Потсдам (на немски: Potsdam; на долнолужишки: Podstupim) е град във Федерална република Германия и столица на федералната провинция Бранденбург. Той е самостоятелна община, непринадлежаща към никой окръг, и със своите над 175 000 жители е най-гъсто населеният град в Бранденбург.[2] Потсдам граничи на югозапад с Берлин и е бързо разрастващ се център в пределите на берлинската агломерация, която обхваща около 4,5 милиона жители. През града преминава река Хафел, а в пределите му се намират и множество езера.

Потсдам
Potsdam
— град —
Знаме
      
Герб
Пейзаж от Потсдам
Пейзаж от Потсдам
Страна Flag of Germany.svg Германия
Провинция Бранденбург
Окръг независима община без окръг
Площ 187,68[1] km²
Надм. височина 35 m
Население 180 503 души (2019 г.)
Кмет Майк Шуберт (на нем.: Mike Schubert) от ГСДП
Основаване 993 г.
Град от 1345 г.
Пощенски код 14467 – 14482
Телефонен код (+49) 0331, 033208, 033201
МПС код P
Официален сайт www.potsdam.de
Потсдам в Общомедия

Градът е известен преди всичко със своето историческо наследство като бивша резиденция на кралете на Прусия с многобройни и уникални дворци и паркове и значими буржоазни сгради в центъра. Този културен ландшафт е добавен през 1990 г. в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО, представлявайки най-големият архитектурен ансамбъл от немското културно наследство.[3] Един от дворците е Сансуси, построен от Фридрих Велики, по подобие на Версайския дворец, в стил рококо. Дворецът е сравнително малък, но е с огромен парк и градини, в които се намират 4 други дворци. В друг потсдамски дворец – Цецилиенхоф, е изготвена Потсдамската декларация от Великите сили за прекрояване на следвоенна Европа. Общо в Потсдам се разполагат 16 двореца.

Създаденото в Потсдам през 1912 г. първо голямо филмово ателие в света – днес Studio Babelsberg AG, е един от най-модерните центрове за кино- и телевизионно производство в Германия и Европа.[4]

Потсдам се развива от средата на 19 век като европейски научен център. Днес в града са се установили три публични висши учебни заведения и над 30 научноизследователски института. Към зимния семестър 2020/2021 г. Студентите в града наброяват 26 555 и съответстват на 7,07 % от населението.[5]

Потсдам е важен промишлен и фестивален център.

ГеографияРедактиране

Географско положениеРедактиране

 
Въздушна снимка на Потсдам: На преден план се вижда възвишението Телеграфенберг с Астрофизичния институт в Потсдам, Потсдамски институт за изследване последиците от климатичните промени, Немския геоизследователски център и филиала на Института „Алфред Вегнер“, по средата се намира централната жп гара в Потсдам, а отляво на нея е центърът на града със стария градски пазар.

Потсдам се намира на югозапад от Берлин, по средното течението на р. Хафел, в местност с гори и езера, формирали се под влиянието на последната ледена епоха. Местността се характеризира с редуването на широки низини и моренни хълмове като например разположената на юг Заармундска дъга от крайни морени. Най-високата точка на територията на града е възвишението Малкият Равенсберг със своите 114,2 m. Най-ниското място е средното водно равнище на водоема Хафел с 29 m н.в. Територията на града днес се състои от около 75% зелени, водни и селскостопански площи, а 25% са застроени.

Общо в Потсдам се намират над 20 водоема. В центъра на града това са по-специално езерата Хайлигер Зее, Арадо Зее, Темплинер Зее, Тийфер Зее и Гребниц Зее. В периферните части на града се намират езерата Сакроер Зее, Леениц Зее, Грос Глинике Зее, Фаарландер Зее и Вайсер Зее.

Към водните басейни спадат, освен р. Потсдамска Хафел, която свързва много от езерата, също така и Сакро-Парецкият канал, Телтовският канал, р. Нуте и ръкавът на р. Хафел – Вублиц. Река Потсдамска Хафел минава покрай плажната къпалня Бабелсберг при 29,4 m н.в. Наноси от р. Нуте по-рано са образували части от Острова на приятелството.

На територията на града се намират пет природни резервата (статус: 2018 г.) и над 50 природни забележителности.

РегионРедактиране

Потсдам се намира в пределите на агломерация Берлин, която наброява около 4,6 млн. жители.[6][7] Градът съответно принадлежи и към европейския метрополен регион Берлин/Бранденбург, чиято външна граница е идентична с границата на федералната провинция Бранденбург.

