Потсдам (на немски: Potsdam; на долнолужишки: Podstupim) е град във Федерална република Германия и столица на федералната провинция Бранденбург. Той е самостоятелна община, не включена в окръг, и със своите над 175 000 жители се явява най-гъсто населеният град в Бранденбург.[2] Потсдам граничи на югозапад с Берлин и е бързо разрастващ се център в пределите на берлинската агломерация, която обхваща около 4,5 милиона жители. През града преминава река Хафел, а в пределите му се намират и множество езера.

Потсдам
Potsdam
— град —
Знаме
      
Герб
Пейзаж от Потсдам
Пейзаж от Потсдам
Страна Flag of Germany.svg Германия
Провинция Бранденбург
Окръг независима община без окръг
Площ 187,68 [1] km²
Надм. височина 35 m
Население 180 503 души (2019 г.)
Кмет Майк Шуберт (нем. Mike Schubert)
Основаване 993 г.
Град от 1345 г.
Пощенски код 14467 – 14482
Телефонен код (+49) 0331, 033208, 033201
МПС код P
Официален сайт www.potsdam.de
Потсдам в Общомедия

Градът е преди всичко известен със своето историческо наследство като бивша резиденция на кралете на Прусия с многобройни и уникални дворци и паркове и значими буржоазни сгради в центъра. Този културен ландшафт е добавен през 1990 г. в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО представлявайки най-големият архитектурен ансамбъл от немското културно наследство.[3] Един от дворците е Сансуси, построен от Фридрих Велики, по подобие на Версайския дворец, в стил рококо. Дворецът е сравнително малък, но е с огромен парк и градини, в които се намират 4 други дворци. В друг потсдамски дворец – Цецилиенхоф, е изготвена Потсдамската декларация от Великите сили за прекрояване на следвоенна Европа. Общо в Потсдам се разполагат 16 двореца.

Създаденото в Потсдам през 1912 г. първо голямо филмово ателие в света – днес Studio Babelsberg AG, е един от най-модерните центрове за кино- и телевизионно производство в Германия и Европа.[4]

Потсдам се развива от средата на 19-и век като европейски научен център. Днес в града са се установили три публични висши учебни заведения и над 30 научноизследователски института. Около 15% от населението на града са студенти.[5]

Потсдам е важен промишлен и фестивален център.

ГеографияРедактиране

Географско положениеРедактиране

 
Въздушна снимка на Потсдам: На преден план се вижда възвишението Телеграфенберг с Астрофизичния институт в Потсдам, Потсдамски институт за изследване последиците от климатичните промени, Немския геоизследователски център и филиала на Института „Алфред Вегнер“, по средата се намира централната жп гара в Потсдам, а отляво на нея е центърът на града със стария градски пазар.

Потсдам се намира на югозапад от Берлин, по средното течението на р. Хафел, в местност с гори и езера, формирали се под влиянието на последната ледена епоха. Местността се характеризира с редуването на широки низини и моренни хълмове като например разположената на юг Заармундска дъга от крайни морени. Най-високата точка на територията на града е възвишението Малкият Равенсберг със своите 114,2 m. Най-ниското място е средното водно равнище на водоема Хафел с 29 m н.в. Територията на града днес се състои от около 75% зелени, водни и селскостопански площи, а 25% са застроени.

Общо в Потсдам се намират над 20 водоема. В центъра на града това са по-специално езерата Хайлигер Зее, Арадо Зее, Темплинер Зее, Тийфер Зее и Гребниц Зее. В периферните части на града се намират езерата Сакроер Зее, Леениц Зее, Грос Глинике Зее, Фаарландер Зее и Вайсер Зее.

Към водните басейни спадат, освен р. Потсдамска Хафел, която свързва много от езерата, също така и Сакро-Парецкият канал, Телтовският канал, р. Нуте и ръкавът на р. Хафел – Вублиц. Река Потсдамска Хафел минава покрай плажната къпалня Бабелсберг при 29,4 m н.в. Наноси от р. Нуте по-рано са образували части от Острова на приятелството.

