Потсдам (на немски: Potsdam; на долнолужишки: Podstupim) е град във Федерална република Германия и столица на федералната провинция Бранденбург. Той е самостоятелна община, не включена в окръг, и със своите над 175 000 жители се явява най-гъсто населеният град в Бранденбург.[2] Потсдам граничи на югозапад с Берлин и е бързо разрастващ се център в пределите на берлинската агломерация, която обхваща около 4,5 милиона жители. През града преминава река Хафел, а в пределите му се намират и множество езера.

Потсдам
Potsdam
— град —
Знаме
      
Герб
Пейзаж на град Потсдам
Пейзаж на град Потсдам
Страна Flag of Germany.svg Германия
Провинция Бранденбург
Окръг независима община без окръг
Площ 187,68 [1] km²
Надм. височина 35 m
Население 180 503 души (2019)
Кмет Майк Шуберт (нем. Mike Schubert)
Основаване 993
Град от 1345
Пощенски код 14467 – 14482
Телефонен код (+49) 0331, 033208, 033201
МПС код P
Официален сайт www.potsdam.de
Потсдам в Общомедия

Градът е преди всичко известен със своето историческо наследство като бивша резиденция на кралете на Прусия с многобройни и уникални дворци и паркове и значими буржоазни сгради в центъра. Този културен ландшафт е добавен през 1990 г. в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО представлявайки най-големият архитектурен ансамбъл от немското културно наследство.[3] Един от дворците е Сансуси, построен от Фридрих Велики, по подобие на Версайския дворец, в стил рококо. Дворецът е сравнително малък, но е с огромен парк и градини, в които се нахождат 4 други дворци. В друг потсдамски дворец – Цецилиенхоф, е изготвена Потсдамската декларация от Великите сили за прекрояване на следвоенна Европа. Общо в Потсдам се разполагат 16 двореца.

Създаденото в Потсдам през 1912 г. първо голямо филмово ателие в света – днес Studio Babelsberg AG, е един от най-модерните центрове за кино- и телевизионно производство в Германия и Европа.[4]

Потсдам се развива от средата на 19-ти век като европейски научен център. Днес в града са се установили три публични висши учебни заведения и над 30 научноизследователски института. Около 15% от населението на града са студенти.[5]

Потсдам е важен промишлен и фестивален център.

ГеографияРедактиране

Географско ПоложениеРедактиране

 
Въздушна снимка на Потсдам (01.01.2008 г.): На преден план се вижда възвишението Телеграфенберг с Астрофизичния институт в Потсдам, Потсдам-институт за последиците от климатичните промени, Немския геоизследователски център и филиала на Алфред-Вегнер-Институт, по средата се намира централната жп гара в Потсдам, а от ляво на нея е центърът на града със стария градски пазар.

Потсдам се намира на югозапад от Берлин, по средното течението на р. Хафел, в местност с гори и езера, формирали се под влиянието на последната ледена епоха. Местността се характеризира с редуването на широки низини и моренни хълмове като например разположената на юг Заармундска дъга от крайни морени. Най-високата точка на територията на града е Малкият равенсберг със своите 114,2 метра. Най-ниското място е средното водно равнище на водаема Хафел с 29 метра надморска височина. Територията на града днес се състои от около 75 процента зелени, водни и селскостопански площи, а 25 процента са застроени.

Общо в Потсдам се нахождат над 20 водоема. В центъра на града това са по-специално езерата Хайлигер Зее, Арадо Зее, Темплинер Зее, Тийфер Зее и Грйебниц Зее. В периферните части на града се намират езерата Сакроер Зее, Леениц Зее, Грос Глинике Зее, Фаарландер Зее и Вайсер Зее.

Към водните басейни спадат освен р. Потсдамска Хафел, която свързва много от езерата, също така и Сакро-Парецкият канал, Телтовският канал, р. Нуте и ръкавът на р. Хафел – Вублиц. Река Потсдамска Хафел минава покрай плажната къпалня Бабелсберг при 29,4 метра надморска височина. Наслаги от р. Нуте по-рано са образували части от Острова приятелство.

На територията на града се нахождат пет природни резервата (статус: 2018 г.) и над 50 природни забележителности.

РегионРедактиране

Потсдам се намира в пределите на агломерация Берлин, която наброява около 4,6 млн. жители.[6][7] Градът съответно принаделжи и към европейската метрополна област Берлин/Бранденбург, чиято външна граница е идентична с границата на федералната провинция Бранденбург.