Следните градове и общини граничат с Потсдам (изброяване по посока на часовниковата стрелка, като се започне от североизток):

Берлин, последван от Щаансдорф, Нутетал, Михендорф, Швилозее (Гелто, Капут, Ферх) и Верда на Хафел, спадащи към окръг Потсдам-Мителмарк, както и Кетцин на Хафел, Вустермарк и Далго-Дьобериц от окръг Хафелланд.

Административно деление на градаРедактиране

Град Потсдам се дели на 34 квартала.[8]

В днешно време се прави разграничение между т. нар. стари части на града и новите части на града. Старите части са образувани от територията на стария град и на приобщените селища към тях до 1939 г. – това са центърът, западните и северните предградия, Борним, Борнщет, Недлиц, Потсдам-Юг, Бабелсберг, Древиц, Щерн и Кирхщайгфелд. Новите части на града са селища и общини, приобщени след 1990 г., които от 2003 г. се водят като селищни части и съгласно главния указ[9] на гр. Потсдам тяхното население има право да избира т. нар. селищен съвет и селищен председател, които защитават техните интереси в рамките на общинския съвет на целия град; новите части на града са Айхе, Фаарланд, Голм, Грос Глинике, Грубе, Маркварт, Ной Фаарланд, Зацкорн и Юц-Паарен.[10] Новите части на града се намират предимно в северната част.

Историческият ход на всички приобщавания на селища към общината са показани в раздела Приобщавания и отдавания на населени места.

Градско административно деление със статистическа номерация:[11]

 
Карта на административното деление на Потсдам
1 Потсдам-Север
  • 11 Борним
  • 12 Недлиц
  • 13 Борнщет
  • 14 Сакро
  • 15 Айхе
  • 16 Грубе
  • 17 Голм
2 Северни предградия
  • 21 Науенско предградие
  • 22 Ловджийско предградие
  • 23 Берлинско предградие
3 Западни предградия
  • 31 Бранденбургско предградие
  • 32 Потсдам Запад
  • 33 Вилдпарк
4 Център
  • 41 Северен център
  • 42 Южен център
5 Бабелсберг
  • 51 Клайн Глинике
  • 52 Бабелсберг Север
  • 53 Бабелсберг Юг
6 Потсдам Юг
  • 61 Темплинско предградие
  • 62 Телтоско предградие
  • 63 Шлаац
  • 64 Валдщат I
  • 65 Валдщат II
  • 66 Промишлена зона
  • 67 Форст Потсдам Юг
7 Потсдам Югоизток
  • 71 Щерн
  • 72 Древиц
  • 73 Кирхщайгфелд
8 Северни селищни части
  • 81 Юц-Паарен
  • 82 Маркварт
  • 83 Зацкорн
  • 84 Фаарланд
  • 85 Ной Фаарланд
  • 86 Грос Глинике

Към Потсдам принадлежат 56 селищни части, общински части и други населени местности.

Присъединявания към и изключвания на населени места от град ПотсдамРедактиране

Територията на гр. Потсдам до края на 19 век е била сравнително малка. Към гр. Потсдам са спадали освен центъра, само Телтовското, Бранденбургското, Берлинското, Ловджийското и Науенското предградие. Поради нарастването на населението и застрояване многократно се е наложило разширяването на площта на града. Това се е случило на няколко пъти чрез присъединяването на съседни рицарски чифлици или части от тях. Така площта на града се е разраснала от 8930 ha през 1836 г. на 13 500 ha през 1905 година. През 1928 г. към територият на града са приобщени паркът Сансуси с неговите замъците и една голяма част от островът Търно (по-късно Хермансверда) както и шест аристократични чифлика, включително възвишенията Браухаузберг и Телеграфенберг. След това площта на града е била 32 060 ha. През 1935 г. са били присъединени населените места Борним, Борнщет, Айхе и Недлиц, през 1939 г. са ги последвали и индустриалният град Бабелсберг и някои села. През 1952 г. вследствие на териториалната реформа на ГДР повечето от тези общини са станали отново самостоятелни.[12] През октомври 2003 г. територията на града е достигнала своето най-голямо разширение вследствие на два нови присъединтелни процеса в рамките на териториалната реформа на окръзите на федерална провинция Бранденбург.[13] Така площта на Потсдам се е увеличила с 60% само чрез приобщаванията от 2003 г., докато обаче населението е нараснало само с 12%.[14]

Обзорна таблица

Забележка: Населени места, които вече не принадлежат към гр. Потсдам, са маркирани в курсив.

 
Бранденбургер щрасе – централна търговска улица в центъра на града и Бранденбургската врата в края ѝ.
 
