Виктория Пруска

Фридерика Амалия Вилхелмина Виктория Пруска (на немски: Friederike Amalia Wilhelmine Victoria von Preußen; Viktoria Zoubkoff; * 12 април 1866 в новия палат в Потсдам; † 13 ноември 1929 в Бон) от род Хоенцолерн е принцеса от Кралство Прусия и чрез женитба принцеса на Шаумбург-Липе.[1] От 1927 г. тя се нарича след втората си женитба Виктория Зубкоф и издава мемоарите си като „Виктория Зубкоф, род. принцеса Пруска, вдовица принцеса фон Шаумбург-Липе“.

Виктория Пруска
Victoria von Preußen
Viktória schaumburg–lippei hercegné.jpg
Родена
Починала
Погребана Хесен, Германия
Семейство
Род Хоенцолерн
Баща Фридрих III
Майка Виктория Сакскобургготска
Братя/сестри София Хоенцолерн
Шарлота Пруска (1860–1919)
Маргарета Пруска
Сигизмунд Пруски (1864-1866)
Валдемар Пруски (1868–1879)
Вилхелм II
Хайнрих Пруски (1862–1929)
Съпруг Адолф фон Шаумбург-Липе (19 ноември 1890)
Виктория Пруска в Общомедия
Принцеса Виктория Пруска като млада
Дворецът Шаумбург в Бон (ок.1900)

Тя е втората дъщеря на германския кайзер Фридрих III (1831 – 1888) и британската принцеса Виктория Сакскобургготска (1840 – 1901), най-възрастната дъщеря на кралица Виктория и принц Алберт фон Сакс-Кобург-Гота.

Виктория Пруска се сгодява през 1883 г. за българския княз Александър I Български, но по политически причини нейният дядо кайзер Вилхелм I и канцлерът Ото фон Бисмарк забраняват женитба с него. През 1889 г. годежът е прекратен по държавна причина.

Виктория Пруска се омъжва на 19 ноември 1890 г. в Берлин за принц Адолф фон Шаумбург-Липе (* 20 юли 1859 в дворец Бюкебург; † 9 юли 1917 в Бон), четвъртият син на княз Адолф I Георг фон Шаумбург-Липе (1817 – 1893) и принцеса Хермина фон Валдек-Пирмонт (1827 – 1910).[2][3] След дълго сватбено пътуване в различни страни те започват да живеят в дворец Шаумбург в Бон. След едно помятане бракът остава бездетен.[4][5]

Принцеса Виктория Пруска с втория ѝ съпруг Александер Зубков, 1927.

Виктория Пруска се омъжва втори път на 19 ноември 1927 г. в Бон за руския емигрант по-младия с 34 години Александер Анатолиевич Зубкоф (* 25 септември 1901; † 28 януари 1936), син на Анатол Зубкоф (1868 – 1919) и Мари Корнелия Фрикберг (1877 – 1969). Той разказва, че е руски благородник. Бракът е скандал за обществото и се разваля след няколко месеца, след като той взема голяма част от нейните пари. През 1928 г. Зубкоф е изгонен. Той отива в Люксембург и работи като келнер. Те нямат деца.[6]

Виктория остава в Бон и от липса на средства издава своите мемоари в бонския „Генерал-Анцайгер“.

Тя умира на 63 години на 13 ноември 1929 г. в Бон.

АвтобиографияРедактиране

  • Viktoria Zoubkoff: Was mir das Leben gab – und nahm. Mit einem Nachwort von Horst-Jürgen Winkel. Bouvier, Bonn 2005, ISBN 3-416-03071-0.

ЛитератураРедактиране

  • Barbara Beck: Wilhelm II. und seine Geschwister. Friedrich Pustet, Regensburg 2016; ISBN 978-3-7917-2750-9.
  • Josef Niesen: Bonner Personenlexikon. Bouvier, Bonn 2007, ISBN 978-3-416-03159-2.
  • Karin Feuerstein-Prasser: Die deutschen Kaiserinnen. Piper, 2006.
  • Alexander Zoubkoff: Mein Leben und Lieben, Autobiografie, ISBN 978-3-416-03072-4.
  • L'Allemagne dynastique, Huberty, Giraud, Magdelaine. vol V 240.
  • The Royal House of Stuart, London, 1969, 1971, 1976, Addington, A. C.
  • The Book of Kings, London, 1973 Volume I,II,III, McNaughton, Arnold.

ИзточнициРедактиране

Външни препраткиРедактиране