Милосърдните сестри на свети Винкенти от Паула (на лат. Societas Filiarum Caritatis a S. Vincentio de Paulo) е католическа религиозна институция, основана от Викенти дьо Пол. Нейните членове са популярни в България под наименованието Викентинки. Монахините в България са били от Загребската провинция на конгрегацията и са известни като аграмки или загребски милосърдни сестри.

Викентинки
FDC-emb.jpg
Емблема
Пълно име Милосърдните сестри на свети Винкенти от Паула
Латинско име Societas Filiarum Caritatis a S. Vincentio de Paulo
Съкратено име DC
Църква Католическа църква
Девиз Благотворителността на Христос ни подтиква!
Основател Викенти дьо Пол
Дата на основаване 1633 г.
Съвременен статут действащ

История на ОбществотоРедактиране

Обществото е основано през 1633 от Свети Викенти дьо Пол – френски свещеник и Свети Луиз дьо Марийяк – вдовица. Подобно на другите религиозни общности, по време на Френската революция някои от монахините се отказват да се кълнат във вярност към конституцията и за осъдени на смърт. Те са убити на гилотината на 26 юни 1794 г. в Камбре, департамента Нор.

През деветнадесети век и до 1960 г., сестрите са здравни работници в болници и приюти. Започвайки от 1920 г., постепенно те са заменени от медицински сестри. Обществото е представено в над 100 страни. Тяхната сфера на дейност е образованието и здравеопазването.

Викентинките в БългарияРедактиране

В 1881 г. сестрите започват своята дейност в Одрин. Там отварят училище „Мария Лоурдес". През 1912 – 1913 г. помагат на ранените в Балканската война. През 1930 г. напускат Одрин поради политически причини[1].

 
Писмо от Мари де Пурталес, сестра от католическата мисия на сестрите викентинки в Кукуш, 6 юли 1892 г.

През 1896 г. сестрите установяват своя мисия в Пловдив и започват да обслужват католическата болница „Свети Йосиф", в която работят до 1949 година. Те се грижат също за децата в сиропиталището „Света Елисавета“[2].

През 1905 г. е открита тяхната мисия в София. Там отварят гимназията „Санта Мария", сиропиталището „Княгиня Надежда“, интернат и детска градина. Грижат се за болните в болницата „Княгиня Клементина[2].

От 1907 г. имат своя мисия в Малко Търново, където основават девическо училище. По национален състав се разпределят така: хърватки – 25, българки – 24, австрийки – 5, словенки – 4 и една чехкиня[2].

През януари 1953 г. са задържани 3 монахини от сиропиталището „Света Елисавета“ в Пловдив, обвинени в събиране на „шпионски сведения“ и предаването им на генералната настоятелка на конгрегацията в Загреб. След закриване на колежите и болниците, много от монахините напускат България.

ИзточнициРедактиране

  1. Милосърдните сестри на свети Винкенти от Паула
  2. а б в Елдъров С, Католиците в България (1878 – 1989). Историческо изследване. София, 2002 г.