Науенската врата
 
Кралското имение Борнщед
 
Дворец Бабелсберг
 
Сграда в центъра на ул. Курфюрстенщрасе 19
Някогашни общини Дата Забележка
Бабелсберг 1.04.1939
Бергхолц-Реебрюке 1.04.1939

25.07.1952

26.10.2003

Присъединяване към Потсдам

Изключване от Потсдам

Присъединяване към Нутетал

Борним 1.08.1935
Борнщед 1.08.1935
Древиц 1.04.1939
Айхе 1.08.1935

25.07.1952

1.01.1962

6.12.1993

Присъединяване към Потсдам

Присъединяване към Айхе-Голм

Изключване от Айхе-Голм

Присъединяване към Потсдам

Фаарланд 1.04.1939

25.07.1952

26. октомври 2003

Присъединяване към Потсдам

Изключване от Потсдам

Присъединяване към Потсдам

Гелто 1.04.1939

25.07.1952

31.12.2002

Присъединяване към Потсдам

Изключване от Потсдам

Присъединяване към Швилозее

Голм 1.04.1939

25.07.1952

1.01.1962

26. октомври 2003

Присъединяване към Потсдам

Присъединяване към Айхе-Голм

Изключване от Айхе-Голм

Присъединяване към Потсдам

Грос Глинике 1945

26.10.2003

Изключване и прехвърляне на населеното място към Берлин

Присъединяване на останалата част към Потсдам

Грубе

(с Шленицзее)

1.04.1939

25.07.1952

25.07.1952

6.12.1993

Присъединяване към Потсдам

Изключване от Потсдам

Присъединяване към Натверда

Присъединяване към Потсдам

Карцо 14.03.1974 Присъединяване към Фаарланд
Крампниц 1.04.1939

25.07.1952

15.04.1957

Присъединяване към Потсдам

Изключване от Потсдам

Присъединяване към Фаарланд

Марквард 26.10.2003
Натверда 1.04.1939

25.07.1952

25.07.1952

Присъединяване към Потсдам

Изключване от Потсдам

Присъединяване към Грубе

Недлиц 1.08.1935
Нойбабелсберг

(до 1925 Малко Глинике)

1.04.1938 Обединение с Новавес под названието Бабелсберг
Нойендорф 1.04.1907 Присъединяване към Новавес
Ной Фаарланд 1.04.1939

25.07.1952

26.10.2003

Присъединяване към Потсдам

Изключване от Потсдам

Присъединяване към Потсдам

Новавес 1.04.1938 Обединение с Нойбабелсберг под названието Бабелсберг
Паарен 1.01.1961 Обединение с Юц под названието Юц-Паарен
Плантаженхаус, чифлик 1.04.1926
Потсдам-Гут, чифлик 1.04.1926
Сакро 1.04.1939
Зацкорн 26.10.2003
Торно, чифлик 1.04.1926
Юц 1.01.1961 Обединение с Паарен под названието Юц-Паарен
Юц-Паарен 26.10.2003
Вилхелмсхорст 1.07.1950

25.07.1952

26.10.2003

Присъединяване към Потсдам

Изключване от Потсдам

Присъединяване към Михендорф

КлиматРедактиране

Потсдам има умерен климат, който се влияе от атлантическия климат на север и запад, а също така и от континенталния климат на изток. Екстремни метеорологични явления като бури, силни градушки или обилни снеговалежи са рядкост. Температурните амплитуди съответстват приблизително на средните за Германия. Сезонните колебания на температурата са по-малки, отколкото в обичайния континентален климат, но по-високи, отколкото в по-балансирания морски климат на крайбрежните райони. Количеството валежи е сравнително ниско с годишна сума от 590 mm. В Барселона например това също е 590 mm, в Мюнхен обаче е около 1000 mm. От началото на метеорологичните изследвания, на Коледа в Потсдам има сняг приблизително на всеки четири години, а през 2010 г. Коледата е била с най-голямата дотогава снежна покривка от 23 cm.[15] От началото на 20 век средните годишни температури се колебаят между 6,5 °C и 11 °C.[16]

Климатични изследвания се провеждат в Потсдам още от около 1874 г. на хълма Телеграфенберг. Потсдамският институт за изследване последиците от климатичните промени предвижда като последица от глобалното затопляне повишаване на средните температури и по-нататъшно намаляване на валежите в региона Бранденбург през следващите десетилетия.

