" – град в района на Падуа. Титлата на маркграф му е дадена от императора.[2]

Алберто Ацо II д’Есте
I: маркиз на Есте
II. маркграф на Източна Лигурия
III. граф на Мен
Роден
Починал
20 август 1097 г. (88 г.)
Манастир във Вангадица
ПогребанИталия
Управление
ПериодI. 1039 – 1097
II. 1029 – 1097
III. 1069 – 1070
ПредшественикI. няма
II. Алберто Ацо I д’Есте
III. Робер II
НаследникI. и II. Фолко I д’Есте
III. Хуго V
Други титлиграф на Луни
Герб
Семейство
РодОтбертини
БащаАлберто Ацо I д’Есте
МайкаАделхайд от Сабионета
СъпругаКунигунда от Алтдорф
Гарсенда от Мен
ПартньорМатилда от Падуа
ДецаВелф IV д’Есте
Хуго V
Фолко I д’Есте
Извънбр.:
Аделазия д'Есте
Алберто Ацо II д’Есте в Общомедия

Произход

редактиране

Той изглежда е потомък на Оберто I, първи маркграф на Отбертиновата марка, включваща Източна Лигурия, включително Генуа и част от Централно-източната Паданска низина. Той е внук на Берта, дъщерята на Оберто II,[3] и е син на Алберто Ацо I, маркграф на Източна Лигурия[4] († 1029), и на съпругата му Аделхайд (* ок. 975, † сл. 1012) от Салическата династия, дъщеря на Бозон, граф на Сабионета[5]. Има една вероятна сестра:

  • Аделазия († 1055), съпруга на Анселм II, маркграф на Салуцо[6]

Биография

редактиране

След смъртта на баща си около 1029 г. той го наследява като граф на Луни и маркграф на Източна Лигурия. Става маркиз на Есте около 1039 г. Аналиста Саксо, когато говори за брака му с Кунигунда от Алтдорф, го споменава като маркиз на Есте в Северна Италия (Голяма Лонгобардия).[7] В Есте Алберто Ацо II построява замък, около който след това се разраства градът, който по това време е малко повече от село.

През 1069 г. благородниците на Мен, подкрепяни от графа на Анжу Фулк IV Свадливия, изгонват норманите на Уилям Завоевателя от Графство Мен и предлагат графството на съпругата на Алберт Ацо II, Гарсенда, която след като смъртта на сестра си Биота е законната наследница на графството. Така Алберто Ацо II също става граф-консорт на Мен: обаче през 1070 г. Алберто Ацо и Гарсенда решават да се откажат от титлата в полза на малкия си син Хуго,[8] като поверяват управлението на графството на Годфрид от Майен[8], който е повел въстанието срещу норманите[9].

През 1077 г. император Хайнрих IV потвърждава на Алберто Ацо II и на неговите синове Хуго и Фолко различните владения в Луниджана и съседните земи (Графство Луни), и в района на Есте и съседните области (Маркграфство Есте).[10]

На 31 май 1079 г. Алберто Ацо II заедно със синовете си Хуго и Фолко е създателят на споразумението с църквата на Верона.[11]

Той има владения в цяла Северна Италия, в Луниджана, което също включва територии в района на Модена и освен това, с Маркграфство Есте, включва голяма територия между сегашните италиански провинции Падуа, Ровиго и Ферара, така че в борбата между Папството и Империята, известна като „борба за инвеститурата“, той се опита да маневрира, като се съюзи последователно с императора и папата. Тази политика също го кара да има отношения с графиня Матилда от Каноса, която междувременно става негова племенница, след като се омъжва за племенника му Велф III през 1089 г.

През 1093 г. Алберто Ацо II изпраща сина си Хуго, току-що завърнал се в Италия от Графство Мен, което е продал на братовчед си Елиас I от Божанси за 10 000 менски солди[12], да помогне на графиня Матилда от Каноса, която се бори с император Хайнрих IV.[13]

 
Абатство на Вангадица: Погребални арки на Алберто Ацо II и Кунигунда

Хуго, останал без графство, със съгласието на баща си Алберто Ацо II, получава някои имоти от брат си Фолко и през 1095 г. получава половината от всички имоти и титли, при условие че се признае за васал на Фолко.[14] На 13 април 1097 г. Хуго заедно с баща си и брат си прави дарение на манастира „Света Мария“ във Вангадица[15].

Алберто Ацо II умира на около 88 г. на 20 август 1097 г. в манастира на Вангадица близо до Бадия Полезине.[16][17] След смъртта му синът от първия му брак Велф поисква цялото му наследство, включително това, което баща му е оставил на граф Хуго и маркиз Фолко; той идва в Италия, но след това се задоволява с титлите и имотите, които семейството има в Германия[18].

Брак и потомство

редактиране
 
Алберто Ацо II и Кунигунда

Жени се два пъти: ∞ 1. ок. 1035 г. за графиня Кунигунда от Алтдорф (* 1020, Вайнгартен; † 31 август 1057), сестра на херцог Велф III от Каринтия и последната наследница на Велфите, от която има един син:

  • Велф IV д’Есте (* 1030/1040, † 9 ноември 1101, Пафос), херцог на Бавария (1070); ∞ 1. 1062 за Етелинда Нортхаймска (* 1050; † сл. 1075), наследница на Графство Емсланд, от която няма деца 2. 1070/1071 за Юдит (Фауста) Фландърска, от която има двама сина и една дъщеря. Премества се в Германия, първо в Каринтия, а след това в Бавария, давайки началото на една от най-важните фамилии в европейската история, Велфите (Велфи-Есте), от чийто съпътстващ клон произлиза Хановерската династия, която се възкачва на трона на Англия през 1714 г. с Джордж I.

