Веселин Ханчев

български поет и публицист

Веселин Симеонов Ханчев е български поет, публицист, преводач, заслужил деятел на културата (1963).[1]

Веселин Ханчев
български поет и публицист
Роден
Веселин Симеонов Ханчев
Починал
4 ноември 1966 г. (47 г.)
НационалностFlag of Bulgaria.svg България
Учил вСофийски университет
Работил вписател, драматург, дипломат
Литература
Жанровестихотворение
НаградиДимитровска награда (1960, 1962)

БиографияРедактиране

 
Гробът на Веселин Ханчев на Софийските централни гробища

Роден е на 4 април 1919 г. в Стара Загора. Учи в родния си град и право в Софийския университет (1941). Участва във Втората световна война (194445).

Литературен уредник (193843) във вестник „Литературен глас“, началник на отдел за литература и изкуство в Радио София (1945), драматург в Народната опера (194951) и в Сатиричния театър в София. Член е на БКП от 1944 г.

Съветник по културните въпроси в посолството на България във Варшава (196264) и Париж (1964–66).

Умира на 4 ноември 1966 г. в София.

ТворчествоРедактиране

За пръв път печата през 1934 г. Сътрудничи на вестниците „Час“ и „Литературен глас“, след 1944 – на всички периодични литературни издания. В първата му стихосбирка, „Испания на кръст“, посветена на Испанската гражданска война (193639), преобладава пацифистичният протест. Етап в творческото развитие на Ханчев е стихосбирката „Стихове в паласките“ – лиричен дневник на героизма и мъжеството на българския войник във Втората световна война. Гражданските и интимните вълнения на поета винаги са в единство и хармония.

Ханчев е автор на пиеси – „Злато“, „Отровен гълъб“, „Двамата и смъртта“, и на нереализирания филмов сценарий „Крали Марко“.

Превежда „Героична комедия“ от Едмон Ростан (1961), творби от френски (Жак Превер) и руски поети.

Негови стихотворения са преведени на немски, полски, румънски, руски, украински, унгарски, френски, чешки, японски и други езици.

ОтличияРедактиране

Той е лауреат на Димитровска награда за 1960 г. и 1962 г.

БиблиографияРедактиране

  • Испания на кръст, стихове, София: Печатница България, 1937, 56 с.
  • Избрани стихове, София: Полиграф, 1948
  • Знаме на дружбата, стихотворения за пионери, 1952
  • Луиджи, поема, София: Народна младеж, 1953, 40 с.
  • Стихове в паласките, София: Държавно военно издателство, 1954 (1957, 1960)
  • Смешен пантеон, София: Български писател, 1957, 102 с.
  • Лирика, София: Български писател, 1960, 110 с.
  • Машината на времето, 1960
  • Роза на ветровете, стихотворения, Варна: Държавно издателство, 1960, 36 с.
  • Чудната врата, стихове за деца, 1960
  • Лирика, 1961
  • Стихотворения, 1962
  • Пъстро ято, стихове за юноши, София: Народна младеж, 1963, 104 с.
  • За да останеш, избрана лирика, София: Български писател, 1965, 184 с.
  • Свирепият славей, сатирични стихотворения, София: Профиздат, 1965, 94 с.
  • Стихотворения, 1966 (II изд. на Библиотека за ученика)
  • Стихотворения, 1966
  • Малки пиеси за големи сърца, едноактен театър, София: Български писател, 1967, 154 с.
  • Избрани произведения, под ред. и с предговор на Емил Петров, София: Български писател, 1969, 394 с.
  • Избрани творби, София: Български писател, 1976 (1980, 1986)
  • Жив съм, стихове, Пловдив: Христо Г. Данов, 1987, 200 с.
  • Десетте лица на щастието, стихове, София: Хемус, 2000, 342 с.
За него
  • Симеон Правчанов, Веселин Ханчев, София: Български писател, 1971, 130 с.
  • Веселин Ханчев 1919-1966: Био-библиографски указател, съст. Стоян Стаев, Християна Илиева, Елена Фурнаджиева, София: Национална библиотека "Св. св. Кирил и Методий“, 1989, 256 с.

ИзточнициРедактиране

  1. Кратка българска енциклопедия. София, Издателство на БАН, 1969, том 5, стр.342.
 
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за

Външни препраткиРедактиране