Следните градове и общини граничат с Потсдам, изброяване по посока на часовниковата стрелка, като се започне от североизток:

Берлин, последван от Щаансдорф, Нутетал, Михендорф, Швилозее (Гелто, Капут, Ферх) и Верда на Хафел спадащи към окръг Потсдам-Мителмарк, както и Кетцин на Хафел, Вустермарк и Далго-Дьобериц от окръг Хафелланд.

Административно деление на градаРедактиране

Град Потсдам се дели на 34 квартала.[8]

В днешно време се различава между старите части на града и новите части на града. Старите части са образувани от територията на стария град и на приобщените селища до 1939 г. – това са центърът, западните и северните предградия, Борним, Борнщет, Недлиц, Потсдам-Юг, Бабелсберг, Древиц, Щерн и Кирхщайгфелд. Новите части на града са селища и общини, приобщени след 1990 г., които от 2003 г. се водят като селищни части и съгласно главният указ[9] на гр. Потсам тяхното население има право да избира т. нар. селищен съвет и селищен председател, които защитават техните интереси в рамките на общинския съвет на целия град; новите части на града са Айхе, Фаарланд, Голм, Грос Глинике, Грубе, Маркварт, Ной Фаарланд, Зацкорн и Юц-Паарен.[10] Новите части на града се намират предимно в северната част.

Историческият ход на всички приобщавания на селища към общината са показани в раздела Приобщавания и отдавания на населени места.

Градско административно деление със статистическа номерация:[11]

 
Карта на административното деление на Потсдам
1 Потсдам-Север 2 Северни предградия 3

Западни предградия

4 Център
5 Бабелсберг 6 Потсдам Юг 7 Потсдам Югоизток 8 Северни селищни части

Към Потсдам принадлежат 56 селищни части, общински части и други населени местности.

Приобщавания и изключвания на населени местаРедактиране

Територията на гр. Потсдам до края на 19 век е била сравнително малка. Към гр. Потсдам са спадали освен центъра само Телтовското, Бранденбургското, Берлинското, Ловджийското и Науенското предградие. Поради нарастването на населението и застрояване многократно се е наложило разширяването на площта на града. Това се е случило на няколко пъти чрез приобщаването на съседни рицарски чифлици или части от тях. Така площта на града се е разрастнала от 8930 дка през 1836 г. на 13500 дка през 1905 година. През 1928 г. паркът Сансуси със замъците и една голяма част от островът Търно (по-късно Хермансверда) както и шест аристократични чифлика с възвишенията Браухаузберг и Телеграфенберг са били приобщени към територията на града. След това, площта на града е била 32.060. През 1935 г. са били приобщени Борним, Борнщет, Айхе и Недлиц, 1939 г. са последвали индустриалният град Бабелсберг и други села. През 1952 г. в следствие на териториалната реформа на ГДР повечето от тези общини са станали отново самостоятелни.[12] През октомври 2003 г. територията на града е достигнала своето най-голямо разшиерение в следствие на два нови приобщителни процеса в рамките на териотиралната реформа на окръзите на федералната провинция Бранденбург.[13] Така площта на Потсдам се е увеличила със 60% само чрез приобщаванията от 2003 г., докато обаче населението е нарастнало само с 12%.[14]

Обзорна таблица

Забележка: населени места, които вече не принадлежат към гр. Потсдам, са маркирани в курсив.

 
Бранденбургер щрасе – централна търговска улица в центъра на града
 
Науенската врата
 
Кралско ранчо Борнщед
 
Дворец Бабелсберг


Някогашни общини Дата Забележка
Бабелсберг 1. април 1939
Бергхолц-Реебрюке 1. април 1939

25. юли 1952

26. октомври 2003

Приобщаване към Потсдам

Изключване от Потсдам

Приобщаване към Нутетал

Борним 1. август 1935
Борнщед 1. август 1935
Древиц 1. април 1939
Айхе 1. август 1935

25. юли 1952

1. януари 1962

6. декември 1993

Приобщаване към Потсдам

Прехвърляне към Айхе-Голм

Изключване от Айхе-Голм

Приобщаване към Потсдам

Фаарланд 1. април 1939

25. юли 1952

26. октомври 2003

Приобщаване към Потсдам

Изключване от Потсдам

Приобщаване към Потсдам

Гелто 1. април 1939

25. юли 1952

31. декември 2002

Приобщаване към Потсдам

Изключване от Потсдам

Приобщаване към Швилозее

Голм 1. април 1939

25. юли 1952

1. януари 1962

26. октомври 2003

Приобщаване към Потсдам

Прехвърляне към Айхе-Голм

Изключване от Айхе-Голм

Приобщаване към Потсдам

Грос Глинике 1945

26. октомври 2003

Изключване и прехвърляне на населеното място към Берлин

Приобщаване на останалата част към Потсдам

Грубе

(със Шленицзее)