∞ 2. 1049/1051 за Гарсенда от Мен (* ок. 1030, † сл. 1071), дъщеря на граф Херберт I и наследница на Графство Мен, от която има двама сина:

  • Хуго V († 1131), граф на Мен (1069 – 1072), ∞ за Ерия Отвилска, дъщеря на Робер Гискар, от която има трима сина;
  • Фулко I д’Есте (* 1070, † 1136), първият документиран с титлата „маркиз на Есте“, ∞ 1107 за жена, от която има пет сина и една дъщеря;

От Матилда от Падуа, сестра на епископа на Павия Гулиелмо,[19] има една дъщеря[20]:

  • Аделазия д'Есте († 1146), ∞ за Гулиелмо I Аделарди.

В културата

редактиране

В „Божествена комедия“ той се нарича Ацо II и е дефиниран като трети маркиз на Есте през 1039 г. с император Конрад II; в творбата му се приписват двама сина от Изабела Монфератска: Бертолдо, четвърти маркиз д'Есте, и Албертацо (може би Алберто Ацо).

Източници

редактиране

Първични източници

редактиране

Историографска литература

редактиране
  • Margherita Giuliana Bertolini, Alberto Azzo II d'Este, в Dizionario biografico degli italiani, vol. 1, Roma, Istituto dell'Enciclopedia Italiana, 1960
  • William John Corbet, capitolo I, L'evoluzione del ducato di Normandia e la conquista normanna dell'inghilterra, in Declino dell'impero e del papato e sviluppo degli stati nazionali, Storia del Mondo Medievale, volume VI, 1999, с. 5-55
  • William John Corbet, capitolo II, Inghilterra, 1087-1154, in Declino dell'impero e del papato e sviluppo degli stati nazionali, Storia del Mondo Medievale, volume VI, 1999, с. 56-98
  • Louis Halphen, capitolo XXIV, La Francia dell'XI secolo, in L'espansione islamica e la nascita dell'Europa feudale, Storia del Mondo Medievale, volume II, 1999, с. 770–806
  • Pompeo Litta Biumi, Famiglie celebri di Italia. D'Este, vol. 26, Milano, Giulio Ferrario, 1832
  • Ludovico Antonio Muratori, Delle Antichità Estensi ed Italiane, parte prima, Napoli, Gaetano Castellano, 1776
  • Francesco Bocchi, Este. Norbert Angermann: Lexikon des Mittelalters. Dtv, München 2003, ISBN 3-423-59057-2 (том 4)
  • Ferrabino, Aldo (ed). Dizionario Biografico degli Italiani: I Aaron – Albertucci. Rome, 1960.

Бележки

редактиране
  1. ↑ Маркграфството включва графствата Генуа, Тортона и Луни, но Алберто Ацо II няма юрисдикцията над градовете Генуа и Тортона, на Графство Милано и вероятно също iudiciaria на Монселиче. Вж. Margherita Giuliana Bertolini, Alberto Azzo, в Dizionario Biografico degli Italiani - Volume 1 (1960)
  2. ↑ Pompeo Litta Biumi, Famiglie celebri di Italia. D'Este, vol. 26, Milano, Giulio Ferrario, 1832, tav. II
  3. ↑ Regesta comitum Sabaudiæ, marchionum in Italia, doc. L, с. 17
  4. ↑ (англ.) #ES Foundation for Medieval Genealogy: nobiltà del Nord Italia - ALBERTO Azzo (I)
  5. ↑ Luciano Chiappini, Gli Estensi. Varese, Dall'Oglio, 1988.
  6. ↑ OBERTO [II]
  7. ↑ Monumenta Germaniae Historica, Scriptores, tomus VI, Annalista Saxo, anno 1126, pag 764
  8. ↑ а б Actus pontificum Cenomannis, cap. XXXII, Gesta Domini Arnaldi Episcopi, с. 377
  9. ↑ Historia Ecclesiastica, vol. II, liber IV, с. 253 и 254
  10. ↑ Monumenta Germanica Historica, Diplomata regum ei imperatorum Germaniae, tomus IV, Henrici IV diplomata, parte II, doc. 289, с. 377 // Архивиран от оригинала на 2105-7-10.
  11. ↑ (англ.) #ES Foundation for Medieval Genealogy: marchesi d'Este - ALBERTO Azzo (II)
  12. ↑ Orderici Vitalis, Historia Ecclesiastica, tomus unicus, pars III, liber VIII, cap. XI, col. 591
  13. ↑ Muratori L. A., Delle antichità estensi, гл. XXVII, с. 312
  14. ↑ Muratori L. A., Delle antichità estensi, cap. XXVII, с. 313 и 314
  15. ↑ (англ.) #ES Foundation for Medieval Genealogy: marchesi d'Este - ALBERTO Azzo (II)
  16. ↑ Muratori L. A., Delle antichità estensi, гл. XXVIII, с. 316
  17. ↑ Monumenta Germanica Historica, Scriptores, tomus V, Bernoldi Chronicon, anno 1097, с. 465 // Архивиран от оригинала на 2015-7-10.
  18. ↑ Muratori L. A., Delle antichità estensi, cap. XXVIII, с. 317 и 320
  19. ↑ Istoria della città e Ducato Di Guastalla, Volume 1 primo.
  20. ↑ (англ.) #ES Foundation for Medieval Genealogy: marchesi d'Este - ALBERTO Azzo (II)

Външни препратки

редактиране
    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Alberto Azzo II d'Este в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Алберто_Ацо_II_д’Есте&oldid=12498553“.