Потсдам (на немски: Potsdam; на долнолужишки: Podstupim) е град във Федерална република Германия и столица на федералната провинция Бранденбург. Той е самостоятелна община, непринадлежаща към никой окръг, и със своите 183 401 жители е най-гъсто населеният град в Бранденбург.[2] Потсдам граничи на югозапад с Берлин и е бързо разрастващ се център в пределите на берлинската агломерация, която обхваща около 4,6 милиона жители.[3] През града преминава река Хафел, а в пределите му се намират и множество езера.

Потсдам
Potsdam
— град —
Знаме
      
Герб
Пейзаж на града
Пейзаж на града
Страна Flag of Germany.svg Германия
Провинция Бранденбург
Окръг самостоятелна община без окръг
Площ 187,68[1] km²
Надм. височина 35 m
Население 183 401 души (2021 г.)
Кмет Майк Шуберт (на нем.: Mike Schubert) от ГСДП
Основаване 993 г.
Град от 1345 г.
Пощенски код 14467 – 14482
Телефонен код (+49) 0331, 033208, 033201
МПС код P
Официален сайт www.potsdam.de
Потсдам в Общомедия

Градът е известен преди всичко със своето историческо наследство като бивш резидентен град на владетелите на Бранденбург, по-късно кралете на Прусия и императорите на Германската империя, с многобройни и уникални дворци и паркове и монументални буржоазни градски вили. Този културен ландшафт е добавен през 1990 г. в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО и представлява най-големият архитектурен ансамбъл на немското културно наследство.[4] Най-известният дворец е Сансуси, построен от Фридрих Велики, по подобие на Версайския дворец, в стил фридерицианско рококо. Дворецът е сравнително малък, но е с огромен парк и градини, в които се намират 4 други двореца, включително Новият дворец и Оранжерийният дворец. В друг потсдамски дворец – Цецилиенхоф – през 1945 г. са изготвени Потсдамската декларация и Потсдамското споразумение от Великите сили относно прекрояването на следвоенна Европа. Общо в Потсдам се намират 14 двореца и едно кралско имение,[5][6] а в района има общо над 30 двореца.[7]

Създаденото в Потсдам през 1912 г. първо голямо филмово ателие в света – днес „Студио Бабелсберг – е един от най-модерните центрове за кино- и телевизионно производство в Германия и Европа.[8]

Потсдам се развива от средата на 19-ти век като европейски научен център. Днес в града са се установили три публични висши учебни заведения и над 30 научноизследователски института. През зимния семестър 2020/2021 г. студентите в града наброяват 26 555 и съответстват на 7,07 % от населението.[9]

Потсдам е важен промишлен и фестивален център.

ГеографияРедактиране

Географско положениеРедактиране

 
Въздушна снимка на Потсдам: На преден план се вижда възвишението Телеграфенберг с Астрофизичния институт в Потсдам, Потсдамски институт за изследване последиците от климатичните промени, Немския геоизследователски център и филиала на Института „Алфред Вегнер“, по средата се намира централната жп гара в Потсдам, а отляво на нея е центърът на града със стария градски пазар.

Потсдам се намира на югозапад от Берлин, по средното течението на р. Хафел, в местност с гори и езера, формирали се под влиянието на последната ледена епоха. Местността се характеризира с редуването на широки низини и моренни хълмове като например разположената на юг Заармундска дъга от крайни морени. Най-високата точка на територията на града е възвишението Малкият Равенсберг със своите 114,2 m. Най-ниското място е средното водно равнище на водоема Хафел с 29 m н.в. Територията на града днес се състои от около 75 % зелени, водни и селскостопански площи, а 25 % са застроени.

Общо в Потсдам се намират над 20 водоема. В центъра на града това са по-специално езерата Хайлигер Зее, Арадозее, Темплинер Зее, Тийфер Зее и Грибницзее. В периферните части на града се намират езерата Сакроер Зее, Леениц Зее, Грос Глиникер Зее, Фаарландер Зее и Вайсер Зее.

Към водните басейни спадат, освен р. Потсдамска Хафел, която свързва много от езерата, също така и Сакро-Парецкият канал, Телтовският канал, р. Нуте и ръкавът на р. Хафел – Вублиц. Река Потсдамска Хафел минава покрай „Плажна къпалня Бабелсберг“ на 29,4 m н.в. Наноси от р. Нуте в миналото са довели до образуването на части от „Острова на приятелството“.

На територията на града се намират пет природозащитени територии (статус: 2021 г.)[10] и над 50 природни забележителности.[11]

РегионРедактиране

Потсдам се намира в пределите на агломерация Берлин, която наброява около 4,7 млн. жители.[12][13] Градът съответно принадлежи и към европейския метрополен регион Берлин-Бранденбург, чиято външна граница съвпада с границата на федералната провинция Бранденбург.

Следните градове и общини граничат с Потсдам (изброяване по посока на часовниковата стрелка, като се започне от североизток):

Берлин, последван от Щаансдорф, Нутетал, Михендорф, Швилозее (Гелто, Капут, Ферх) и Вердер на Хафел, спадащи към окръг Потсдам-Мителмарк, както и Кетцин на Хафел, Вустермарк и Далго-Дьобериц от окръг Хафелланд.

Административно деление на градаРедактиране

Град Потсдам се дели на 32 квартала,[14] които се подразделят на 86 статистически окръга[15].

Жителите правят разграничение между т. нар. стари части на града и новите части на града. Старите части са образувани от територията на стария град и на приобщените селища към него до 1939 г. – това са центърът, западните и северните предградия, Борним, Борнщет, Недлиц, Потсдам-Юг, Бабелсберг, Древиц, Щерн и Кирхщайгфелд. Новите части на града са бивши отделни селища и общини, приобщени след 1990 г., които от 2003 г. се водят като селищни части и съгласно главния указ[16] на гр. Потсдам тяхното население има право да избира т. нар. селищен съвет и селищен председател, които защитават техните интереси в рамките на общинския съвет на целия град; новите части на града са Айхе, Фаарланд, Голм, Грос Глинике, Грубе, Маркварт, Ной Фаарланд, Зацкорн и Юц-Паарен.[17] Новите части на града се намират предимно в северната част.

Историческият ход на всички приобщавания на селища към общината са показани в раздела Приобщавания и отдавания на населени места.

Градско административно деление със статистическа номерация:[14][18]

 
Карта на административното деление на Потсдам
1 Потсдам-Север
  • 11 Борним
  • 12 Недлиц
  • 13 Борнщет
  • 14 Сакро
  • 15 Айхе
  • 16 Грубе
  • 17 Голм
2 Северни предградия
  • 21 Науенско предградие
  • 22 Ловджийско предградие
  • 23 Берлинско предградие
3 Западни предградия
  • 31 Бранденбургско предградие
  • 32 Потсдам Запад
4 Център
  • 41 Исторически център
  • 43 Център Изток и Нутепарк
  • 44 Централна жп гара и Браухаузберг Север
5 Бабелсберг
  • 51 Клайн Глинике
  • 52 Бабелсберг Север
  • 53 Бабелсберг Юг
6 Потсдам Юг
  • 61 Темплинско предградие
  • 62 Телтоско предградие
  • 63 Шлаац
  • 64 Валдщат I и Индустриална зона
  • 65 Валдщат II
7 Потсдам Югоизток
  • 71 Щерн
  • 72 Древиц
  • 73 Кирхщайгфелд
8 Северни селищни части
  • 81 Юц-Паарен
  • 82 Маркварт
  • 83 Зацкорн
  • 84 Фаарланд
  • 85 Ной Фаарланд
  • 86 Грос Глинике

Към Потсдам принадлежат 56 селищни части, общински части и други населени местности.

В края на 2019 г. e направена промяна на административното деление на града:[19]

  • Квартал 41 e преименуван: преди Северен център, сега Исторически център.
  • Квартал 42 (Южен център) е разделен на два квартала 43 (Център Изток и Нутепарк) и 44 (Централна жп гара и Браухаузберг Север). По този начин номер 42 отпада изцяло.
  • Някои много слабо населени квартала вече не са самостоятелни единици:
    • Квартал 33 (Вилдпарк) е поместен в квартал 32 (Потсдам Запад).
    • Квартал 66 (Промишлена зона) е поместен в квартал 64 (някогашния Валдщат I). След това кварталът е преименуван на Валдщат I и Индустриална зона.
    • Квартал 67 (Форст Потсдам Юг) е включен в квартал 61 (Темплинско предградие).

