Отваря главното меню

Веселин Ханчев

български поет и публицист

Веселин Симеонов Ханчев е български поет, публицист, преводач, заслужил деятел на културата (1963).[1]

Веселин Ханчев
български поет и публицист
Роден
Веселин Симеонов Ханчев
Починал

Националност Flag of Bulgaria.svg България
Образование Софийски университет
Професия писател, драматург, дипломат
Литература
Жанрове стихотворение
Награди Димитровска награда (1960, 1962)

Биографични бележкиРедактиране

 
Гробът на Веселин Ханчев на Софийските централни гробища

Роден е на 4 април 1919 г. в Стара Загора. Учи в родния си град и право в Софийския университет (1941). Участва във Втората световна война (194445), литературен уредник (193843) във в. „Литературен клас“, началник на отдел за литература и изкуство в Радио София (1945), драматург в Народната опера (194951) и в Сатиричния театър в София. Съветник по културните въпроси в посолството на България във Варшава (196264) и Париж (1964–66). Член на БКП от 1944 г. Лауреат на Димитровска награда за 1960 г. и 1962 г.

За пръв път печата през 1934 г. Сътрудничи на вестниците „Час“, „Литературен глас“, след 1944 – на всички периодични литературни издания. В първата му стихосбирка, „Испания на кръст“, посветена на Испанската гражданска война (193639), преобладава пацифистичният протест. Етап в творческото развитие на Ханчев е стихосбирката „Стихове в паласките“ – лиричен дневник на героизма и мъжеството на българския войник във Втората световна война. Гражданските и интимните вълнения на поета винаги са в единство и хармония. Ханчев е автор на пиеси – „Злато“, „Отровен гълъб“, „Двамата и смъртта“, и на нереализирания филмов сценарий „Крали Марко“. Превежда „Героична комедия“ от Е. Ростан (1961), творби от френски (Жак Превер) и руски поети. Негови стихотворения са преведени на немски, полски, румънски, руски, украински, унгарски, френски, чешки, японски и други езици.

Умира на 3 ноември 1966 г. в София.

СъчиненияРедактиране

  • Испания на кръст, стихове, 1937
  • Избрани стихове, 1948
  • Знаме на дружбата, стихотворения за пионери, 1952
  • Луиджи, поема, 1953
  • Стихове в паласките, 1954 (1957, 1960)
  • Смешен пантеон, 1957
  • Лирика, 1960
  • Машината на времето, 1960
  • Роза на ветровете, стихотворения, 1960
  • Чудната врата, стихове за деца, 1960
  • Лирика, 1961
  • Стихотворения, 1962
  • Пъстро ято, стихове за юноши, 1963
  • За да останеш, избрана лирика, 1965
  • Свирепият славей, сатирични стихотворения, 1965
  • Стихотворения, 1966 (II изд. на Библиотека за ученика)
  • Стихотворения, 1966
  • Малки пиеси за големи сърца, едноактен театър, 1967
  • Избрани произведения, под ред. и с предговор на Ем. Петров, 1969
  • Избрани творби, 1976 (1980, 1986)
  • Жив съм, стихове, 1987

ИзточнициРедактиране

  1. Кратка българска енциклопедия. София, 1969. Издателство на БАН, том 5, стр.342.
 
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за

Външни препраткиРедактиране