Климатични данни за Потсдам
Показатели яну. фев. март апр. май юни юли авг. сеп. окт. ное. дек. годишно
Средни максимални температури (°C) 1,7 3,5 8,1 13,5 19,1 22,4 23,6 23,4 19,2 13,7 7,1 3,0 13,2
Средни минимални температури (°C) −3,4 −2,7 0,0 3,4 8,0 11,5 13,0 12,7 9,8 6,0 1,7 −1,7 4,9
Средни месечни валежи (mm) 44 38 38 44 56 69 52 60 46 36 47 55 585
Слънцегреене (ч./ден) 1.5 2.4 4.0 5.4 7.3 7.5 7.5 7.1 5.2 3.7 1.7 1.3 4.6
Източник: wetterkontor.de

ИсторияРедактиране

Име и развитие на града през СредновековиетоРедактиране

 
Дарителна грамота от 993 г.

Днешниата територия на град Потсдам вероятно е била населен още от ранната бронзова епоха. След великото преселението на народите, славянското племе на хевелите построява замък на р. Хафел отсреща устието на р. Нуте през 7 век.

Първото документирано споменаване на населеното място е направено в дарителна грамота на по-късния император Ото III на Свещената Римска империя, която е била отправена към абатство Кведлинбург, датираща от 307.993 г. и упоменаваща населеното място под името Поступими (нем. Poztupimi).[17] Особено значение региона е придобил поради факта, че е контролирал прехода през р. Хафел. Името вероятно произлиза от славянските думи „под“ и „дубими“ (дъб), които могат да бъдат преведени като под дъбовете.[18][19] На лужешки език (език на славянското малцинство в Бранденбург), градът се нарича „Подступъм“ (Podstupim), което означава „предхождащо ниво“ или „фронтови пост“ (преден пост, аванпост). Това значение на думата е признато на сегашния етап на науката за най-сигурния произход на името на града.

През 1157 г. Албрехт I фон Бранденбург (наричан също Албрехт Мечката) завладява града и основава маркграфство Бранденбург. Благодарение на Албрехт части от бившата Северна марка се приспадат към територията на маркграфство Бранденбург и по този начин попадат фактически в пределите на Свещената Римска империя. До края на XII век Потсдам е бил югоизточният крайъгълен камък на маркграфство Бранденбург. На прелезния пункт на р. Хафел е била построена германска каменна крепостна кула. През 1317 г. градът за първи път се споменава като крепост и преди всичко като населено място със статут на град носещ името Постамп (Postamp). Потсдам получава градски права през 1345 г. и си остава през следващите няколко века един малък пазарен град.[20] От 1416 г. до края на Първата световна война през 1918 г. и свързаното с нея падане на монархията в Германия, Потсдам е бил във владение на династията Хоенцолерн. Опустошителната Тридесетгодишна война и два големи пожара са разрушили града.

Пруски резидентен град и развитиеРедактиране

 
Едиктът от Потсдам от 1685 г. спомага за увеличаването на населението след Тридесетгодишната война.

С провеждането на народното събрание (нем. Landtag) на курфюрство и маркграфство Бранденбург през 1653 г., на което Великият курфюрст Фридрих Вилхелм ограничава властта на поземленото благородничество, в Бранденбург започва абсолютистката епоха. Неговото царуване оказва едно от най-силните влияния над историята на Потсдам. Той откупува всички дотогава дадени в залог територии на града обратно и решава да благоустрои Потсдам като своя втора резиденция до Берлин. С разширяването на градския дворец и разкрасяването на околностите, от 1660 г. градът получава нови импулси за развитие.

Благодарение на Потсдамския едикт за толерантност от 1685 г. много краища на страната вече могат се населват поради увеличаващата се имиграция вследствие на толерантността. Преди всичко преследвани протестантски хугеноти от Франция получават убежище на територията на Бранденбург. Около 20 000 души използват политиката на отворени граници и толерантност и преселвайки се в Бранденбург, спомагат за просперитета на икономиката с техните специализирани познания.

При крал Фридрих Вилхелм I (наричан кралят на войниците) градът става важно гарнизонно седалище. Това води до силно нарастване на населението и налага изграждането на нови жилищни квартали, обосновавайки първото и второто разширение на града. Той също така разпорежда изграждането на Гарнизонната църква, църквата „Свети Николай“ и църквата „Свети Дух“, които от там насетне значително определят облика на града. В тогава новосъздаденото военно сиропиталище на ул. „Брайте Щрасе“ (Breite Straße) са били обгрижвани и обучавани децата на военнослужещите.

 
Потсдамската придворна и гарнизонна църква, построена през 1735 г., се смята за едно от основните произведения на пруския барок. Изглед от около 1900 г.