1. април 1939

25. юли1952

25. юли 1952

6. декември 1993

Приобщаване към Потсдам

Изключване от Потсдам

Приобщаване към Натверда

Приобщаване към Потсдам

Карцо 14. март 1974 Приобщаване към Фаарланд
Крампниц 1. април 1939

25. юли 1952

15. април 1957

Приобщаване към Потсдам

Изключване от Потсдам

Приобщаване към Фаарланд

Марквард 26. октомври 2003
Натверда 1. април 1939

25. юли 1952

25. юли 1952

Приобщаване към Потсдам

Изключване от Потсдам

Приобщаване към Грубе

Недлиц 1. август 1935
Нойбабелсберг

(до 1925 Малко Глинике)

1. април 1938 Обединение с Новавес под названието Бабелсберг
Нойендорф 1. април 1907 Приобщаване към Новавес
Ной Фаарланд 1. април 1939

25. юли 1952

26. октомври 2003

Приобщаване към Потсдам

Изключване от Потсдам

Приобщаване към Потсдам

Новавес 1. април 1938 Обединение с Нойбабелсберг под названието Бабелсберг
Паарен 1. януари 1961 Обединение с Юц под названието Юц-Паарен
Плантаженхаус, чифлик 1. април 1926
Потсдам-Гут, чифлик 1. април 1926
Сакро 1. април 1939
Зацкорн 26. октомври 2003
Торно, чифлик 1. април 1926
Юц 1. януари 1961 Обединение с Паарен под названието Юц-Паарен
Юц-Паарен 26. октомври 2003
Вилхелмсхорст 1. юли 1950

25. юли 1952

26. октомври 2003

Приобщаване към Потсдам

Изключване от Потсдам

Приобщаване към Михендорф

КлиматРедактиране

Потсдам има умерен климат, който се влияе от атлантическият климат на север и запад, а също така и от континенталният климът на изток. Екстремни метеорологични явления като бури, силна градушка или обилен снеговалеж са рядкост. Температурните амплитуди съответстват приблизително на средните за Германия. Сезонните колебания на температурата са по-малки, отколкото в обичайния континентален климат, но по-високи, отколкото в по-балансирания морски климат на крайбрежните райони. Количеството валежи е сравнително ниско с годишна сума от 590 милиметра. В Барселона например това също е 590 милиметра, в Мюнхен обаче е около 1000 милиметра. От началото на метеорологичните изследвания, Потсдам успява да се радва на бяла (снежна) Коледа приблизително на всеки четири години, а през 2010 г. Коледата е била с досега най-голямата снежна навелица от 23 cm.[15] От началото на 20 век средните годишни температури се колебаят между 6,5 °C и 11 °C.[16]

Климатични изследвания се провеждат в Потсдам още от около 1874 г. на хълма Телеграфенберг. Потсдамският институт за изследване последиците от климатичните промени предвижда като последица от глобалното затопляне повишаване на средните температури и по-нататъшно намаляване на валежите в региона Бранденбург през следващите десетилетия.

ИсторияРедактиране

Име и развитие на града през СредновековиетоРедактиране

 
Дарителна грамота от 993 г.

Днешниата територия на град Потсдам вероятно е била населен още от ранната бронзова епоха. След великото преселението на народите, славянското племе на хевелите построява замък на р. Хафел отсреща устието на р. Нуте през 7 век.

Първото документирано споменаване на населеното място е направено в дарителна грамота на по-късния император Ото III на Свещената Римска империя, която е била отправена към абатство Кведлинбург, датираща от 3 юли 993 г. и упоменаваща населеното място под името Поступими (нем. Poztupimi).[17] Значението на региона е базирало на контролирането на прехода на р. Хафел. Името вероятно произлиза от славянските думи „под“ и „дубими“ (дъб), които могат да бъдат преведени като под дъбовете.[18][19] На лужешки език (език на славянското малцинство в Бранденбург), градът се нарича „Подступъм“ (Podstupim), което означава „предхождащо ниво“ или „фронтови пост“ (преден пост, аванпост). Това значние на думата е признато на сегашния етап на науката за най-сигурния произход на името на града.