На територията на града се намират пет природни резервата (статус: 2018 г.) и над 50 природни забележителности.

РегионРедактиране

Потсдам се намира в пределите на агломерация Берлин, която наброява около 4,6 млн. жители.[6][7] Градът съответно принадлежи и към европейския метрополен регион Берлин/Бранденбург, чиято външна граница е идентична с границата на федералната провинция Бранденбург.

Следните градове и общини граничат с Потсдам (изброяване по посока на часовниковата стрелка, като се започне от североизток):

Берлин, последван от Щаансдорф, Нутетал, Михендорф, Швилозее (Гелто, Капут, Ферх) и Верда на Хафел, спадащи към окръг Потсдам-Мителмарк, както и Кетцин на Хафел, Вустермарк и Далго-Дьобериц от окръг Хафелланд.

Административно деление на градаРедактиране

Град Потсдам се дели на 34 квартала.[8]

В днешно време се прави разграничение между т. нар. стари части на града и новите части на града. Старите части са образувани от територията на стария град и на приобщените селища към тях до 1939 г. – това са центърът, западните и северните предградия, Борним, Борнщет, Недлиц, Потсдам-Юг, Бабелсберг, Древиц, Щерн и Кирхщайгфелд. Новите части на града са селища и общини, приобщени след 1990 г., които от 2003 г. се водят като селищни части и съгласно главния указ[9] на гр. Потсдам тяхното население има право да избира т. нар. селищен съвет и селищен председател, които защитават техните интереси в рамките на общинския съвет на целия град; новите части на града са Айхе, Фаарланд, Голм, Грос Глинике, Грубе, Маркварт, Ной Фаарланд, Зацкорн и Юц-Паарен.[10] Новите части на града се намират предимно в северната част.

Историческият ход на всички приобщавания на селища към общината са показани в раздела Приобщавания и отдавания на населени места.

Градско административно деление със статистическа номерация:[11]

 
Карта на административното деление на Потсдам
1 Потсдам-Север 2 Северни предградия 3 Западни предградия 4 Център
5 Бабелсберг 6 Потсдам Юг 7 Потсдам Югоизток 8 Северни селищни части

Към Потсдам принадлежат 56 селищни части, общински части и други населени местности.

Приобщавания и изключвания на населени местаРедактиране

Територията на гр. Потсдам до края на 19 век е била сравнително малка. Към гр. Потсдам са спадали освен центъра, само Телтовското, Бранденбургското, Берлинското, Ловджийското и Науенското предградие. Поради нарастването на населението и застрояване многократно се е наложило разширяването на площта на града. Това се е случило на няколко пъти чрез приобщаването на съседни рицарски чифлици или части от тях. Така площта на града се е разраснала от 8930 ha през 1836 г. на 13 500 ha през 1905 година. През 1928 г. паркът Сансуси със замъците и една голяма част от островът Търно (по-късно Хермансверда) както и шест аристократични чифлика с възвишенията Браухаузберг и Телеграфенберг са били приобщени към територията на града. След това площта на града е била 32 060 ha. През 1935 г. са били приобщени Борним, Борнщет, Айхе и Недлиц, през 1939 г. са последвали индустриалният град Бабелсберг и някои села. През 1952 г. вследствие на териториалната реформа на ГДР повечето от тези общини са станали отново самостоятелни.[12] През октомври 2003 г. територията на града е достигнала своето най-голямо разширение вследствие на два нови приобщителни процеса в рамките на териториалната реформа на окръзите на федералната провинция Бранденбург.[13] Така площта на Потсдам се е увеличила с 60% само чрез приобщаванията от 2003 г., докато обаче населението е нараснало само с 12%.[14]

Обзорна таблица

Забележка: Населени места, които вече не принадлежат към гр. Потсдам, са маркирани в курсив.