Синът му Фридрих II („Велики“) цени силно идеите на Просвещението и реформира пруската държава. Той взима окончателното решение да превърне Потсдам в резидентен град и съответно разпорежда да се предприемат значителни промени на външния вид на улиците и площадите. Например, площадът на стария пазар е бил изцяло преработен, а градските къщи са получили нови барокови фасади. Фридрих II също разпорежда преобразуването на по-късния вече парк Сансуси. От 1745 г. там започва изграждането на неговата лятна резиденция, дворецът Сансуси. По-късно него последва строежът на Новият дворец. Градският дворец и Градината за наслада в центъра на града са проектирани като негова зимна резиденция, като тук трябва особено да бъде изтъкнато делото на архитекта Георг Венцеслаус фон Кнобелсдорф.

През 1806 г. Наполеон и неговите войски достигат град Потсдам. Трайните последици от окупацията довели до реформи в държавното устройство. След края на наполеоновата окупация Фридрих Вилхелм III развива града от 1815 г. нататък, превръщайки го в административен център. Многобройни правителствени чиновници се установяват в Потсдам. През 1838 г. първата железопътна линия на Прусия влиза в експлоатация с линията Потсдам-Берлин.

Нарастващото напрежение в предмарта избухва под формата на Мартенската революция от 1848 г. Народът буйства на барикадите в Берлин за либерална конституция. През март крал Фридрих Вилхелм IV се премества от Берлин в уж по-спокойния съседен град Потсдам. Когато нелоялни бунтовни войници се събират пред Новия дворец и се опитват да освободят заловени свои другари, въстанието бързо било потушено от пруските елитни войски.[21] След сътресенията на не съвсем напълно успешната революция преобладаващата цел е била възстановяването на стария баланс на силите. Многобройни амбициозни строителни проекти били прокарани на преден план, включително строежа на протестантската църква „Св. Николай“ и католическата църква „Св. Петър и Павел“. От 1911 г. Потсдам е бил снабден също с пристанище за дирижабли, изградено на дотогавашното ловно поле за кралското семейство.

През 1914 г. последният пруски крал и германски император Вилхелм II подписва в Новия дворец обявяването на война срещу силите на Антантата.[22] След края на Първата световна война приключва с последвалата Ноемврийска революция и ерата на монархията, а през 1918 г. Вилхелм II бяга в изгнание в Нидерландия. По този начин град Потсдам загубва статута си на резидентен град на крале и императори.

Ваймарската република и националсоциализмътРедактиране

 
Построената през 1921 г. Kула на Айнщайн е използвана от Алберт Айнщайн за експериментално потвърждаване на Теорията на относителността.

След Първата световна война през 1918 г. по-голямата част от обширното имущество на династията Хоенцолерн в Потсдам става държавна собственост. Периодът на Ваймарската република е белязан от многобройни конфликти между политическите и паравоенните сили в държавата. Все пак, община Потсдам си остава населено място, подкрепяно от множество заможни граждани.

В началото на ерата на националсоциализма, на 21.03.1933 г., се провежда т. нар. „Ден на Потсдам“. По време на инсценирания държавен акт райхспрезидентът Паул фон Хинденбург подава ръка на новия райхсканцлер Адолф Хитлер през Гарнизонната църква в Потсдам. Това трябвало да се тълкува като символичен жест за съюза между стария ред и националсоциализма. Учредителното заседание на Райхстага се провежда в Гарнизонната църква без социалдемократите и комунистите, които се укривали или били арестувани по това време. Събитието било излъчено по радиото в цялата страна.

Ханс Фридрихс построява множество жилищни комплекси и казарми в Потсдам.

 
Центърът на града, разрушен при Въздушното нападение върху Потсдам през 1945 г., снимка 1947 г.

Центърът на Потсдам е силно увреден при Бомбардировките на съюзниците на 14 април 1945 г. по време на заключителната фаза на Втората световна война. Особено засегнат е районът между река Хафел, Стария пазар и площад „Басинплац“ (нем. Bassinplatz – басейнов площад). Централната железопътна гара, Градският дворец, Дългата конюшня и Гарнизонната църква са напълно опожарени. Сравнително еднакво увредени са и големи части от квартала „Североизточно предградие“ (на немски: Nördliche Vorstadt) в областта на моста Глинике (на немски: Glienicker Brüke), който свързва Потсдам с Берлин; кварталът е известен за множеството си красиви градски тип вили на заможни граждани. Въпреки това районът около Новия пазар, Холандския квартал и северните части на Стария град остават до голяма степен непокътнати. По време на боевете през последните дни на войната са повредени още сгради, като църквата „Свети Дух“ и Старото кметство. На 27 април 1945 г. Потсдам е превзет от Червената армия.