Присъединявания към и изключвания на населени места от град ПотсдамРедактиране

Територията на гр. Потсдам до края на 19-ти век е била сравнително малка. Към гр. Потсдам са спадали освен центъра, само Телтовското, Бранденбургското, Берлинското, Ловджийското и Науенското предградие. Поради нарастването на населението и застрояване многократно се е наложило разширяването на площта на града. Това се е случило на няколко пъти чрез присъединяването на съседни рицарски чифлици или части от тях. Така площта на града се е разраснала от 8930 ha през 1836 г. на 13 500 ha през 1905 година. През 1928 г. към територията на града са приобщени паркът Сансуси с неговите замъците и една голяма част от острова Търно (по-късно Хермансвердер) както и шест аристократични чифлика, включително възвишенията Браухаузберг и Телеграфенберг. След това площта на града е била 32 060 ha. През 1935 г. са били присъединени населените места Борним, Борнщет, Айхе и Недлиц, през 1939 г. са ги последвали и индустриалният град Бабелсберг и някои села. През 1952 г. вследствие на териториалната реформа на ГДР повечето от тези общини са станали отново самостоятелни.[20] През октомври 2003 г. територията на града е достигнала своето най-голямо разширение вследствие на два нови присъединителни процеса в рамките на териториалната реформа на окръзите на федерална провинция Бранденбург.[21] Така площта на Потсдам се е увеличила с 60 % само чрез приобщаванията от 2003 г., докато обаче населението е нараснало само с 12 %.[22]

Обзорна таблица

Забележка: Населени места, които вече не принадлежат към гр. Потсдам, са маркирани в курсив.

 
Бранденбургер щрасе – централна търговска улица в центъра на града и Бранденбургската врата в края ѝ.
 
Науенската врата
 
Кралското имение Борнщед
 
Дворец Бабелсберг
 
Сграда в центъра на ул. Курфюрстенщрасе 19
Някогашни общини Дата Забележка
Бабелсберг 1 април 1939
Бергхолц-Реебрюке 1 април 1939

25 юли 1952

26.10.2003

Присъединяване към Потсдам

Изключване от Потсдам

Присъединяване към Нутетал

Борним 1 август 1935
Борнщед 1 август 1935
Древиц 1 април 1939
Айхе 1 август 1935

25 юли 1952

1 януари 1962

6 декември 1993

Присъединяване към Потсдам

Присъединяване към Айхе-Голм

Изключване от Айхе-Голм

Присъединяване към Потсдам

Фаарланд 1 април 1939

25 юли 1952

26. октомври 2003

Присъединяване към Потсдам

Изключване от Потсдам

Присъединяване към Потсдам

Гелто 1 април 1939

25 юли 1952

31 декември 2002

Присъединяване към Потсдам

Изключване от Потсдам

Присъединяване към Швилозее

Голм 1 април 1939

25 юли 1952

1 януари 1962

26. октомври 2003

Присъединяване към Потсдам

Присъединяване към Айхе-Голм

Изключване от Айхе-Голм

Присъединяване към Потсдам

Грос Глинике 1945

26 октомври 2003

Изключване и прехвърляне на населеното място към Берлин

Присъединяване на останалата част към Потсдам

Грубе

(с Шленицзее)

1 април 1939

25 юли 1952

25 юли 1952

6 декември 1993

Присъединяване към Потсдам

Изключване от Потсдам

Присъединяване към Натвердер

Присъединяване към Потсдам

Карцо 14 март 1974 Присъединяване към Фаарланд
Крампниц 1 април 1939

25 юли 1952

15 април 1957

Присъединяване към Потсдам

Изключване от Потсдам

Присъединяване към Фаарланд

Марквард 26 октомври 2003
Натвердер 1 април 1939

25 юли 1952

25 юли 1952

Присъединяване към Потсдам

Изключване от Потсдам

Присъединяване към Грубе

Недлиц 1 август 1935
Нойбабелсберг

(до 1925 Малко Глинике)

1 април 1938 Обединение с Новавес под названието Бабелсберг
Нойендорф 1 април 1907 Присъединяване към Новавес
Ной Фаарланд 1 април 1939

25 юли 1952

26 октомври 2003

Присъединяване към Потсдам

Изключване от Потсдам

Присъединяване към Потсдам

Новавес 1 април 1938 Обединение с Нойбабелсберг под названието Бабелсберг
Паарен 1 януари 1961 Обединение с Юц под названието Юц-Паарен
Плантаженхаус, чифлик 1 април 1926
Потсдам-Гут, чифлик 1 април 1926
Сакро 1 април 1939
Зацкорн 26 октомври 2003
Торно, чифлик 1 април 1926
Юц 1 януари 1961 Обединение с Паарен под названието Юц-Паарен
Юц-Паарен 26 октомври 2003
Вилхелмсхорст 1 юли 1950

25 юли 1952

26 октомври 2003

Присъединяване към Потсдам

Изключване от Потсдам

Присъединяване към Михендорф

КлиматРедактиране

Потсдам има умерен климат, който се влияе от атлантическия климат на север и запад, а също така и от континенталния климат на изток. Екстремни метеорологични явления като бури, силни градушки или обилни снеговалежи са рядкост. Температурните амплитуди съответстват приблизително на средните за Германия. Сезонните колебания на температурата са по-малки, отколкото в обичайния континентален климат, но по-високи, отколкото в по-балансирания морски климат на крайбрежните райони. Количеството валежи е сравнително ниско с годишна сума от 590 mm. В Барселона например това също е 590 mm, в Мюнхен обаче е около 1000 mm. От началото на метеорологичните изследвания, на Коледа в Потсдам има сняг приблизително на всеки четири години, а през 2010 г. Коледата е била с най-голямата дотогава снежна покривка от 23 cm.[23] От началото на 20-ти век средните годишни температури се колебаят между 6,5 °C и 11 °C.[24]

Климатични изследвания се провеждат в Потсдам още от около 1874 г. на хълма Телеграфенберг. Потсдамският институт за изследване последиците от климатичните промени предвижда като последица от глобалното затопляне повишаване на средните температури и по-нататъшно намаляване на валежите в региона Бранденбург през следващите десетилетия.

   Климатични данни за Потсдам  
Месеци яну. фев. март апр. май юни юли авг. сеп. окт. ное. дек. Годишно
Средни максимални температури (°C) 1,7 3,5 8,1 13,5 19,1 22,4 23,6 23,4 19,2 13,7 7,1 3,0 13,2
Средни минимални температури (°C) −3,4 −2,7 0,0 3,4 8,0 11,5 13,0 12,7 9,8 6,0 1,7 −1,7 4,9
Средни месечни валежи (mm) 44 38 38 44 56 69 52 60 46 36 47 55 585
Слънцегреене (ч./ден) 1.5 2.4 4.0 5.4 7.3 7.5 7.5 7.1 5.2 3.7 1.7 1.3 4.6
Източник: wetterkontor.de

ИсторияРедактиране

Име и развитие на града през СредновековиетоРедактиране

 
Дарителска грамота от 993 г.

Днешната територия на град Потсдам вероятно е била населен още от ранната бронзова епоха. След великото преселението на народите, славянското племе на хевелите построява замък на р. Хафел отсреща устието на р. Нуте през 7-ми век.

Първото документирано споменаване на населеното място е направено в дарителска грамота на по-късния император Ото III на Свещената Римска империя, която е била отправена към абатство Кведлинбург, датираща от 307.993 г. и упоменаваща населеното място под името Поступими (нем. Poztupimi).[25] Особено значение региона е придобил поради факта, че е контролирал прехода през р. Хафел. Името вероятно произлиза от славянските думи „под“ и „дубими“ (дъб), които могат да бъдат преведени като под дъбовете.[26][27] На лужешки език (език на славянското малцинство в Бранденбург), градът се нарича „Подступъм“ (Podstupim), което означава „предхождащо ниво“ или „фронтови пост“ (преден пост, аванпост). Това значение на думата е признато на сегашния етап на науката за най-сигурния произход на името на града.

