Виетнамски златен гекон

вид влечуго

Златният гекон (Gekko ulikovskii син. Gekko badenii) е гущер от семейство Геконови, който се среща в тропическите дъждовни гори на Виетнам.

Виетнамски златен гекон
Природозащитен статут
EN
Застрашен[1]
Класификация
царство:Животни (Animalia)
(без ранг):Двустранно симетрични (Bilateria)
(без ранг):Вторичноустни (Deuterostomia)
тип:Хордови (Chordata)
(без ранг):Ръкоперки (Sarcopterygii)
(без ранг):Тетраподоморфи (Tetrapodomorpha)
(без ранг):Амниоти (Amniota)
(без ранг):Сауропсиди (Sauropsida)
клас:Влечуги (Reptilia)
(без ранг):Диапсиди (Diapsida)
разред:Люспести (Squamata)
семейство:Геконови (Gekkonidae)
род:Гекони (Gekko)
вид:Виетнамски златен гекон (G. badenii)
Научно наименование
Szczerbak, 1994
Разпространение
Виетнамски златен гекон в Общомедия
[ редактиране ]

Особености редактиране

Мъжките са златисти на цвят, докато женските имат по скоро маслинено кафява окраска[2]. Когато бъдат уплашени или се крият в тъмни места, мъжките гекони могат да станат тъмно златисти. Мъжките достигат до 18-20 cm дължина, а женските до 13-15 cm[3]. Златните гекони не обичат да бъдат докосвани, те са хиперактивни животни и могат да бъдат лесно уплашени и хапят когато биват притеснени. Златните гекони имат специална структура на пръстите, както повечето гекони, която им позволява да се катерят по почти всякакви повърхности.

Разпространение и местообитание редактиране

Златните гекони се срещат в тропическите гори на Виетнам. При отглеждане в домашни условия златния гекон има нужда от висока влажност на терариума и температура около 25-30 °C. Мъжките маркират територията си, което прави съжителството им с други гекони опасно.

Хранене редактиране

Основното ястие на златния гекон са насекоми, като най-често в домашни условия им се предлагат щурци. Геконите имат нужда от редовно приемане на калций.

Защитен маханизъм редактиране

Златните гекони, както повечето видове гекони, могат да откъсват опашката си когато са застрашени или хванати за нея. Когато падне, опашката започва да се гърчи с цел да отвличане на вниманието и гекона да може да се измъкне незабелязано. Съединителната тъкан около опашката е специално устроена, за да може лесно да се отделя при необходимост. След известно време опашката пораства на ново, но при Златните гекони има вероятност тя да не израстне като старата, а да бъде леко деформирана.

Вижте също редактиране

Външни препратки редактиране

Източници редактиране

  1. Gekko badenii (Szczerbak, 1994). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 3 януари 2023 г. (на английски)
  2. Golden Gecko (Gekko ulikovskii) Care Sheets // RepticZone. Архивиран от оригинала на 2012-06-15. Посетен на 15 март 2013. (на английски)
  3. Golden gecko care sheet // Посетен на 15 март 2013. (на английски)