Потсдам е бил мишена на изключително много бомби, хвърлени над Германия. И до днес новооткритите невзривени бомби се обезвреждат, а населението, живеещо в района, се евакуира в такива случаи.[23]

Окупация и германско разделениеРедактиране

 
Потсдамската конференция през 1945 г. в двореца Цецилиенхоф с участието на Чърчил, Труман и Сталин

В двореца Цецилиенхоф – резиденция на последния германски престолонаследник кронпринц Вилхелм Пруски – от 17-ти юли до 2-ри август 1945 г. се провежда Потсдамската конференция на силите победителки във Втората световна войнаСъединените щати, Обединеното кралство и Съветския съюз. Конференцията завършва с Потсдамското споразумение, което предвижда разделянето и окупацията на Германия на четири зони.

В Германската демократична република, от 1952 до 1990 г. Потсдам е административен център на новосъздадения „окръг Потсдам“. Социалистическото правителство има смесени чувства спрямо културно-историческото наследството на някогашното кралство Прусия. От една страна се признават културните и художествените постижения, а от друга, се твърди, че множество от сградите са израз на милитаризма, господстващ в кралството. През 1951 г. е основан Педагогическият колеж „Карл Либкнехт“, който по-късно се превръща в днешния Потсдамски университет. Поради недостига на жилища са построени нови квартали, особено в южната част на града, като Шлаац, Валдщат II и Древиц.

 
Мостът Глинике (на немски: Glienicker Brüke), който свързва Потсдам с Берлин

С построяването на Берлинската стена през 1961 г. Потсдам губи пряката си връзка със съседния град Берлин, тъй Западен Берлин, който се намира в непосредствена близост до Потсдам, принадлежи към Западна Германия и там не може да се ходи току-така, а до Източен Берлин, който също като Потсдам се намира в Източна Германия, може да се стигне само по заобиколни пътища, поради което той изглеждал „доста далеч“. По този начин стената прекъсва до голяма степен градския живот и в Потсдам. Малкият берлински ексклав Щайнстюкен в Потсдамския квартал Бабелсберг остава изолиран. По време на Студената война мостът Глинике (на немски: Glienicker Brüke), който свързва Потсдам със Западен Берлин е използван за размяна на шпиони.

През 1960-те години в Потсдам е изграден районен приемен лагер за бежанци от Западна Германия. Когато имиграцията в ГДР намалява, приемният център е разрушен.

През 1966 г. Старото кметство е преустроено и разширено, след което е преоткрито като Дом на културата „Ханс Марквица“ (на името на работнически поет). В него са се помещавали зали за събития, лекционни зали, киносалон и ресторант, като по този начин той служи като място за срещи на различни социални сдружения и лица.[24]

След обединението на ГерманияРедактиране

С обединението на Германия и новоосноваването на провинция Бранденбург през 1990 г. (по време на ГДР провинциите са били разпуснати), Потсдам става нейна столица.

През 1990 г. голяма част от културния пейзаж на Потсдам е обявен за обект на световното наследство на ЮНЕСКО. През 1993 г. градът празнува хилядната си годишнина, а през 2001 г. е домакин на Федералното градинско изложение под мотото „Градинското изкуство между вчера и утре“. По този повод на ул. Йоркщрасе е открит първият 300-метров участък от градския канал, който е бил засипан през 1960-те години. През 2004 г. градът е награден със златен медал във федералния конкурс „Нашият град процъфтява“.

През 1999 г., 2006 г. и 2021 г. се взимат решения, все по-големи части от центъра на Потсдам да бъдат обявени за зона за реконструкция и да се възстанови обликът на града отпреди 1945 г. Решеното през 1999 г. „предпазливо доближаване до характерния, исторически насложен градски пейзаж“[25] трябва да се осъществи до началото на 2022 г. с реконструкцията на Гарнизонната църква.[26] По възстановяването на историческите здания в центъра, около църквата „Св. Николай“ на площад „Стария пазар“ ще се работи до 2029 г.[27]

НаселениеРедактиране

Демографско развитиеРедактиране

 
Развитието на броя на населението – маркери: краят на Първата световна война, краят на Втората световна война, Обединението на Германия 1990 г..

Град Потсдам е бил малък град с малък и относително стабилен брой жители от първото му споменаване през 993 г. до началото на Новото време. Поради опустошенията и глада по време на Тридесетгодишната война населението намалява до само 700 души през 1660 г. След като Потсдам става резидентен град (седалище) на маркграфовете на Бранденбург, а по-късно на кралете на Прусия и на императорите на Германската империя (вж. Списък на владетелите) населението се увеличава значително. С индустриализацията през XIX в. населението се утроява и до 1900 г. нараства до 60.000 души. На 01.04.1939 г. Потсдам се превръща в „голям град“ след като към него се присъединяват няколко населени места включително гр. Бабелсберг, който имал население от около 30.000 души. По време на Втората световна война броят на жителите намалява, но през следващите години отново се увеличава.