 
Бранденбургер щрасе – централна търговска улица в центъра на града
 
Науенската врата
 
Кралското имение Борнщед
 
Дворецът Бабелсберг
 
Сграда в центъра на ул. Курфюрстенщрасе 19
Някогашни общини Дата Забележка
Бабелсберг 1.04.1939
Бергхолц-Реебрюке 1.04.1939

25.07.1952

26.10.2003

Приобщаване към Потсдам

Изключване от Потсдам

Приобщаване към Нутетал

Борним 1.08.1935
Борнщед 1.08.1935
Древиц 1.04.1939
Айхе 1.08.1935

25.07.1952

1.01.1962

6.12.1993

Приобщаване към Потсдам

Прехвърляне към Айхе-Голм

Изключване от Айхе-Голм

Приобщаване към Потсдам

Фаарланд 1.04.1939

25.07.1952

26. октомври 2003

Приобщаване към Потсдам

Изключване от Потсдам

Приобщаване към Потсдам

Гелто 1.04.1939

25.07.1952

31.12.2002

Приобщаване към Потсдам

Изключване от Потсдам

Приобщаване към Швилозее

Голм 1.04.1939

25.07.1952

1.01.1962

26. октомври 2003

Приобщаване към Потсдам

Прехвърляне към Айхе-Голм

Изключване от Айхе-Голм

Приобщаване към Потсдам

Грос Глинике 1945

26.10.2003

Изключване и прехвърляне на населеното място към Берлин

Приобщаване на останалата част към Потсдам

Грубе

(с Шленицзее)

1.04.1939

25.07.1952

25.07.1952

6.12.1993

Приобщаване към Потсдам

Изключване от Потсдам

Приобщаване към Натверда

Приобщаване към Потсдам

Карцо 14.03.1974 Приобщаване към Фаарланд
Крампниц 1.04.1939

25.07.1952

15.04.1957

Приобщаване към Потсдам

Изключване от Потсдам

Приобщаване към Фаарланд

Марквард 26.10.2003
Натверда 1.04.1939

25.07.1952

25.07.1952

Приобщаване към Потсдам

Изключване от Потсдам

Приобщаване към Грубе

Недлиц 1.08.1935
Нойбабелсберг

(до 1925 Малко Глинике)

1.04.1938 Обединение с Новавес под названието Бабелсберг
Нойендорф 1.04.1907 Приобщаване към Новавес
Ной Фаарланд 1.04.1939

25.07.1952

26.10.2003

Приобщаване към Потсдам

Изключване от Потсдам

Приобщаване към Потсдам

Новавес 1.04.1938 Обединение с Нойбабелсберг под названието Бабелсберг
Паарен 1.01.1961 Обединение с Юц под названието Юц-Паарен
Плантаженхаус, чифлик 1.04.1926
Потсдам-Гут, чифлик 1.04.1926
Сакро 1.04.1939
Зацкорн 26.10.2003
Торно, чифлик 1.04.1926
Юц 1.01.1961 Обединение с Паарен под названието Юц-Паарен
Юц-Паарен 26.10.2003
Вилхелмсхорст 1.07.1950

25.07.1952

26.10.2003

Приобщаване към Потсдам

Изключване от Потсдам

Приобщаване към Михендорф


КлиматРедактиране

Потсдам има умерен климат, който се влияе от атлантическия климат на север и запад, а също така и от континенталния климат на изток. Екстремни метеорологични явления като бури, силни градушки или обилни снеговалежи са рядкост. Температурните амплитуди съответстват приблизително на средните за Германия. Сезонните колебания на температурата са по-малки, отколкото в обичайния континентален климат, но по-високи, отколкото в по-балансирания морски климат на крайбрежните райони. Количеството валежи е сравнително ниско с годишна сума от 590 mm. В Барселона например това също е 590 mm, в Мюнхен обаче е около 1000 mm. От началото на метеорологичните изследвания, на Коледа в Потсдам има сняг приблизително на всеки четири години, а през 2010 г. Коледата е била с най-голямата дотогава снежна покривка от 23 cm.[15] От началото на 20 век средните годишни температури се колебаят между 6,5 °C и 11 °C.[16]

Климатични изследвания се провеждат в Потсдам още от около 1874 г. на хълма Телеграфенберг. Потсдамският институт за изследване последиците от климатичните промени предвижда като последица от глобалното затопляне повишаване на средните температури и по-нататъшно намаляване на валежите в региона Бранденбург през следващите десетилетия.

