Щурци

семейство насекоми

Щурци (Gryllidae) са семейство насекоми с цилиндрични тела, кръгли глави и дълги антени. Зад главата се намира гладък и удължен проторакс. Коремът завършва с 2 дълги израстъка – церки. Задните крака са по-големи, предоставяйки сила за скачане. Предните крила представляват твърди и кожести елитра, а някои щурци издават звуци, като трият ги трият едно в друго. Задните крила са мембранни и сгънати, когато не се използват. Много видове, обаче, не могат да летят. Най-големите представители са тези от рода Brachytrupes, които могат да достигнат 5 cm на дължина.

Щурци
Gryllus02.jpg
Класификация
царство:Животни (Animalia)
тип:Членестоноги (Arthropoda)
клас:Насекоми (Insecta)
разред:Правокрили (Orthoptera)
надсемейство:Grylloidea
семейство:Щурци (Gryllidae)
Научно наименование
Laichard., 1781 г.
Щурци в Общомедия
[ редактиране ]
Вкаменелост на щурец от креда.

Описани са над 900 вида щурци. Членове на семейството се срещат из цял свят, най-вече до 55° географска ширина, като най-голямото им разнообразие е при тропиците. Обитават различни естествени среди – треви, храсти, гори, блата, плажове и пещери. Щурците са преобладаващо нощни животни и са най-известни с непрекъснатото си и шумно свирене през късните летни вечери. Мъжките издават тези звуци, за да привличат женски, но има и такива видове, които са тихи.

Щурците имат добър коефициент на превръщане на храната си в телесна маса. В Югоизточна Азия се консумират от хора след дълбоко пържене. Тялото им е 65% протеин. Използват се и за хранене на хищни домашни любимци или на животни в зоопарка. Щурците често присъстват в литературата и заемат важно място в митологията и поверията на много народи.

ОписаниеРедактиране

Щурците са малки до средно големи насекоми с цилиндрични, донякъде вертикално сплескани тела. Главата е сферична с дълги и тънки антени, излизащи от конусовидни сегменти, а точно зад тях са разположени две големи сложни очи. На челото са разположени три прости очи. Протораксът има трапецовидна форма. Той е гладък и няма напречни ръбове.[1]

На върха на корема се намират двойка дълги церки. Яйцеполагалото на женските е цилиндрично, дълго и тясно, гладко и лъскаво. Задните крака са уголемени с цел улесняване на скачането. Те са снабдени с подвижни шипове, подредбата на които се различава според вида. Предните крака се използват за възприемане на звук.[1]

Крилата лежат върху тялото и могат да варират в широки граници между видовете, като при някои те дори липсват. Предните крила са елитра, съставени от хитин, играещи ролята на щит за меките части на тялото, а при мъжките носят органите за стридулация (възпроизвеждане на звук). Задните крила са мембранни, разтварящи се като ветрило под предните крила. При много видове крилата не са адаптирани за летене.[2]

Установено е, че темпото на свирене на щуреца зависи от температурата на околната среда. С нарастване на температурата, той свири по-често.

Най-големите членове на семейството достигат 5 cm и са от рода Brachytrupes. Те изравят дупки с дълбочина до около метър. Щурците от подсемейство Oecanthinae са деликатни бели или бледозелени насекоми с прозрачни предни крила, докато тези от подсемейство Gryllinae са твърди кафяви или черни насекоми.[2]

Разпространение и местообитаниеРедактиране

Щурците имат космополитно разпространение и се срещат във всички части на света с изключение на студените региони. Те са колонизирали множество големи и малки острови, понякога прелитайки над морето, за да достигнат тези места, или са пренасяни от човешка дейност. Най-голямо разнообразие на щурци има в тропичните райони, като например Малайзия, където е възможно да се чуе едновременно свиренето на 88 щурци от една точка.[2]

Щурците имат различни местообитания. Някои видове обитават горната част на короната на дърветата, докато други предпочитат храсти и треви. Срещат се и в почвата и в пещери, като някои от тях изравят дупки в земята. Има и такива, които живеят в разлагащи се дънери, както и такива живеещи на плажове.[2]

ПодсемействаРедактиране

Известни са над 900 вида щурци.[3] Семейството включва следните подсемейства и изчезнали родове:[4]

ИзточнициРедактиране

  1. а б Otte, Daniel. Australian Crickets (Orthoptera: Gryllidae). Academy of Natural Sciences, 2007. ISBN 978-1-4223-1928-4. с. 17 – 24.
  2. а б в г Encyclopedia of Insects. Academic Press, 2009. ISBN 978-0-08-092090-0. с. 232 – 236.
  3. Garber, Stephen. The Urban Naturalist. Courier Dover, 2013. ISBN 978-0-486-14832-8. с. 61.
  4. Family Gryllidae. // Orthoptera Species File. Посетен на 14 май 2015.