След обединението на Германия населението на Потсдам първоначално намалява с 13.000 души и през 1999 г. наброява 129.000 жители. От 2000 г. насам обаче се наблюдава постоянно нарастване на населението, което се дължи на притока на нови жители и сравнително високата раждаемост. Присъединяванията на множество населени места към гр. Потсдам през 2003 г. също допринасят за нарастването на населението. През 2010-те години ръстът на населението се ускорява още повече. През 2008 г. е преброен 150.000-ият жител, а през 2017 г. – 175.000-ият.[28] След няколкократни корекции на прогнозите за броя на населението, от 2018 г. насам градската администрация на Потсдам счита, че броят на жителите ще се увеличава безспирно, до около 2035 г. и ще достигне тогава 218.000 жители.[29]

В допълнение към жителите с основно местоживеене в Потсдам, които към 31.12.2020 г. са 182.219 души, има още 5.758 души, регистрирани с вторично местоживеене.[30] В края на 2020 г. в Потсдам живеят 17.452 чужденци, което съответства на 9,58 % от населението.[31]

РелигииРедактиране

Според „Годишния статистически доклад“ през 2011 г. в столичния град Потсдам 14,5 % от жителите са протестанти, 4,6 % са римокатолици, а 80,8 % са нерелигиозни, принадлежали са към друга религиозна общност или не са заявили нищо.[32] В края на 2019 г. 12,9% са протестанти, 4,9% са католици, а 82,1% са нерелигиозни, принадлежат към друга религиозна общност или не са дали данни.[33]

Историята на християнството в град Потсдам се характеризира със съвместно съществуване на различни християнски деноминации през вековете. Първоначално град Потсдам спада към християнското пробство Шпандау в предела на епархията на гр. Бранденбург на Хафел, основана през 949 г. През 1541 г. курфюрстът на Бранденбург въвежда Реформацията, което превръща Потсдам в град с преобладаващо протестантско население в продължение на векове. Преобладава лутеранското вероизповедание, но от 1613 г. монархът и неговият двор (придворните) принадлежат към Реформаторската църква. От 1723 г. тук има френско-реформаторска общност, която през 1753 г. получава за храм Френската църква в Потсдам.

Известни личностиРедактиране

Дворци и паркове в Потсдам и Берлин
Обект на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО
В регистъра Palaces and Parks of Potsdam and Berlin
Регион Европа и Северна Америка
Местоположение Германия
Тип Културно
Критерии i, ii, iv
Вписване 1990  (14-а сесия)
Разширение 1992, 1999
Дворци и паркове в Потсдам и Берлин в Общомедия
Родени в Потсдам
Починали в Потсдам