През 1157 г. Албрехт I фон Бранденбург (наричан също Албрехт Мечката) завладява града и основава маркграфство Бранденбург. Благодарение на Албрехт части от бившата Северна марка се приспадат към територията на маркграфство Бранденбург и по този начин попадат фактически в пределите на Свещената Римска империя. До края на XII век Потсдам е бил югоизточният крайъгълен камък на маркграфство Бранденбург. На прелезния пункт на р. Хафел е била построена германска каменна крепостна кула. През 1317 г. градът за първи път се споменава като крепост и преди всичко като населено място със статут на град носещ името Постамп (Postamp). Потсдам получава градски права през 1345 г. и си остава през следващите няколко века един малък пазарен град.[28] От 1416 г. до края на Първата световна война през 1918 г. и свързаното с нея падане на монархията в Германия, Потсдам е бил във владение на династията Хоенцолерн. Опустошителната Тридесетгодишна война и два големи пожара са разрушили града.

Пруски резидентен град и развитиеРедактиране

 
Едиктът от Потсдам от 1685 г. спомага за увеличаването на населението след Тридесетгодишната война.

С провеждането на народното събрание (нем. Landtag) на курфюрство и маркграфство Бранденбург през 1653 г., на което Великият курфюрст Фридрих Вилхелм ограничава властта на поземленото благородничество, в Бранденбург започва абсолютистката епоха. Неговото царуване оказва едно от най-силните влияния над историята на Потсдам. Той откупува всички дотогава дадени в залог територии на града обратно и решава да благоустрои Потсдам като своя втора резиденция до Берлин. С разширяването на градския дворец и разкрасяването на околностите, от 1660 г. градът получава нови импулси за развитие.

Благодарение на Потсдамския едикт за толерантност от 1685 г. много краища на страната вече могат се населват поради увеличаващата се имиграция вследствие на толерантността. Преди всичко преследвани протестантски хугеноти от Франция получават убежище на територията на Бранденбург. Около 20 000 души използват политиката на отворени граници и толерантност и преселвайки се в Бранденбург, спомагат за просперитета на икономиката с техните специализирани познания.

При крал Фридрих Вилхелм I (наричан кралят на войниците) градът става важно гарнизонно седалище. Това води до силно нарастване на населението и налага изграждането на нови жилищни квартали, обосновавайки първото и второто разширение на града. Той също така разпорежда изграждането на Гарнизонната църква, църквата „Свети Николай“ и църквата „Свети Дух“, които от там насетне значително определят облика на града. В тогава новосъздаденото военно сиропиталище на ул. „Брайте Щрасе“ (Breite Straße) са били обгрижвани и обучавани децата на военнослужещите.

 
Потсдамската придворна и гарнизонна църква, построена през 1735 г., се смята за едно от основните произведения на пруския барок. Изглед от около 1900 г.
 
Просветеният монарх Фридрих Велики (1712 – 1786 г.) определя значително развитието на резидентния град Потсдам.

Синът му Фридрих II („Велики“) цени силно идеите на Просвещението и реформира пруската държава. Той взима окончателното решение да превърне Потсдам в резидентен град и съответно разпорежда да се предприемат значителни промени на външния вид на улиците и площадите. Например, площадът на стария пазар е бил изцяло преработен, а градските къщи са получили нови барокови фасади. Фридрих II също разпорежда преобразуването на по-късния вече парк Сансуси. От 1745 г. там започва изграждането на неговата лятна резиденция, дворецът Сансуси. По-късно него последва строежът на Новия дворец. Градският дворец и Градината за наслада в центъра на града са проектирани като негова зимна резиденция, като тук трябва особено да бъде изтъкнато делото на архитекта Георг Венцеслаус фон Кнобелсдорф.

През 1806 г. Наполеон и неговите войски достигат град Потсдам. Трайните последици от окупацията довели до реформи в държавното устройство. След края на наполеоновата окупация Фридрих Вилхелм III развива града от 1815 г. нататък, превръщайки го в административен център. Многобройни правителствени чиновници се установяват в Потсдам. През 1838 г. първата железопътна линия на Прусия влиза в експлоатация с линията Потсдам-Берлин.

Нарастващото напрежение в предмарта избухва под формата на Мартенската революция от 1848 г. Народът буйства на барикадите в Берлин за либерална конституция. През март крал Фридрих Вилхелм IV се премества от Берлин в уж по-спокойния съседен град Потсдам. Когато нелоялни бунтовни войници се събират пред Новия дворец и се опитват да освободят заловени свои другари, въстанието бързо било потушено от пруските елитни войски.[29] След сътресенията на не съвсем напълно успешната революция преобладаващата цел е била възстановяването на стария баланс на силите. Многобройни амбициозни строителни проекти били прокарани на преден план, включително строежа на протестантската църква „Св. Николай“ и католическата църква „Св. Петър и Павел“. От 1911 г. Потсдам е бил снабден също с пристанище за дирижабли, изградено на дотогавашното ловно поле за кралското семейство.

През 1914 г. последният пруски крал и германски император Вилхелм II подписва в Новия дворец обявяването на война срещу силите на Антантата.[30] След края на Първата световна война приключва с последвалата Ноемврийска революция и ерата на монархията, а през 1918 г. Вилхелм II бяга в изгнание в Нидерландия. По този начин град Потсдам загубва статута си на резидентен град на крале и императори.

Ваймарската република и националсоциализмътРедактиране

 
Построената през 1921 г. Kула на Айнщайн е използвана от Алберт Айнщайн за експериментално потвърждаване на Теорията на относителността.

След Първата световна война през 1918 г. по-голямата част от обширното имущество на династията Хоенцолерн в Потсдам става държавна собственост. Периодът на Ваймарската република е белязан от многобройни конфликти между политическите и паравоенните сили в държавата. Все пак, община Потсдам си остава населено място, подкрепяно от множество заможни граждани.

В началото на ерата на националсоциализма, на 21 март 1933 г., се провежда т. нар. „Ден на Потсдам“. По време на инсценирания държавен акт райхспрезидентът Паул фон Хинденбург подава ръка на новия райхсканцлер Адолф Хитлер през Гарнизонната църква в Потсдам. Това трябвало да се тълкува като символичен жест за съюза между стария ред и националсоциализма. Учредителното заседание на Райхстага се провежда в Гарнизонната църква без социалдемократите и комунистите, които се укривали или били арестувани по това време. Събитието било излъчено по радиото в цялата страна.

Ханс Фридрихс построява множество жилищни комплекси и казарми в Потсдам.

 
Центърът на града, разрушен при въздушното нападение на Потсдам през 1945 г., снимка 1947 г.

Центърът на Потсдам е силно увреден при бомбардировките на съюзниците на 14 април 1945 г. по време на заключителната фаза на Втората световна война. Особено засегнат е районът между река Хафел, Стария пазар и площад „Басинплац“ (нем. Bassinplatz – басейнов площад). Централната железопътна гара, Градският дворец, Дългата конюшня и Гарнизонната църква са напълно опожарени. Сравнително еднакво увредени са и големи части от квартала „Североизточно предградие“ (на немски: Nördliche Vorstadt) в областта на моста Глинике (на немски: Glienicker Brüke), който свързва Потсдам с Берлин; кварталът е известен за множеството си красиви градски тип вили на заможни граждани. Въпреки това районът около Новия пазар, Холандския квартал и северните части на Стария град остават до голяма степен непокътнати. По време на боевете през последните дни на войната са повредени още сгради, като църквата „Свети Дух“ и Старото кметство. На 27 април 1945 г. Потсдам е превзет от Червената армия.

Потсдам е бил мишена на изключително много бомби, хвърлени над Германия. И до днес новооткритите невзривени бомби се обезвреждат, а населението, живеещо в района, се евакуира в такива случаи.[31]

Окупация и германско разделениеРедактиране

 
Потсдамската конференция през 1945 г. в двореца Цецилиенхоф с участието на Чърчил, Труман и Сталин

В двореца Цецилиенхоф – резиденция на последния германски престолонаследник кронпринц Вилхелм Пруски – от 17 юли до 2 август 1945 г. се провежда Потсдамската конференция на силите победителки във Втората световна войнаСъединените щати, Обединеното кралство и Съветския съюз. Конференцията завършва с Потсдамското споразумение, което предвижда разделянето и окупацията на Германия на четири зони.

В Германската демократична република, от 1952 до 1990 г. Потсдам е административен център на новосъздадения „окръг Потсдам“. Социалистическото правителство има смесени чувства спрямо културно-историческото наследството на някогашното кралство Прусия. От една страна се признават културните и художествените постижения, а от друга, се твърди, че множество от сградите са израз на милитаризма, господстващ в кралството. През 1951 г. е основан Педагогическият колеж „Карл Либкнехт“, който по-късно се превръща в днешния Потсдамски университет. Поради недостига на жилища са построени нови квартали, особено в южната част на града, като Шлаац, Валдщат II и Древиц.

