Веселчани
Тази статия е за селото в Северна Македония. За квартала на Кърджали вижте Веселчени (квартал).
Веселчани (на македонска литературна норма: Веселчани) е село в южната част на Северна Македония, община Прилеп.
| Веселчани Веселчани | |
| — село — | |
 Поглед към Веселчани от жп линията Прилеп – Битоля | |
  Веселчани | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Пелагонийски |
| Община | Прилеп |
| Географска област | Пелагония |
| Надм. височина | 578 m |
| Население | 98 души (2002) |
| Пощенски код | 7512 |
| МПС код | PP |
| Веселчани в Общомедия | |
География редактиране
Селото е разположено в областта Пелагония.
История редактиране
В XIX век Веселчани е чисто българско село в Прилепска кааза на Османската империя. Църквата в селото „Свети Илия“ е от 1857 година.[1] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Веселчане (Vesseltchané) е посочено като село с 24 домакинства със 113 жители българи.[2]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Веселчани е чисто българско село в Прилепската каза на Битолския санджак с 20 къщи.[3]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Веселчани има 350 жители, всички българи християни.[4]
В началото на XX век българското население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година във Веселчани има 160 българи екзархисти и работи българско училище.[5]
При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Веселчани е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[6]
Според преброяването от 2002 година селото има 98 жители, всички македонци.[7]
Личности редактиране
- Родени в Веселчани
Димко Василев, 25 годишен , македоно-одрински опълченец, 2-ра рота на 4-та битолска дружина[8]
Бележки редактиране
- ↑ Црква „Свети Илија“, село Веселчани // Old Prilep. Архивиран от оригинала на 2014-03-09. Посетен на 30 декември 2021 г.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 76-77.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 20. (на македонска литературна норма)
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 247.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 150-151. (на френски)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 834.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 8 ноември 2007
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 110.