ПобратимяванияРедактиране

ИзточнициРедактиране

  1. www.potsdam.de
  2. Potsdam wächst und wächst Архив на оригинала от 2016-10-15 в Wayback Machine., PNN, 15.
  3. Schlösser und Parks von Potsdam und Berlin Архив на оригинала от 2013-12-03 в Wayback Machine., UNESCO-Welterbe.de
  4. Studio Babelsberg: One of the world’s most attractive sites for film and television production. // Посетен на 05.04.2020.
  5. Bereich Statistik und Wahlen der Landeshauptstadt Potsdam. Bildung: Studierende an Hochschulen seit 2012. // Potsdam.de. Посетен на 01.07.2021. (на немски)
  6. Amt für Statistik Berlin-Brandenburg. Bevölkerungsentwicklung und Bevölkerungsstand in Berlin 3. Quartal 2019. // Statistischer Bericht A I 1 – vj 3 / 19 / A II 4 – vj 3 / 19. 01.01.2020. Посетен на 05.04.2020.
  7. Amt für Statistik Berlin-Brandenburg. Pressemitteilung Nr. 7 vom 16. Januar 2020. // Pressemitteilung Nr. 7 vom 16. Januar 2020. 16.01.2020. Посетен на 05.04.2020.
  8. Landeshauptstadt Potsdam. Landeshauptstadt Potsdam Stadtteile im Blick 2018. // Statistischer Informationsdienst 6/2019. Посетен на 05.04.2020.
  9. Stadtverordnetenversammlung der Landeshauptstadt Potsdam. Hauptsatzung der Landeshauptstadt Potsdam. // Hauptsatzung der Landeshauptstadt Potsdam. 08.05.2019. Посетен на 05.04.2020.
  10. Stadtverwaltung der Landeshauptstadt Potsdam. Stadtteile. // Посетен на 05.04.2020.
  11. Statistischer Informationsdienst 4/2011. // Statistischer Informationsdienst 4/2011. 30.06.2011. Посетен на 05.04.2020.
  12. Statistisches Bundesamt. Gemeinden 1994 und ihre Veränderungen seit 01.01.1948 in den neuen Ländern. Stuttgart, Metzler-Poeschel Verlag, 1995. ISBN 3824603217.
  13. Stadtverwaltung der Landeshauptstadt Potsdam. 1990 – Neuanfang. // 1990 – Neuanfang. Посетен на 05.04.2020.
  14. Stadtverwaltung der Landeshauptstadt Potsdam. Potsdam ist größer geworden. // Potsdam ist größer geworden. Посетен на 05.04.2020.
  15. Tagesschau.de. // Tagesthemen 17.12.2018, 22:15 Uhr. 17.12.2018. Посетен на 07.04.2020.
  16. National Aeronautics and Space Administration, Goddard Institute for Space Studies (englisch). GISS Surface Temperature Analysis, Station Data: Potsdam.. // GISS Surface Temperature Analysis (v4). Посетен на 07.04.2020.
  17. Sickel, Theodor. Свидетелство № 131 [Urkunde Nr. 131 в: Diplomata 13: Die Urkunden Otto des II. und Otto des III. (Ottonis II. et Ottonis III. Diplomata)]. Hannover, 1893. с. 542 – 543.
  18. Werner, Hendrik. Die Welt. // Zwischen Wirbelwasser, Dunkelfurt und Wildschweingebirge. 07.07.2008. Посетен на 07.04.2020.
  19. Hormes, Stephan, Peust, Silke. Atlas der Wahren Namen. Carlsen Verlag, 2009. ISBN 978-3-551-68458-5.
  20. Stadtverwaltung der Landeshauptstadt Potsdam. 993 – Von Poztupimi zur Residenzstadt. // Посетен на 07.04.2020.
  21. Militär und Bürgerwehr – Wieviel Ordnung braucht die Revolution?
  22. Leicht, Johannes. 1871 – 1918. Aufschwung der kaiserlichen Bürgerstadt. // Potsdam.de. Посетен на 23.06.2021. (на немски)
  23. Das Protokoll der Bombennacht in Potsdam. // Märkische Allgemeine Zeitung. Potsdam, 10.05.2021. Посетен на 30.06.2021.
  24. Klug, Helga. Das „Marchwitza“ wird fünfzig. // Heimat DDR. Erlebnisse. Betrachtungen. Erkenntnisse. Dokumente. Schkeuditz, GNN-Verlag, 2015. ISBN ISBN 978-3-89819-416-7. S. 215. (на немски)
  25. Шаблон:Internetquelle
  26. Шаблон:Internetquelle
  27. Kramer, Henri. Neubauten am Alten Markt starten. In der Potsdamer Mitte geht’s voran. // Potsdamer Neuste Nachrichten. 14.06.2021. Посетен на 01.07.2021.
  28. Potsdam knackt die 175.000 Einwohner-Marke. In: potsdam.de. 2017-11-02 (https://www.potsdam.de/755-potsdam-knackt-die-175000-einwohner-marke). на немски език.
  29. Шаблон:Internetquelle
  30. Bereich Statistik und Wahlen der Landeshauptstadt Potsdam. Bevölkerung: Einwohner mit Haupt- und Nebenwohnung seit 1992. // Potsdam.de. Посетен на 01.07.2021. (на немски)
  31. Bereich Statistik und Wahlen der Landeshauptstadt Potsdam. Bevölkerung: Ausländer und Ausländeranteil seit 1992. // Potsdam.de. Посетен на 01.07.2021. (на немски)
  32. Landeshauptstadt Potsdam, Bereich Statistik und Wahlen. Einwohner nach Religionszugehörigkeit 2007 bis 2011 (PDF). // Statistischer Jahresbericht 2011. 31.07.2012. Посетен на 01.07.2021. (на немски)
  33. Landeshauptstadt Potsdam, Bereich Statistik und Wahlen. Einwohner nach Konfession und Geschlecht 2015 bis 2019 (PDF). // Statistischer Jahresbericht 2019. 16.09.2020. S. 43. Посетен на 01.07.2021. (на немски)

Външни препраткиРедактиране

    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Potsdam“ в Уикипедия на немски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.