 
Мостът Глинике (на немски: Glienicker Brüke), който свързва Потсдам с Берлин

С построяването на Берлинската стена през 1961 г. Потсдам губи пряката си връзка със съседния град Берлин, тъй Западен Берлин, който се намира в непосредствена близост до Потсдам, принадлежи към Западна Германия и там не може да се ходи току-така, а до Източен Берлин, който също като Потсдам се намира в Източна Германия, може да се стигне само по заобиколни пътища, поради което той изглеждал „доста далеч“. По този начин стената прекъсва до голяма степен градския живот и в Потсдам. Малкият берлински ексклав Щайнстюкен в Потсдамския квартал Бабелсберг остава изолиран. По време на Студената война мостът Глинике (на немски: Glienicker Brüke), който свързва Потсдам със Западен Берлин е използван за размяна на шпиони.

През 1960-те години в Потсдам е изграден районен приемен лагер за бежанци от Западна Германия. Когато имиграцията в ГДР намалява, приемният център е разрушен.

През 1966 г. Старото кметство е преустроено и разширено, след което е преоткрито като Дом на културата „Ханс Марквица“ (на името на работнически поет). В него са се помещавали зали за събития, лекционни зали, киносалон и ресторант, като по този начин той служи като място за срещи на различни социални сдружения и лица.[32]

След обединението на ГерманияРедактиране

С обединението на Германия и преосноваването на провинция Бранденбург през 1990 г. (по време на ГДР провинциите са били разпуснати), Потсдам се превръща в столица на Бранденбург.

През 1990 г. голяма част от културния пейзаж на Потсдам е обявен за обект на световното наследство на ЮНЕСКО. През 1993 г. градът празнува хилядната си годишнина, а през 2001 г. е домакин на Федералното градинско изложение под мотото „Градинското изкуство между вчера и утре“. По този повод на ул. Йоркщрасе е открит първият 300-метров участък от Градския канал, който е бил засипан през 1960-те години. През 2004 г. градът е награден със златен медал във федералния конкурс „Нашият град процъфтява“.

През 1999 г., 2006 г. и 2021 г. се взимат решения, все по-големи части от центъра на Потсдам да бъдат обявени за зона за реконструкция и да се възстанови обликът на града отпреди 1945 г. Решеното през 1999 г. „предпазливо доближаване до характерния, исторически насложен градски пейзаж“[33] трябва да се осъществи до началото на 2022 г. с реконструкцията на Гарнизонната църква.[34] По възстановяването на историческите здания в центъра, около църквата „Св. Николай“ на площад „Стария пазар“ ще се работи до 2029 г.[35]

НаселениеРедактиране

Демографско развитиеРедактиране

 
Развитието на броя на населението – маркери: краят на Първата световна война, краят на Втората световна война, Обединението на Германия 1990 г..

Град Потсдам е бил малък град с малък и относително стабилен брой жители от първото му споменаване през 993 г. до началото на Новото време. Поради опустошенията и глада по време на Тридесетгодишната война населението намалява до само 700 души през 1660 г. След като Потсдам става резидентен град (седалище) на маркграфовете на Бранденбург, а по-късно на кралете на Прусия и на императорите на Германската империя (вж. Списък на владетелите) населението се увеличава значително. С индустриализацията през XIX в. населението се утроява и до 1900 г. нараства до 60 000 души. На 1 април 1939 г. Потсдам се превръща в „голям град“ след като към него се присъединяват няколко населени места включително гр. Бабелсберг, който имал население от около 30.000 души. По време на Втората световна война броят на жителите намалява, но през следващите години отново се увеличава.

След обединението на Германия населението на Потсдам първоначално намалява с 13 000 души и през 1999 г. наброява 129 000 жители. От 2000 г. насам обаче се наблюдава постоянно нарастване на населението, което се дължи на притока на нови жители и сравнително високата раждаемост. Присъединяванията на множество населени места към гр. Потсдам през 2003 г. също допринасят за нарастването на населението. През 2010-те години ръстът на населението се ускорява още повече. През 2008 г. е преброен 150 000-ият жител, а през 2017 г. – 175 000-ият.[36] След няколкократни корекции на прогнозите за броя на населението, от 2018 г. насам градската администрация на Потсдам счита, че броят на жителите ще се увеличава безспирно, до около 2035 г. и ще достигне тогава 218.000 жители.[37]

В допълнение към жителите с основно местоживеене в Потсдам, които към 31 декември 2021 г. са 183 401 души, има още 5 701 души, регистрирани с вторично местоживеене.[38] В края на 2021 г. в Потсдам живеят 18 730 чужденци, което съответства на 10,21 % от населението.[39]

РелигииРедактиране

Според „Годишния статистически доклад“ през 2011 г. в столичния град Потсдам 14,5 % от жителите са протестанти, 4,6 % са римокатолици, а 80,8 % са нерелигиозни, принадлежали са към друга религиозна общност или не са заявили нищо.[40] В края на 2019 г. 12,9 % са протестанти, 4,9 % са католици, а 82,1 % са нерелигиозни, принадлежат към друга религиозна общност или не са дали данни.[41]

Историята на християнството в град Потсдам се характеризира със съвместно съществуване на различни християнски деноминации през вековете. Първоначално град Потсдам спада към християнското пробство Шпандау в предела на епархията на гр. Бранденбург на Хафел, основана през 949 г. През 1541 г. курфюрстът на Бранденбург въвежда Реформацията, което превръща Потсдам в град с преобладаващо протестантско население в продължение на векове. Преобладава лутеранското вероизповедание, но от 1613 г. монархът и неговият двор (придворните) принадлежат към Реформаторската църква. От 1723 г. тук има френско-реформаторска общност, която през 1753 г. получава за свой храм Френската църква в Потсдам.

 
Евангелската църква „Св. Николай“ на площад Стар пазар. Потсдам

През 1817 г. двете протестантски деноминации в кралство Прусия (това са лутеранство и реформаторство) се обединяват под името Евангелска църква в Прусия. Началото поставят лутеранската и реформираната църковна общност в Гарнизонната църква в Потсдам. Върховен глава (на латински: summus episcopus) на новосъздадената официална държавна църква е бил кралят на Прусия като суверенен църковен регент. След няколко промени на името през 1846 и 1875 г., поместната църква започва през 1922 г. да се нарича Евангелска църква на Старопруския съюз, а през 1947 г. нейната маркграфска църковна провинция, към която спада Потсдам, става независима под званието Евангелска църква в Берлин-Бранденбург. През 2004 г. тази църква се слива с Евангелската църква на силезийска Горна Лужица, която също е възникнала от старопруска църковна провинция, и образува съществуващата днес (2022 г.) Евангелската църква в Берлин-Бранденбург-силезийска Горна Лужица. Протестантските енории в Потсдам спадат към Потсдамския църковен окръг, чието седалище (на немски: Superintendentur) е в гр. Потсдам. От 2010 г. съществува юрисдикция Потсдам (на немски: Sprengel Potsdam), като по-широка структура, която обхваща северозападната част на поместната църква и има своето седалище в столичния град Потсдам.

 
Главната католическа църква на Потсдам – църквата „Св. Петър и Павел“

Като реакция от обединението на лутеранската и реформаторската църква в един църковен съюз, противници на съюза създават нова Евангелско-лутеранска църква на Прусия, в която се практикува традицията на някогашната лутеранска църква в Прусия. Тя обаче успява официално да се регистрира като църква едва през 1841 г. след дълъг период на преследване от страна на обединената евангелска църква и пруската държава. Тази енория принадлежи днес към църковния окръг Берлин-Бранденбург на Независимата евангелско-лутеранска църква.

В допълнение към официалните поместни църковни общини има и множество свободни църкви, като например Братското единение.

Тъй като Потсдам е бил гарнизонен град, в него е имало много войници католици. През 1868 г. е построена католическата църква „Св. Петър и Павел“. През 1821 г. е създадена княз-епископска делегация на Бреслауската князе-архиепархия като наместничество за Бранденбург и Померания. През 1930 г. е създадена Берлинската епископия като суфраганна епископия на Бреслау. След Втората световна войнатериторията на църковната провинция Бреслау е отцепена от Германия и се озовава в пределите на Полша, а църковно-правно става подчинена на папата. В хода на обединението на двете германски държави (ГДР и ФРГ) Берлинската епископия през 1994 г. е издигната в Берлинска архиепископия, към която принадлежат и двете католически енории на Потсдам.