През 1157 г. Албрехт I фон Бранденбург (наричан също Албрехт Мечката) завладява града и основава маркграфство Бранденбург. Благодарение на Албрехт части от бившета Северна марка се приспадат към територията на Марк Бранденбург и по този начин фактически попадат в пределите на Свещената Римска империя. До края на XII век Потсдам е бил югоизточният крайъгълен камък на маркграфство Бранденбург. На прелезния пункт на р. Хафел е построен германска каменна крепостна кула. През 1317 г. градът за първи път се споменава като крепост и най-вече документирано като населено място със статут на град носещ името Постамп (Postamp). Потсдам получава градски права през 1345 г. и си остава през следващите няколко века един малък пазарен град.[20] От 1416 г. до края на Първата световна война през 1918 г. и свързаното с нея падане на монархията в Германия, Потсдам е бил във владение на династията Хоенцолерн. Опустошителната Тридесетгодишна война и два големи пожара са разрушили града.

Известни личностиРедактиране

Дворци и паркове в Потсдам и Берлин
Обект на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО
В регистъра Palaces and Parks of Potsdam and Berlin
Регион Европа и Северна Америка
Местоположение Германия
Тип Културно
Критерии i, ii, iv
Вписване 1990  (14та сесия)
Разширение 1992, 1999
Дворци и паркове в Потсдам и Берлин в Общомедия
Родени в Потсдам
Починали в Потсдам

ПобратимяванияРедактиране

ИзточнициРедактиране

  1. www.potsdam.de
  2. Potsdam wächst und wächst, PNN, 15.
  3. Schlösser und Parks von Potsdam und Berlin, UNESCO-Welterbe.de
  4. Studio Babelsberg: One of the world’s most attractive sites for film and television production. // Посетен на 05.04.2020.
  5. [ht tp://www.potsdam.de/content/statistische-grunddaten-zur-landeshauptstadt-potsdam Statistische Grunddaten zur Landeshauptstadt Potsdam]
  6. Amt für Statistik Berlin-Brandenburg. Bevölkerungsentwicklung und Bevölkerungsstand in Berlin 3. Quartal 2019. // Statistischer Bericht A I 1 – vj 3 / 19 / A II 4 – vj 3 / 19. 01.01.2020. Посетен на 05.04.2020.
  7. Amt für Statistik Berlin-Brandenburg. Pressemitteilung Nr. 7 vom 16. Januar 2020. // Pressemitteilung Nr. 7 vom 16. Januar 2020. 16.01.2020. Посетен на 05.04.2020.
  8. Landeshauptstadt Potsdam. Landeshauptstadt Potsdam Stadtteile im Blick 2018. // Statistischer Informationsdienst 6/2019. Посетен на 05.04.2020.
  9. Stadtverordnetenversammlung der Landeshauptstadt Potsdam. Hauptsatzung der Landeshauptstadt Potsdam. // Hauptsatzung der Landeshauptstadt Potsdam. 08.05.2019. Посетен на 05.04.2020.
  10. Stadtverwaltung der Landeshauptstadt Potsdam. Stadtteile. // Посетен на 05.04.2020.
  11. Statistischer Informationsdienst 4/2011. // Statistischer Informationsdienst 4/2011. 30.06.2011. Посетен на 05.04.2020.
  12. Statistisches Bundesamt. Gemeinden 1994 und ihre Veränderungen seit 01.01.1948 in den neuen Ländern. Stuttgart, Metzler-Poeschel Verlag, 1995. ISBN 3824603217.
  13. Stadtverwaltung der Landeshauptstadt Potsdam. 1990 – Neuanfang. // 1990 – Neuanfang. Посетен на 05.04.2020.
  14. Stadtverwaltung der Landeshauptstadt Potsdam. Potsdam ist größer geworden. // Potsdam ist größer geworden. Посетен на 05.04.2020.
  15. Tagesschau.de. // Тagesthemen 17.12.2018, 22:15 Uhr. 17.12.2018. Посетен на 07.04.2020.
  16. National Aeronautics and Space Administration, Goddard Institute for Space Studies (englisch). GISS Surface Temperature Analysis, Station Data: Potsdam.. // GISS Surface Temperature Analysis (v4). Посетен на 07.04.2020.
  17. Sickel, Theodor. Свидетелство № 131 [Urkunde Nr. 131 в: Diplomata 13: Die Urkunden Otto des II. und Otto des III. (Ottonis II. et Ottonis III. Diplomata)]. Hannover, 1893. с. 542 – 543.
  18. Werner, Hendrik. Die Welt. // Zwischen Wirbelwasser, Dunkelfurt und Wildschweingebirge. 07.07.2008. Посетен на 07.04.2020.
  19. Hormes, Stephan, Peust, Silke. Atlas der Wahren Namen. Carlsen Verlag, 2009. ISBN 978-3-551-68458-5.
  20. Stadtverwaltung der Landeshauptstadt Potsdam. 993 – Von Poztupimi zur Residenzstadt. // Посетен на 07.04.2020.

Външни препраткиРедактиране