Климатични данни за Потсдам
Показатели ян фев мар апр май юни юли авг сеп окт ное дек годишно
Средни максимални температури (°C) 1,7 3,5 8,1 13,5 19,1 22,4 23,6 23,4 19,2 13,7 7,1 3,0 13,2
Средни минимални температури (°C) −3,4 −2,7 0,0 3,4 8,0 11,5 13,0 12,7 9,8 6,0 1,7 −1,7 4,9
Средни месечни валежи (mm) 44 38 38 44 56 69 52 60 46 36 47 55 585
Слънцегреене (ч./ден) 1.5 2.4 4.0 5.4 7.3 7.5 7.5 7.1 5.2 3.7 1.7 1.3 4.6
Източник: wetterkontor.de

ИсторияРедактиране

Име и развитие на града през СредновековиетоРедактиране

 
Дарителна грамота от 993 г.

Днешниата територия на град Потсдам вероятно е била населен още от ранната бронзова епоха. След великото преселението на народите, славянското племе на хевелите построява замък на р. Хафел отсреща устието на р. Нуте през 7 век.

Първото документирано споменаване на населеното място е направено в дарителна грамота на по-късния император Ото III на Свещената Римска империя, която е била отправена към абатство Кведлинбург, датираща от 307.993 г. и упоменаваща населеното място под името Поступими (нем. Poztupimi).[17] Особено значение региона е придобил поради факта, че е контролирал прехода през р. Хафел. Името вероятно произлиза от славянските думи „под“ и „дубими“ (дъб), които могат да бъдат преведени като под дъбовете.[18][19] На лужешки език (език на славянското малцинство в Бранденбург), градът се нарича „Подступъм“ (Podstupim), което означава „предхождащо ниво“ или „фронтови пост“ (преден пост, аванпост). Това значение на думата е признато на сегашния етап на науката за най-сигурния произход на името на града.

През 1157 г. Албрехт I фон Бранденбург (наричан също Албрехт Мечката) завладява града и основава маркграфство Бранденбург. Благодарение на Албрехт части от бившата Северна марка се приспадат към територията на маркграфство Бранденбург и по този начин попадат фактически в пределите на Свещената Римска империя. До края на XII век Потсдам е бил югоизточният крайъгълен камък на маркграфство Бранденбург. На прелезния пункт на р. Хафел е била построена германска каменна крепостна кула. През 1317 г. градът за първи път се споменава като крепост и преди всичко като населено място със статут на град носещ името Постамп (Postamp). Потсдам получава градски права през 1345 г. и си остава през следващите няколко века един малък пазарен град.[20] От 1416 г. до края на Първата световна война през 1918 г. и свързаното с нея падане на монархията в Германия, Потсдам е бил във владение на династията Хоенцолерн. Опустошителната Тридесетгодишна война и два големи пожара са разрушили града.

Пруски резидентен град и развитиеРедактиране

 
Едиктът от Потсдам от 1685 г. спомага за увеличаването на населението след Тридесетгодишната война.

С народното събрание (нем. Landtag) на курфюрство и маркграфство Бранденбург през 1653 г., на който Великият курфюрст Фридрих Вилхелм ограничава властта на поземленото благородничество, в Бранденбург започва абсолютистката епоха. Неговото царуване оказва едно от най-силните влияния над историята на Потсдам. Той откупува всички дотогава дадени в залог територии на града обратно и решава да благоустрои Потсдам като своя втора резиденция до Берлин. С разширяването на градския дворец и разкрасяването на околностите, от 1660 г. градът получава нови импулси за развитие.

Благодарение на Потсдамския едикт за толерантност от 1685 г. много краища на страната вече могат се населват поради увеличаващата се имиграция вследствие на толерантността. Преди всичко преследвани протестантски хугеноти от Франция получават убежище на територията на Бранденбург. Около 20 000 души използват политиката на отворени граници и толерантност и преселвайки се в Бранденбург, спомагат за просперитета на икономиката с техните специализирани познания.

