Вера Кузмина

руска и съветска театрална и филмова актриса

Вера Кузмина е руска и съветска театрална и филмова актриса и майсторка на художественото изразяване (четец). Удостоена е със званието Народна артистка на СССР през 1980 г. и званието „почетен гражданин“ на Чувашката република през 2003 г.[1]

Вера Кузмина
руска и съветска театрална и филмова актриса
Вера Кузмина, 2008 г.
Вера Кузмина, 2008 г.
Родена
Починала
Националност СССР,
 Русия
Учила вРуска академия за театрално изкуство
Работилаактьор, общественик
Актьорска кариера
Активност1947 – 2021
НаградиЗа заслуги пред отечеството IV степен, 1999 г. Орден на честта, Русия, 2014 г. Орден „Дружба между народите“, 1983 г. Медал „В чест на 100-годишнината от рождението на Владимир Илич Ленин“, СССР Медал „За отбрана на Москва“, СССР Медал за доблестен труд във Великата отечествена война 1941 – 1945 г.
Народен артист на СССР Народен артист РСФСР Заслужил артист на РСФСР Златна маска, Русия
Семейство
СъпругПьотър Хузангай (1950 – 1970)
Деца2
Вера Кузмина в Общомедия

Биография и творчество редактиране

Вера Кузминична Кузмина е родена на 16 ноември 1923 г. в Яншихово-Норваши, Цивилски район, Чувашка автономна област, РСФСР, СССР. По време на Великата отечествена война в периода 1941 – 1943 г. работи в дърводобива близо до Смоленск, Московска област. Следва в Държавния институт за театрално изкуство „Луначарски“ (сега Руски институт за театрално изкуство) в Москва. Първият ѝ учител е актьорът на Московския художествен театър М. М. Тарханов.[1]

След дипломирането си, от 1947 г. работи в Чувашкия академичен драматичен театър „К. В. Иванов“ в Чебоксари. Тя е водеща актриса на театъра и е изиграла повече от 100 роли на сцената. За повече от 60 години работа в театъра тя се въплъщава в образи на руската и чуждестранна класика, както и в произведения на националната чувашка литература и драма. Сред женските ѝ роли се открояват образите на майките в спектаклите: „Черен хляб“ от Николай Илбеков, „Кървава сватба“ от Федерико Гарсия Лорка, „Сибирска дивизия“ и „Кукувицата готви всичко“ от Николай Терентев, „Нарспи“ от Константин Иванов, „Айдар“ на Пьотър Осипов, „Къпини покрай оградата“ на Борис Чиндиков и много други.[1]

Тя работи и в радиото, където чете стихове, разкази и новели. Участва в радио и телевизионни продукции. Художественият ѝ прочит е пример за чувашка сценична реч. От 1952 г. участва в дублажа на повече от 300 филма на чувашки език. В продържение на няколко години е председател на чувашкия клон на Съветската фондация за култура.[1][1]

За театралната ѝ дейност е обявена през 1980 г. за народен артист на СССР. През 1991 г. е удостоена с Държавната награда на Чувашката автономна съветска социалистическа република. За нейната работа през 1994 г. е заснет документалният филм „Кръговратът на времето“. През 2003 г. е обявена за „почетен гражданин“ на Чувашката република, а през 2018 г. получава Руската национална театрална награда „Златна маска“.[1]

Вера Кузмина умира след дълго боледуване на 22 октомври 2021 г. в Чебоксари, Чувашка република, Русия.[2][3]

Източници редактиране

  1. а б в г д е ((ru)) Биография в сайта на ТААС
  2. Олег Усков. Умерла народная артистка СССР Вера Кузьмина // Российская газета, 22 октомври 2021 г.
  3. Чувашия простилась с легендой чувашского народа, народной артисткой СССР Верой Кузьминой // Официальный сайт ЧГАДТ, 24 октомври 2021 г. Архивиран от оригинала на 25 октомври 2021 г. Посетен на 25 октомври 2021 г. (на руски)

Външни препратки редактиране

    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Кузьмина, Вера Кузьминична“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​