Руско-православна енория е основана в Потсдам през 1716 г., когато руският император Петър Велики подарява руски великани на пруския крал Фридрих Вилхелм I за неговия любим полк на „високите мъжаги“ (на немски: Regiment der Langen Kerls), известен също като Потсдамската великанска гвардия (на немски: Potsdamer Riesengarde). През 1734 г. кралят нарежда северната главна постройка на Дългата конюшня да бъде религиозно осветена като църква (без църковна кула/камбанария), която да обслужва религиозните нужди на гарнизона (гарнизонна църква), който наброявал междувременно 300 миряни. Тя просъществува до 1809 г., когато броят на миряните-войници постепенно се е стопил.[42] Със създаването на Руската колония „Александровка“ в Потсдам се сформира нова руско-православна църковна общност покрай храм-паметника „Александър Невски“.[43] Тя принадлежи към Берлинската епархия на Московската патриаршия и наброява около 1000 вярващи.[43]

Делът на християните намалява значително по времето на ГДР. През 2014 г. в Потсдам живеят повече от 30 000 християни от различни вероизповедания, което представлява 20 % от населението на града. Около 25 000 от тях принадлежат към 22-те протестантски църковни общности в града, а около 5000 – към двете католически общности. Също така има и различни свободни църковни общности, които наброяват няколко хиляди вярващи.[44]

В Потсдам има две юдаистки общности. Една от тях принадлежи към Централния съвет на евреите в Германия (най-голямата еврейска организация в Германия) и през 2010 г. се състои от около 400 члена. Втората общност е независима от Централния съвет и се нарича „Общност на спазващите закона евреи“. В Потсдам се намира и либералният колежАбрахам Гайгер“ – единствената досега равинска семинария в следвоенна Германия. „Старата синагога в Потсдам е разграбена по време на ноемврийските погроми през 1938 г. Сградата е окончателно разрушена от бомбардировките по време на Втората световна война. Оттогава в града е нямало синагога.[45][46] Като част от преустройството на центъра на града, през 2018 г. е взето решение за възстановяване на синагогата на ул. Шлосщрасе. Преди това обаче през 2021 г. е открита друга синагога, която е част от Европейския центъра за юдаистика към Потсдамския университет.[47][48]

През 2015 г. няма данни за актуалния брой на мюсюлманите, будистите и представителите на други вероизповедания, живеещи в Потсдам. Мюсюлманска общност съществува от 1998 г.[49] В миналото Прусия е била толерантна по отношение на религията. През 1740 г. пруският крал Фридрих Велики заявява: „всички религии са равни и добри, ако само хората, които ги изповядват [публично], са честни хора, а ако турци и езичници решат да дойдат и да се заселят, искаме да им построим джамии и църкви“.[50] Въпреки че по-късно Фридрих не построява джамии, баща му Фридрих Вилхелм I още през 1739 г. преустройва една стая във „Военното сиропиталище“ в молитвена зала за 22 мюсюлмански „високи мъжаги“ (войници), което я превръща в първата джамия на германска земя.[51] За разлика от нея „Потсдамската джамия“ от 19-ти век, която се намира само на няколкостотин метра, никога не е била свещена сграда, а винаги е била светска паромашинна сграда с външен вид на джамия.[52]

ПолитикаРедактиране

История на администрациятаРедактиране

От 1345 г. градът се ръководил от консул, а от 1450 г. – от кмет. Има данни за съществуването на градски (общински) съвет от 1465 г. През XVI и XVII в. съветът се състои от четирима до петима членове, включително кмета. По-късно съответният държавен владетел (бил той курфюрст, крал или император) оказвал силно влияние върху градската администрация, тъй като Потсдам бил резидентен град. От 1722 г. нататък градът е имал магистрат за Стария и Новия град, а на чело на целия град е стоял градски директор. През 1809 г. Потсдам става самостоятелен град (не спада нито към община, нито към окръг), начело на който стои главен кмет (под негово ръководство са кметове отговорни за отделни политически сфери; например, кмет по социалните въпроси, кмет по финансите и пр.). Градският съвет (на немски: Stadtverordnetenversammlung) e орган, който се избира пряко от населението; активно и пасивно избирателно право имат всички лица над 16-годишна възраст, които са германски граждани и граждани на Европейския съюз с постоянно местожителство в провинция Бранденбург.[53]

По време на националсоциализма в Германия, градският съвет е разпуснат, а главния кмет се назначава директно от Националсоциалистическата германска работническа партия.

След края на Втората световна война, през 1945 г. съветската окупационна власт възвръща градския съвет и назначава нов главен кмет. Съветът бил избиран от единната листа на Националния фронт на Германската демократична република (сдружение на всички партии и политически движения), изборите обаче не са били свободни.

След обединението на Германия през 1990 г. Потсдам става седалище на различни провинциални и федерални органи, сред които Дирекция III на Генералната митническа дирекция, Главната дирекция на Федералната полиция и клон на Федералната сметна палата, както и на множество публични корпорации.

Град ПотсдамРедактиране

От 1990 г. Потсдам е независим град в провинция Бранденбург. Градската администрация се намира в кметството на Потсдам на улица Фридрих-Еберт (на немски: Friedrich-Ebert-Straße). Официалното име на град Потсдам е Провинциална столица Потсдам (т. е. столица на провинция).

Главният кмет се избира на всеки осем години,[54] а градският съвет на Потсдам – на всеки пет години чрез местни избори. От 28.11.2018 г. кмет на Потсдам е Майк Шуберт (на немски: Mike Schubert) от Социалдемократическата партия на Германия.

През 2014 г. финансовият дълг на града е сред най-ниските в Германия.[55] Към 31.12.2020 г. финансовият дълг на Потсдам възлиза на 60,1 млн. евро, което се равнява на 332 евро на глава от населението.[56]

Герб и знамеРедактиране

 
Герб на град Потсдам

Хералдическо описание на герба:

На златен фон – червен орел на златни ромбоиди, гледащ наляво, с черни крайници. Горният ръб на щита е украсен със сводеста петолъчна червена крепостна корона.

— Основен статут на провинциалната столица Потсдам от 04.03.2009 г., посетен на 27.04.2022 г.

 
Знаме на град Потсдам

Обосновка на герба: Гербът на Потсдам изобразява в центъра си стилизиран вариант на бранденбургския орел върху златен щит. Бранденбургският орел на герба може да се проследи в миналото до XII в.: за първи път се появява през 1170 г. в печата на асканеца Ото I, син на Албрехт Мечката. Най-старото запазено изображение на орела като хералдическо животно на Потсдам датира от 1450 г. върху един печат на града. От 1660 г. насам на Потсдам, в качеството му на резидентен град, е разрешено да използва червения бранденбургски орел, който преди това е бил изобразяван на сребърен фон, а сега на златен. Настоящата цветова схема е известна от 1753 г. насам. В исторически план сегашният дизайн на градския герб с дъгообразната петоъгълна крепеостна корона произхожда от скица на Вернер Нерлих, директор на Берлинския университет за приложни науки за реклама и дизайн (с филиал в Потсдам), от 1957 г., въпреки че след 1990 г. е леко променен и цветът е конкретизиран: Градският герб на Потсдам е стандартизиран в сегашния си вид от 1994 г. насам.[57]

Знамето на град Потсдам е „двулентово, червено-жълто, с поместен в средата герб“.[57]

Побратимени градовеРедактиране

Историята на Потсдам го е превърнала в международен град, което се отразява и в разнообразието на неговите партньорски споразумения с различни побратимени градове. Постоянно могат да се видят сходства в историята, архитектурата или значението на побратимените градове. Забележително по него време е било побратимяването през 1988 г. с тогавашната западногерманска столица Бон, случило се още по времето на разделението на Германия. Потсдам поддържа побратимявания със следните градове:[58][59][60]