Известни личностиРедактиране

Дворци и паркове в Потсдам и Берлин
Обект на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО
В регистъра Palaces and Parks of Potsdam and Berlin
Регион Европа и Северна Америка
Местоположение Германия
Тип Културно
Критерии i, ii, iv
Вписване 1990  (14-а сесия)
Разширение 1992, 1999
Дворци и паркове в Потсдам и Берлин в Общомедия
Родени в Потсдам
Починали в Потсдам

ПобратимяванияРедактиране

ИзточнициРедактиране

  1. www.potsdam.de
  2. Potsdam wächst und wächst, PNN, 15.
  3. Schlösser und Parks von Potsdam und Berlin, UNESCO-Welterbe.de
  4. Studio Babelsberg: One of the world’s most attractive sites for film and television production. // Посетен на 05.04.2020.
  5. [ht tp://www.potsdam.de/content/statistische-grunddaten-zur-landeshauptstadt-potsdam Statistische Grunddaten zur Landeshauptstadt Potsdam]
  6. Amt für Statistik Berlin-Brandenburg. Bevölkerungsentwicklung und Bevölkerungsstand in Berlin 3. Quartal 2019. // Statistischer Bericht A I 1 – vj 3 / 19 / A II 4 – vj 3 / 19. 01.01.2020. Посетен на 05.04.2020.
  7. Amt für Statistik Berlin-Brandenburg. Pressemitteilung Nr. 7 vom 16. Januar 2020. // Pressemitteilung Nr. 7 vom 16. Januar 2020. 16.01.2020. Посетен на 05.04.2020.
  8. Landeshauptstadt Potsdam. Landeshauptstadt Potsdam Stadtteile im Blick 2018. // Statistischer Informationsdienst 6/2019. Посетен на 05.04.2020.
  9. Stadtverordnetenversammlung der Landeshauptstadt Potsdam. Hauptsatzung der Landeshauptstadt Potsdam. // Hauptsatzung der Landeshauptstadt Potsdam. 08.05.2019. Посетен на 05.04.2020.
  10. Stadtverwaltung der Landeshauptstadt Potsdam. Stadtteile. // Посетен на 05.04.2020.
  11. Statistischer Informationsdienst 4/2011. // Statistischer Informationsdienst 4/2011. 30.06.2011. Посетен на 05.04.2020.
  12. Statistisches Bundesamt. Gemeinden 1994 und ihre Veränderungen seit 01.01.1948 in den neuen Ländern. Stuttgart, Metzler-Poeschel Verlag, 1995. ISBN 3824603217.
  13. Stadtverwaltung der Landeshauptstadt Potsdam. 1990 – Neuanfang. // 1990 – Neuanfang. Посетен на 05.04.2020.
  14. Stadtverwaltung der Landeshauptstadt Potsdam. Potsdam ist größer geworden. // Potsdam ist größer geworden. Посетен на 05.04.2020.
  15. Tagesschau.de. // Tagesthemen 17.12.2018, 22:15 Uhr. 17.12.2018. Посетен на 07.04.2020.
  16. National Aeronautics and Space Administration, Goddard Institute for Space Studies (englisch). GISS Surface Temperature Analysis, Station Data: Potsdam.. // GISS Surface Temperature Analysis (v4). Посетен на 07.04.2020.
  17. Sickel, Theodor. Свидетелство № 131 [Urkunde Nr. 131 в: Diplomata 13: Die Urkunden Otto des II. und Otto des III. (Ottonis II. et Ottonis III. Diplomata)]. Hannover, 1893. с. 542 – 543.
  18. Werner, Hendrik. Die Welt. // Zwischen Wirbelwasser, Dunkelfurt und Wildschweingebirge. 07.07.2008. Посетен на 07.04.2020.
  19. Hormes, Stephan, Peust, Silke. Atlas der Wahren Namen. Carlsen Verlag, 2009. ISBN 978-3-551-68458-5.
  20. Stadtverwaltung der Landeshauptstadt Potsdam. 993 – Von Poztupimi zur Residenzstadt. // Посетен на 07.04.2020.

Външни препраткиРедактиране

    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Potsdam“ в Уикипедия на немски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.