Велф III
Велф III (на немски: Welf III, † 13 ноември 1055 в замък Бодман до Лудвигсхафен) от швабския клон на фамилята Велфи е херцог на Каринтия и маркграф на Верона през 1047–1055 г.
| Велф III | |
| маркграф на Верона | |
 | |
| Управление | 1047–1055 г. |
|---|---|
| Лични данни | |
| Роден | |
| Починал | 13 ноември 1055 г.
замък Бодман до Лудвигсхафен |
| Погребан в | домашния манастир на Велфите, абатството Вайнгартен |
| Други титли | херцог на Каринтия |
| Семейство | |
| Династия | Велфи |
| Баща | Велф II |
| Майка | Имица |
| Велф III в Общомедия | |
Той е единственият син на граф Велф II († 1030) от Алтдорф (днес Вайнгартен Вюртемберг) и Имица († след 1055), дъщеря на граф Фридрих Люксембургски. През 1047 г. той получава Херцогство Каринтия и маркграфство Верона от император Хайнрих III. Той остава неженен и бездетен и определя за свой наследник манастира Алтдорф, което кара майка му Имица, вдовицата на Велф II, да повика в Германия своя внук Велф IV, синът на дъщеря ѝ графиня Кунигунда от Алтдорф от нейния брак с Алберто Ацо II д’Есте, за да продължи фамилията – по женска линия.
Велф III е последният от старите Велфи. Неговият наследник на фамилните владения е прародител на младите Велфи, които и днес още съществуват.
Той е погребан в домашния манастир на Велфите, абатството Вайнгартен.
Източници редактиране
- Franz von Krones, Welf III. Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). 41, Duncker & Humblot, Leipzig 1896, S. 676 f.