Общински въпросиРедактиране

Градоустройството, особено възстановяването на центъра в историческия му вид преди разрушенията от войната, е предмет на много всестранни дискусии от 1990 г. насам. През 2014 г. възникват спорове относно това, как ареала на Градината за наслада да бъде ползван в бъдеще, а също така и относно събарянето на различни сгради на територията на града (предимно от социалистическо време, които не отговарят на съвременната естетика).[61][62][63] От една страна, градът е туристическа дестинация поради множеството дворци и паркове и възстановяването на центъра в историческия му вид се очаква да възвърне части от историята и идентичността на града и да привлече още повече туристи.[64] От друга страна, градът безспирно расте, и то с големи темпове, поради което има недостиг на жилищни сгради; разрушаването на многоетажни панелни блокове от социализма и замяната им с традиционни (малки) къщи по исторически образ, би задълбочило този социален проблем.[65][66] Друг въпрос е също, дали не трябва да се запазят и свидетелства на социалистическата архитектура, които дори и не до там красиви, все пак също са част от историята на града.[63] Предмет на остри обществени разногласия е било възстановяването на някогашния Градски дворец в центъра на града (тъй като Германия е република, а не монархия), който в крайна сметка е изграден наново и днес служи като седалище на ландтага на Бранденбург (парламента на провинция Бранденбург), чиято столица е Потсдам.[67] Все още (към 2022 г.) се състои широка обществена дискусия относно възстановяването на Гарнизонната църква, която от една страна е била емблематична сграда за архитектурния пейзаж на града и възстановяването ѝ ще допринесе за синхрона на зрителните оси, от друга страна обаче тя е свързана с милитаризма на Прусия, служейки на пруските войници, а по-късно и с националсоциализма, тъй като в нея се състояла официалната церемония по встъпването в длъжност на Хитлер в т. нар. Ден на Потсдам.[68] Към април 2022 г. се дебатира компромис, който предвижда да се възстанови църковната кула с камбанария, но не и основната сграда на самата църква.[69][70]

С цел подобряването на въздуха и здравето, през 2012 г. се въвежда „екосъобразен контрол на движението“, който има за цел да предотврати превишаването на пределно допустимите стойности за азотен диоксид и фини прахови частици.[71]

Сред проблемите на икономическата и градоустройствена политика на град Потсдам е намаляващият брой разрешителни за строеж, въпреки нарастващото търсене на жилища, и произтичащият от това спад в жилищното строителство (статус: 2018 – 2020 г.).[72][73] Освен това, общинските предприятия за комунални услуги (предприятия, поддържащи инфраструктуратаводоснабдяване, газоснабдяване, електроснабдяване, топлоснабдяване, сметосъбиране и пр.) се борят с проблеми при набирането на персонал в някои области (например шофьор(к)и на градския транспорт).[74]

Провинция БранденбургРедактиране

Потсдам е столицата на провинция Бранденбург. В града се намира ландтагът на Бранденбург (парламентът на провинцията). Правителството на провинция Бранденбург и министър-председателят се помещават в т. нар. Държавна канцелария на провинция Бранденбург, която се намира на улица Heinrich-Mann-Allee № 107. Из целия град са разпръснати седалищата на деветте министерства на провинция Бранденбург. Конституционният съд на провинция Бранденбург се намира на улица Jägerallee № 9 – 12.

 
Някогашното „Кралско военно училище“ е било седалище на ландтага от 1990 до 2013 г.

След обединението на Германия през 1990 г. и новоосноваването на провинция Бранденбург, парламентът на провинцията първоначално се помещавал в сградата на бившето „Кралско военно училище“, намиращо се на хълма „Браухаусберг“. Тъй като сградата вече не отговаряла на изискванията за модерен парламент, парламентът на провинцията решава да построи нова сграда на мястото на бившия Потсдамски градски дворец, намиращ се на площад „Стария пазар“. След като през 2002 г. телевизионният водещ Гюнтер Яух прави първата крачка с дарението на 3,5 млн. евро за изграждането на „Портала на Фортуна“ (главния портал на градския дворец),[75] през 2005 г. Градският съвет на Потсдам решава да се започне строеж за възстановяването на двореца, който бил разрушен по време на Втората световна война. От 2010 до 2013 г. Градският дворец се възстановява в оригиналния му външен вид по историческите планове на Георг Венцеслаус фон Кнобелсдорф. Изграждането на историческата фасада, богата на орнаменти, е дарена изцяло от основателя на SAP – Хасо Платнер, струвайки 10 млн. евро.[76][77] От вътре сградата е проектирана за модерните нужди на парламента и не отговаря на историческата архитектура. През 2014 г. парламентът на Бранденбург официално открива новата сграда и се нанася в нея.[78]

Органи на сигурносттаРедактиране

Потсдам е седалище на Оперативното командване на Бундесвера (герб на армията)...
... и на Главното управление на федералната полиция (герб на федералната полиция).

Потсдам има от края на 17-ти век насам доста многозначно минало като град, в който са разположени военни съоръжения. Главнокомандващите са били доста разнообразни, като се започне от пруската армия, мине се през Германската имперска армия, райхсвера и вермахта на Третия райх през националсоциализма в Германия, Червената армия на Съветския Съюз по време на разделението на Германия, Национална народна армия на бившата Източна Германия, та се стигне до днешния бундесвер на Федерална република Германия. Като втори резидентен град на пруските крале (след Берлин), Потсдам е превърнат в седалище на гарнизон (гарнизонен град) от „краля на войниците“ Фридрих Вилхелм I, а войниците са настанени предимно в представителни сгради в сърцето на града. В определени периоди, войниците са наброявали почти половината от жителите на града.[8] Дълго време военните съоръжения определят лика на града и демографската структура на населението му до такава степен, че през 1854 г. Александър фон Хумболт описва града като „пуст казармен град“.[12] Прочути стават „дългите мъжаги“ – пруски гвардейци с ръст доста над средния тогава от 1-ви гвардейски пехотен полк и 9-ти пехотен полк. Към последния полк спадат много от съучастниците в опита за покушението на Хитлер на 20.07.1944 г..

 
Вила „Ингенхайм“ – седалище на Центъра за военна история и социални науки на Бундесвера

През 1945 г. Червената армия на СССР, а по-късно Националната народна армия на ГДР, стопанисват по-голямата част от казармите. До 1991 г. в Потсдам се намира и 34-та артилерийска дивизия на Групата на съветски въоръжени сили в Германия. След обединението на Германия, вече няма нужда от мащабна армия в дотогавашния ѝ обем. Многобройните казарми и военни съоръжения, много от които са исторически и архитектурно значими, оттогава насам затова се използват с друго предназначение като например жилищни сгради за граждани.

От 2001 г. насам оперативното командване на Бундесвера е базирано непосредствено край парка „Wildpark“ в град Гелто на ръба на границата с Потсдам.[79] Там работят около 500 офицера от генералния щаб.

От 2013 г. Центърът за военна история и социални науки на Бундесвера се помещава във вила „Ингенхайм“ на брега на река Хафел в Потсдам. Тук се провеждат военноисторически изследвания на германската история; учреждението има около 120 служители. На него е подчинен Военноисторическият музей на Бундесвера в град Дрезден.

От 2008 г. централата на Федералната полиция на Германия се намира в Потсдам. Федералния висш орган е пряко подчинен на Федералното министерство на вътрешните работи и упражнява служебен и технически надзор върху Федералната полиция.

ИкономикаРедактиране

ПоказателиРедактиране

 
„Инвестиционна банка на провинция Бранденбург“ – подпомага и финансира публични и частни инвестиционни проекти в областта на икономиката, инфраструктурата, жилищното строителство и заетостта.

