Венера Калипига
„Венера Калипига“ (на италиански: Venere Callipigia) е мраморна скулптура, висока 160 см, датирана от II век, от неизвестен автор, изложена в Националния археологически музей в Неапол, Италия.
| Венера Калипига | |
 | |
| Автор | неизвестен |
|---|---|
| Година | II век |
| Материал | мрамор |
| Техника | скулптура |
| Размери | 160 см |
| Местоположение | Национален археологически музей в Неапол, Неапол |
 | |
| Венера Калипига в Общомедия | |
История редактиране
Скулптурата е копие на бронзов оригинал от ІІІ век пр. Хр от Елинистическа епоха. „Венера Калипига“ в превод от гръцки означава „Венера с красиво седалище“. Намерена в близост до Domus Aurea, като историята на скулптурата е почти неизвестна. Със сигурност се знае само, че датира от времето на император Адриан и че е била без главата при откриването ѝ. През 1594 г. е закупена от семейство Фарнезе, възстановена (с добавяне на главата) и поставена в едноименния фамилен дворец в Рим, като по този начин влиза в колекцията от археологически скулптури. При управлението на Фердинанд IV де Бурбон, през 1786 г. скулптурата е прехвърлена в Неапол като част от Колекция „Фарнезе“, завещана на Карлос III от майка му Изабела Фарнезе, която е последната представителка на рода Фарнезе.
След прехвърлянето на скулптурата от Рим в Неапол скулпторът Карло Албачини извършва нови реставрационни работи, като заменя главата, а после и ръцете и единия крак. През 1792 г. скулптурата е описана в инвентарната книга на двореца Каподимонте, а през 1802 г. е прехвърлена в сегашния Национален археологически музей в Неапол, където е изложена и нес.
Описание редактиране
Богинята е представена в момент на насладъчно еротично самолюбуване, повдигнала наметката си, за да разкрие бедрата и задните части, като е обърнала главата си и е насочила очи зад раменете си, за да наблюдава тяхното съвършенство.
Темата е повтаряна многократно през годините. В допълнение към неаполитанската версия има и други версии от 17 век, като тези на Жан-Жак Клерион и Франсоа Бароа. Можем да я открием и в картината на Анибале Карачи Херкулес на кръстопът (Музей „Каподимонте“, Неапол).
Източници редактиране
- Carlo Gasparri (a cura di) – Le Sculture Farnese (Guida rapida) – Napoli, 2003, ISBN 88-510-0207-X
- Carlo Gasparri (a cura di) – Le Sculture Farnese – Electa, Verona 2009, ISBN 978-88-510-0601-3 (guida maneggevole)
- Carlo Gasparri (a cura di) – Le Sculture Farnese – I – Le sculture ideali – Electa, Verona 2009, ISBN 978-88-510-0584-9 (catalogo vol. I)
- Carlo Gasparri (a cura di) – Le Sculture Farnese – II – I ritratti – Electa, Verona 2009, ISBN 978-88-510-0585-6 (catalogo vol. II)
- Carlo Gasparri (a cura di) – Le Sculture Farnese – III – Le sculture delle Terme di Caracalla. Rilievi e varia – Electa, Verona 2010, ISBN 978-88-510-0607-5 (catalogo vol. III)
Вижте също редактиране
- Каталог на статуите от Колекция Фарнезе, изложени в Национален Археологически музей, Неапол
- Национален археологически музей в Неапол
- Колекция „Фарнезе“
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Venere Callipigia в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |