Отваря главното меню

Република Чувашия е субект на Руската Федерация, разположена в източната част на Европейска Русия, в Приволжския федерален окръг и Волго-Вятски икономически район[1]. Площ 18 343 km2 (75-то място в Руската Федерация, 011% от територията ѝ), население към 1 януари 2017 г. 1 235 863 души (41-во място в Руската Федерация, 0,84%). Столица град Чебоксари. Разстояние от Москва до Чебоксари 768 km).

Чувашская Республика
Чăваш Республики
Субект на Руската федерация
Знаме
      
Герб
Чувашия на картата на РусияЧувашия на картата на Русия
Страна Flag of Russia.svg Русия
Столица Чебоксари
Площ 18 343 km²
Население (2017) 1 235 863 души
67,4 души/km²
Федерален окръг Приволжски федерален окръг
Президент Михаил Игнатьев
Министър-председател Иван Моторин
Езици руски и чувашки
Часова зона UTC +3
МПС код 21
Валута рубла
Официален сайт www.cap.ru
Чувашская Республика в Общомедия
Карта на Чувашия

Историческа справкаРедактиране

Предците на чувашите са били прабългарите и савири, тюркски племена, пребивавали в Северен Кавказ през V-VIII век. През VII и VIII век част от прабългарите заминават за Балканите, където заедно с местните славяни създават съвременна България. Друга част се премества в региона на Средна Волга (вж. Волжка България), където прабългарското население, което не е приело исляма, е основата на чувашкия народ.

По време на монголското нашествие във Волжка България, степният народ Савири мигрира на север, където са живели фински племена, като мордовци и марийци. Чувашите твърдят, че са потомци на тези суари, които се асимилират с мари. През 1242 г. те стават васали на Златната Орда. По-късно монголските и татарските владетели не се намесват вътрешни работи на местните, стига ежегодно да се плаща данък на Сарай. Когато силата на Златната Орда започна да намалява, местният Волжки татари Мурзас от Пиана и Темников се опитват да управляват района на Чуваш.

По време на завоевателната война на Иван Грозни срещу Казанското ханство, през август 1552 г. князете Чуваш Орсей и Мари Аккар Токари се кълнат в лоялността си към Велико московско княжество при Алатир на река Сура. Между 1650 и 1850 г. Руската православна църква изпраща мисионери говорещи чувашки да се опитат да обърнат чувашите в православната вяра. Група от тези мисионери създадоха писмен чувашки език. Повечето от чувашите, останали в района, стават православни християни, но някои остават езичници.

На територията на Чувашия са построени градовете-крепости Чебоксари (за първи път споменат в летописите през 1469 г., основан като град-крепост през 1555 г.), Алатир (1780 г.), Цивилск (1584 г.), Ядрин (1590 г.), които се развиват и като търговско-занаятчийски центрове. През XVII век се заселват наново южните и югозападните части на Чувашия, които са били изоставени през XV век покрай разбойническите нападения на ногайците и различни къпчакски племена.

На 15 май 1917 г. чувашите се присъединява към Идел-уралското движение, а през декември 1917 г. се присъединява към краткотрайно просъществувалата иделско-уралска държава, когато е постигнато споразумение с татарстанските представители за очертаване на източната граница на Чувашия при река Свияга. През 1918-1919 г. Руската гражданска война обхваща района. Войната завършва с победа за Болшевиките. За да получи подкрепа от местното население, Ленин нарежда да се създаде Чувашка държава в рамките на Руската СФСР. На 24 юни 1920 г. се образува Чувашката автономна област, която през април 1925 г. е преобразувана в Чувашката АССР.На 24 октомври 1990 г. е провъзгласена Чувашката ССР в рамките на ОНД, а на 13 февруари 1992 г. – Чувашката Република като субект на Руската Федерация.

Географска характеристикаРедактиране

Република Чувашия е разположена в източната част на Източноевропейската равнина, покрай десния бряг на река Волга (само една малка част се намира на левия бряг). На запад граничи с Нижегородска област, на север – с Република Марий Ел, на изток и югоизток – с Република Татарстан, на юг – с Уляновска област и на югозапад – с Република Мордовия. В тези си граници заема площ от 18 343 km2 (75-то място в Руската Федерация, 011% от територията ѝ).[2]

Почти цялата територия на Чувашия е заета от североизточните части на Приволжконо възвишение, т.н. Чувашкото плато (175 – 227 m н.в.), което е силно разчленено от дълбоки дерета и оврази (гъстотата на разчленеността на север достига до 0,5 – 0,9 km/km2) и стръмно се спуска към бреговете на Волга. На запад и югозапад Чувашкото плато постепенно се понижава към дълбоката долина на река Сура. На левия бряг на Волга, т.н. Заволжие в пределите на Чувашия попада част от Марийската низина (50 – 70 m н.в.), изпъстрена с пясъчни валове с водно-ледников произход, блата и торфища.[2]

Републиката е разположена в умерения климатичен пояс и има умерено-континентален климат, с умерено студена зима и топло лято. Средна януарска температура -12,7 °C, средна юлска 19,3 °C. Годишната сума на валежите е 450 – 500 mm като 70% от тях падат през топлия период. Продължителността на вегетационния период (минимални денонощни температури над 10 °C) 180 денонощия.[2]

Речната мрежа на страната е представена от 2365 реки с дължина над 1 km с обща дължина 8650 km и всички те принадлежат към водосборния басейн на река Волга. Волга е най-голямата река в Чувашия (127 km в нейните предели) и протича в северната и североизточната ѝ част. Нейни основни притоци са: Сура (с притоците си Бездна, Алатир, Кира и Меня), Цивил (около 3/4 от територията на страната попада в нейния водосборен басейн), Аниш и Кубня и Була (притоци на Свияга, десен приток на Волга). Подхранването на Чувашките реки е смесено с преобладаване на снежното. Пълноводието им е през пролетта, а маловодието през лятото, есента и зимата. Те замръзват обикновена през ноември, а се размразяват през април.[3]

В Чувашия има над 3,6 хил. естествени и изкуствени езера с обща площ около 372 km2, като 70% са съсредоточени в източната ѝ част, а останалите – в северозападните райони. По-голямата част от естествените езера са крайречни, а останалите карстови (Шихазанско, Сюткул и др.), разположени предимно на север. Най-голямото естествено езеро в Чувашия е Черното езеро (0,39 km2), разположено в долината на река Алатир. Изкуствените езера са значително повече от естествените, като най-големи са Куйбишевското водохранилище (в пределите на страната е неговата „опашка“) и Чебоксарското водохранилище (долната му част) на река Волга.[3]

В северните части на Чувашия и по вододелните гърбици са разпространени ливадно-подзолистите и сивите горски почви (70% от цялата територия). Излужените черноземи (20%) са разпространени в долината на река Сура и в югоизточните райони на страната. Голяма част от Чувашия попада в зоната на лесостепите, а Марийската низина – в подзоната на южната тайга. Горите заемат 32% от територията на страната, като основните масиви са в басейна на река Сура и Марийската низина. Преобладават бор, смърч, бреза, дъб, липа. Животинският свят е представен от кафява мечка, вълк, лисица, рис, енотовидно куче, ондатра, белка, лос и др.[2]

НаселениеРедактиране

По данни от преброяването през 2002 г. на територията на републиката живеят представители на 106 националности, среди които две трети са чуваши и над една четвърт – руснаци:

Числеността на населението на Република Чувашия към 1 януари 2017 г. наброява 1  235  863 души. Почти три четвърти от градското население (71,8%) живее в градовете Чебоксари и Новочебоксарск.

Административно-териториално делениеРедактиране

 
Административно-териториално деление на Чувашия

В административно-териториално отношение Република Чувашия се дели на 5 републикански градски окръга и 21 муниципални района. Има 9 града, в т.ч. 5 града с републиканско подчинение и 4 град с районно подчинение и 5 селища от градски тип.