През 2019 г. Потсдам генерира брутен вътрешен продукт (БВП) от 7,99 милиарда евро на територията на града, като се нарежда на 57-мо място в класацията на германските градове по икономическа продукция.[80] През същата година градът заема дял от 10,7 % от икономическата продукция на провинция Бранденбург.[80] Също така през същата година, брутния вътрешен продукт на Потсдам възлиза на 44 596 евро на глава от населението (за Бранденбург: 29 716 евро; за Германия 41 508 евро) и по този начин е над средния за региона и страната.[80] На едно трудово заето лице се падат 68 344 евро, а броят им е около 116 938.[80] Поради близостта до Берлин икономиката се развива много динамично.[80] През 2019 г. БВП на града нараства номинално с 5,3 % в сравнение с предходната година, а тогава от своя страна ръстът е бил 4,6 %.[80] Потсдам е част от метрополния регион Берлин-Бранденбург, чийто БВП през 2018 г. възлиза на 217 450 милиарда евро.[81]

Към 30.06.2020 г. 87 510 жители на Потсдам са имали работа над социално-осигурителния праг (450 евро), което е с 1,6 % повече от предходната година.[82] Към 31.12.2020 г. равнището на безработица в Потсдам е 6,0 %, което е под средното за Бранденбург (6,1 %) и над средното за Германия (5,9 %).[83] Средният нетен доход на частните домакинства през 2019 г. е 1 975 евро (включва всякакъв тип доходи – напр. от работа, имущество или социални помощи).[84] Първичният брутен доход на частните домакинства (от работа, самозаетост или имущество) през 2018 г. е 4 716 евро.[84] Средният разполагаем доход на едно домакинство през 2018 г. (първичният доход, минус данъци и осигуровки, плюс социални помощи) в Потсдам е 3 752 евро, което е 3,6 % повече от предходната година; това е доходът на свободно разположение за потребление или спестяване.[84]

Между 2019 и 2021 г. в столицата на провинция Бранденбург са се основали 70 нови предприятия (стартъп), което се равнява на дял от 38,4 новосъздадени предприятия на 100 000 души от населението, като така Потсдам се нарежда на четвърто място сред всички големи германски градове след Берлин (53,1), Мюнхен (44,5) и Хайделберг (40,3).[85]

Икономическо профилиране и качество на животРедактиране

Положителното развитие на Потсдам от 1990 г. насам се дължи предимно на профилирането му като център на културата, услугите и науката, което му е позволило да се адаптира към изискванията на модерната пазарна икономика с по-високи нива на образование. Градът е едно от 15-те регионални ядра на икономически растеж в провинция Бранденбург и затова бива специално стимулиран. Освен това географското разположение в агломерацията на Берлин е привлекателно за установяване на фирми в града. Свръзките с инфраструктури като магистрали, железопътни линии, мостове и летище се разрастват непрекъснато.[86]

В така наречения „Атлас на бъдещето“ от 2019 г., който показва прогнози на база различни индикатори, град Потсдам заема 92-ро място сред 401 окръзи, общини и независими градове в Германия, което го прави едно от местата със „сигурни бъдещи перспективи“ и го поставя на първо място в Бранденбург. В проучване на публично-правния Втори немски телевизионен канал (ZDF) относно качеството на живот в 401 германски окръга и независими градове Потсдам заема четвърто място през 2018 г.[87]

Технологии и малък бизнесРедактиране

 
Някогашната казарма „Гарде-Уланен“, днес седалище на фирмата медицинска техника „Christoph Miethke“

През 2020 г. в Потсдам са регистрирани 12 661 малки занаятчийски и търговски предприятия, което е растеж от 51 (1,2 %) в сравнение с 2019 г.[88] Предприятия, чиято дейност е свързана с научния прогрес, са се установили в Потсдам и околностите поради големия брой научноизследователски институти тук.[89] Регионът е един от водещите в Германия в областта на биоикономиката [90] и биотехнологиите.[91][89] В Потсдам се намира международната компания за медицинска техника „Christoph Miethke“,[92] както и „Иновационен център“ на софтуерния гигант SAP.[93]

През 2001 г. компанията Oracle инвестира в свой клон в града. Тук е изграден и един от трите дизайнерски центъра на Volkswagen в света. През 2006 г. един от водещите производители на желирани бонбони в Германия – фирмата „Katjes“ – отваря „стъклена фабрика за бонбони“ в квартал Бабелсберг, където посетители могат да гледат приготвянето на изделията.[94] До средата на 2024 г. в Потсдам ще бъде изграден бизнес център за информационни технологии.[95]

Сред най-големите работодатели в Потсдам през 2018 г. са Потсдамският университет, градската администрация, общинските предприятия за комунални услуги, частната здравноосигурителна каса „AOK Nordost“, Среднобранденбургската спестовна каса, администрацията на провинция Бранденбург и Инвестиционната банка на провинция Бранденбург.

МедииРедактиране

 
Студио Бабелсберг – едно от най-модерните филмови студия в света

Основаното през 1911 г. филмово „Студио Бабелсберг“ в едноименния потсдамкси квартал Бабелсберг е най-старото мащабно филмово студио в света,[96] най-голямото в Германия и едно от най-големите в Европа[97] по отношение на площта. От 2022 г. обаче студиото е мажоритарна собственост на американска компания за недвижими имоти.[98]

 
Седалище на филмовата продуцентска компания „UFA

Продуцентската компания „UFA“, дъщерно предприятие на международната медийна група Bertelsmann, понастоящем е една от германски компании с най-голям оборот в областта на филмовите и телевизионни продукции и е със седалище в Потсдам. В града се намира и Бордът на медиите Берлин-Бранденбург (на немски: Medienboard Berlin-Brandenburg) – държавно дружество за финансиране/субсидиране на филмовото изкуство в провинциите Берлин и Бранденбург.

Ежедневниците, които се издават в Потсдам, са Potsdamer Neuesten Nachrichten, Märkische Allgemeine Zeitung с регионален раздел за Потсдам и регионалното издание на Der Tagesspiegel.

ОбществениятРадиотелевизионен канал Берлин-Бранденбург“ (на немски: Rundfunk Berlin-Brandenburg) излъчва от потсдамския квартал Бабелсберг. Там се произвеждат и предаванията на радиостанциите Antenne Brandenburg, Radio Fritz и Radio Eins, както и телевизионните новинарски предавания „Brandenburg aktuell“ и „zibb“. В Потсдам се излъчва и местната телевизионен канал Hauptstadt.TV, както и местния радио канал Radio Potsdam и детския радио канал Radio Teddy.

От 1997 г. насам се издава месечното списание Events, което информира относно мероприятия и дава гастрономически съвети. От 2004 г. излиза месечното списание за цялото семейство PotsKids!, а от 2010 г. – месечното списание friedrich.

ТуризъмРедактиране

 
Зала „Метрополис“ – многофункционална зала във „Филмов парк Бабелсберг“

Туризмът е много важен за Потсдам. От 1995 г. до 2019 г. броят на посетителите се увеличава непрекъснато, като след това през 2020 г. намалява във връзка с пандемията от COVID-19.[99][100]

През 2019 г., над 564 000 души са посетили града, а броят на нощувките възлиза на над 1,33 милиона.[99] През същата година в Потсдам е имало 59 хотела и къщи за гости с около 6 134 легла.[101]

В „Медийния град Бабелсберг“ се намира „Филмов парк Бабелсберг“ – тематичен парк, който доближава посетителите до света на киното чрез обиколка из снимачните студия, както и с изложби, каскадьорски представления, филмови кулиси и декори, както и с реквизит от многобройни известни филмови продукции. Филмовият парк отчита около 330 000 посетители през 2016 г., а през 2020 г. едва около 100 хиляди.[102] Дворцовият парк „Сансуси“ е друга голяма атракция в Потсдам, която също привлича около 330 000 посетители годишно, а общия брой на посетителите на всички дворци в Потсдам възлиза 2018 г. на над 887 хиляди души.[103]

Потсдам днес се е превърнал в популярно място за фирмени мероприятия, конгреси и сватбени празненства.[104]

СдруженияРедактиране

Търговско-промишлената камара Потсдам“ е със седалище в град Потсдам и през 2020 г. тя представлява интересите на общо 82.868 фирми-членки на територията на Западен Бранденбург.[105]Камара на занаятчиите Потсдам“ представлява интересите на 17.463 занаятчийски предприятия (към 2020 г.) в района на камарата в Потсдам.[106]

ИнфраструктураРедактиране

 
Жилищна сграда на ул. Йегералее (Jägerstraße)

След демократичните промени в Германия през 1989/1990 г., повечето от съществуващите сгради в Потсдам са санирани през 1990-те години, а от 2010 г. насам е в сила Интегрирана генерална концепция за строителство, според която градът на много места трябва да възвърне предишния си класицистически център чрез проекти за реконструкция на исторически сгради, които са били погубени през войната или комунизма. Така например, през 2014 г. е възстановен Градският дворец,[107] през 2016 палатът „Барберини“,[108] от 2017 г. се реконструира Гарнизонната църква,[109] от 2020 г. – западната част на централния площад „Стар пазар“.[110][111] В дългосрочен план предстои да бъде разкопан и приведен в експлоатация Градският канал, който бил засушен през 1960-те години.[112]

Към 2022 г. се изграждат два нови квартала – единият е „Шпайхерщад“ (Speicherstadt), който някога е бил товаро-разтоварителен индустриален комплекс на речното пристанище до Градския дворец, но разрушен по време на войната, а другият е „Крампниц“ (Krampnitz), който е бивш казармен комплекс на съветската армия по време на ГДР, а днес сградите се преустройват в модерни жилищни комплекси, които ще имат нулеви емисии на въглероден диоксид и ще бъдат подслон за над 7000 души. Така се очаква да се понамали напрежението на жилищния пазар, тъй като градът се разраства с много бързи темпова, а жилищната маса е недостатъчна. През 2021 г. в Потсдам е имало 21 413 жилищни сгради, а броят на жилищата в града е 94 109 (+2 504 в сравнение с предходната година).[113]

За прилагането на „Конвенцията на ООН за правата на детето[114][115] на местно ниво, градът е отличен със сертификат на УНИЦЕФ като „Дружелюбна към децата община“ и е носител на това отличие от 2017 г. насам.[116]

Пътна инфраструктураРедактиране

Потсдам е свързан с федералната магистрална мрежа, а по-точно в западната си и южната си част с берлинската околовръстна магистрала А 10 благодарение на „магистрален възел Потсдам“, а на изток – с магистралата А 115 (известна също като AVUS).