Административно-териториално деление на Република Чувашия към 2017 г.
Административна единица Площ
(km2)
Население
(2017 г.)
Административен център Население
(2017 г.)
Разстояние до Чебоксари (в km) Други градове и сгт с районно подчинение
Републикански градски окръзи
Чебоксари 248 500 052 гр. Чебоксари 489 498 Новие Лапсари, Сосновка
Алатир 42 35 298 гр. Алатир 35 298 195
Канаш 19 45 501 гр. Канаш 45 501 84
Новочебоксарск 51 126 382 гр. Новочебоксарск 126 072 14
Шумерля 13 29 553 гр. Шумерля 29 553 112
Муниципални райони
1.Алатирски 1 940 14 875 гр. Алатир 195
2.Аликовски 554 15 882 с. Аликово 3 449 87
3.Батиревски 994 34 496 с. Батирево 5 257 134
4.Вурнарски 1 013 32 221 сгт Вурнари 9 967 91
5.Ибресински 1 201 23 519 сгт Ибреси 7 802 114 Буинск
6.Канашки 981 35 698 гр. Канаш 84
7.Козловски 517 19 273 гр. Козловка 8 239 97
8.Комсомолски 630 25 217 с. Комсомолское 6 105 115
9.Красноармейски 456 14 279 с. Красноармейское 5 694 58
10.Красночетайски 692 14 426 с. Красние Четаи 4 031 117
11.Марпосадски 686 22 411 гр. Мариински Посад 8 755 36
12.Моргаушки 845 33 009 с. Моргауши 4 527 48
13.Порецки 1 117 12 606 с. Порецкое 5 436 151
14.Урмарски 598 22 992 пос. Урмари 5 427 82
15.Цивилски 791 36 023 гр. Цивилск 14 328 37
16.Чебоксарски 1 332 62 242 пос. Кугеси 12 809 14
17.Шемуршински 799 12 596 с. Шемурша 4 122 160
18.Шумерлински 1 048 9 127 гр. Шумерля 112
19.Ядрински 898 26 065 гр. Ядрин 8 451 79
20.Ялчикски 567 17 329 с. Ялчики 4 405 140
21.Янтиковски 524 14 815 с. Янтиково 3 848 104

ИкономикаРедактиране

Сред полезните изкопаеми с икономическо значение са фосфоритите, доломитите, торфа, стъклените пясъци, минералните бои.

Развито е машиностроенето и металообработката, химическата, леката и хранително-вкусовата промишленост, дърводобива и дървообработката.

Отглеждат се животни за месо и мляко, произвежда се хмел и зърно.

Площ обработваема земя:
година 1959 1990 1995 2000 2005 2010 2015
хиляди хектара 874[4] 799,9[5] 770,6 693,1[5] 551,3[6] 571,9 574,7[6]

ИзточнициРедактиране

  1. Калуцкова Н.Н., Горячко М.Д. и др. Чувашия. // Голяма руска енциклопедия (в 36 тома). 1 изд. Т. 34. Хвойка Викентий Вячеславович - Шервинский, Василий Дмитриевич [Хвойка — Шервинский]. Москва, Издателство “Голяма руска енциклопедия“, 2017. ISBN 978-5-85270-372-9. с. 799. Посетен на 1 юни 2019. (на руски) ((ru))
  2. а б в г ((ru)) «Большая Советская Энциклопедия» – Република Чувашия
  3. а б ((ru)) «Вода России» – Република Чувашия
  4. Основни показатели на земеделието в републиките, териториите и регионите. // Селско стопанство СССР (Статистически сборник) [Сельское хозяйство СССР (Статистический сборник)]. Москва, Госстатиздат ЦСУ СССР, 1960. с. 667. Посетен на 1 юни 2019. (на руски) ((ru))
  5. а б Госкомстат России. Растениевъдство. 14.1. Посевные площади всех сельскохозяйственных культур. // Региони на Русия. Социально экономические показатели. Москва, Госкомстат России, 2002. ISBN 5-89476-108-5. с. 863. Посетен на 1 юни 2019. (на руски) ((ru))
  6. а б Федерална служба за държавна статистика. Растениевъдство. 14.5. Посевные площади сельскохозяйственных культур. // Региони на Русия. Социально экономические показатели. Москва, 2016. ISBN 978-5-89476-428-3. с. 1326. Посетен на 1 юни 2019. (на руски) ((ru))

Външни препраткиРедактиране

    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Административно-территориальное деление Чувашии“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.