През територията на града минават няколко федерални пътя – B 1, B 2 и B 273. Градът се намира на германско-нидерландския ваканционен „Орански маршрут“ – на името на нидерландската династия „Оран-Насау“, тъй като маршрутът започва от Амстердам и преминава през множество населени места в Германия, свързани с историята на нидерландската династия.

През града преминава и провинциалният път L 40, който свързва Потсдам с федералните пътища B 101, B 96 и B 179, както и с южния берлински район „Трепто-Кьопеник“, минавайки през селищата Щансдорф, Телто, Мало и Шьонефелд.

Гъстотата на леките автомобили в града през 2021 г. възлиза средно на 435 автомобила на 1000 души,[117] което е под средната стойност за Бранденбург от 578 автомобила на 1000 души.[118] През 2021 г. в Потсдам са регистрирани общо 102 146 моторни превозни средства (+ 16 631 в сравнение с 2011 г.)[119].[120]

Велосипедна инфраструктураРедактиране

От 2008 г. насам градът работи по концепция за велосипедния транспорт, която непрекъснато се обновява, а актуално действащата е от 2017 г.[121] През 2017 г. дванадесет процента от всички пътувания в Потсдам са направени с велосипед (в Берлин: 15 %, в Бранденбург: 11 %, в Германия: 11 %).[122] Също така през 2017 г. 83 % от населението на Потсдам притежават собствен велосипед (в Берлин: 77 %, в Бранденбург: 85 %, в Германия: 77 %).[123] На територията на града има 177 км велосипедни алеи и велосипедни ленти (към 2016 г.).[124] На приземния етаж на Централната железопътна гара има закрит охраняван паркинг за велосипеди.[125] В целия град има разпръснати над 30 велосипедни пункта с общо над 300 велосипеда, които саморъчно и денонощно могат да бъдат вземани под наем, като за отключването им са необходими мобилен телефон и кредитна карта.[126]

Потсдам е свързан с няколко велосипедни маршрута на дълги разстояния, включително „Европейският велосипеден маршрут R1“ (води от Франция до Русия), „Велосипедният маршрут на дълги разстояния Амстердам-Берлин“, „Велосипедният маршрут Хафел“ (води от извора до устието на река Хафел), „Велосипедният маршрут 'Берлинска стена'“ (следва успоредно хода на бившата Берлинска стена, заобикаляла Западен Берлин), „Велосипедният маршрут 'Алтер Фриц'“ (кръгова обиколка на забележителностите на града; наречен е на крал Фридрих Велики, наричан още: „старият Фриц“), както и „Обиколен път на хафелските езера 'F1'“.[127][128]

Местен обществен транспортРедактиране

 
Трамвай на спирка „Площад на единството“

До Потсдам стига линия № 7 на Берлинската градска железница (на немски: Berliner Stadtbahn или Berliner S-Bahn), която представлява вид надземно метро, което свързва районите на Берлин помежду им и с предградията. Влаковете по тази линия пътуват денонощно; от 5 ч. до 24 ч. на 10-минутен такт, а нощем от 0 ч. до 5 ч. на 20-минутен такт. Така о осигурена непрекъснат денонощен връзка между Потсдам и Берлин.

Освен това, общинското „Транспортно предприятие в Потсдам“ (на немски: Verkehrsbetrieb in Potsdam, съкратено: ViP) обслужва 7 трамвайни линии,[129] 23 градски автобусни линии,[130] както и една фериботна линия,[131] която свързва полуостров Хермансвердер с жилищните райони на северозападния бряг на река Хафел.

В южната част на Централната железопътна гара на Потсдам се намира автогара, където има връзки за множество градски и регионални автобусни линии. Нощем в Потсдам се движат четири градски автобусни линии, както и няколко междуградски между Потсдам и Берлин.

Централният пункт за прекачване в трамвайната мрежа е спирка „Площад на единството“ (на немски: Platz der Einheit), където се кръстосват всички седем трамвайни линии.

Всички местни транспортни услуги могат да се ползват по единни тарифи на Транспортната асоциация Берлин-Бранденбург (на немски: Verkehrsverbund Berlin-Brandenburg, съкратено: VBB).

Железопътен транспортРедактиране

 
Главен вход на Централната железопътна гара в Потсдам

През града минават няколко железопътни линии, които обслужват общо десет жп гари. Връзките между Потсдам и Берлин са най-често използваните от ежедневно пътуващите за работа в метрополния регион Берлин-Бранденбург.[132]

Железопътната линия Берлин-Потсдам е първата железопътна линия в Прусия, построена през 1838 г. През 1845 г. тя е удължена до град Магдебург в днешната провинция Саксония-Анхалт. На територията на Потсдам има пет железопътни гари, разположени по тази линия и по успоредната линия № 7 на Берлинската градска железница; това са: гара Грибницзее, гара Бабелсберг, Централна жп гара Потсдам, гара Шарлотенхоф и гара „Парк Сансуси“.

През 1879 г. е открита също така железопътната линия Берлин-Бланкенхайм, която минава през източната част на Потсдам покрай гара „Потсдам Медиен град Бабелсберг“ и гара „Потсдам-Ребрюке“. По тази линия се намира и важната разпределителна гара Седин южно от Потсдам. Най-източната част на линията минава през гористата местност Грюневалд и стига до гара „Берлин-Шарлотенбург“ в берлинския район Шарлотенбург-Вилмерсдорф, от където може да се прекачи в Берлинската градска железница.

През 1874 г. е прокарана крайградската железопътната линия Ванзее. От 1902 г. насам по тази линия може да се стигне до Потсдам с влакове на Берлинската градска железница. През 1928 г. линията е електрифицирана.

 
 
Централна жп гара Потсдам
 
Пиршхайде
 
Голм
 
Ребрюке
 
Медиен град Бабелсберг
 
Централна жп гара Берлин
 
Ванзее
 
Шарлотенбург
 
Зоологическа градина
цветните гари са в Потсдам, а черните в Берлин

Между 1902 и 1908 г. е построена железопътната линия Ютербог-Науен в отсечката минаваща през Потсдам. Участъкът северно от потсдамската гара Голм става по-късно през 1956 г. част от Външния железен околовръстен път на Берлин (на немски: Berliner Außenring),1 който свързвал берлинските предградията намиращи се в Източна Германия с Източен Берлин, заобикаляйки Западен Берлин. След 1945 г. е построен връзка директно до гара „Потсдам град“ (от 1999 г. насам: „Централна железопътна гара Потсдам“; на немски: Potsdam Hauptbahnhof). Участъкът между Потсдам и кръстовището с железопътната линия Берлин-Бланкенхайм край Седин бил модернизиран по време на разделението на Германия като първокласен железен път, който понякога се използвал за транзитни влакове идващи от южната част на Западна Германия и пътуващи за Западен Берлин.

През 1956 г. е открит Външният железен околовръстен път на Берлин. На този път се намирала някогашната (1960-1993 г.) Централна жп гара Потсдам (от 1993 г. насам централната гара е на друго място, а тази гара е преименувана в: „Потсдам Пиршхайде“). Други гари намиращи се по трасето в пределите на Потсдам са гара Голм и гара Маркварт.

Железопътните връзки на дълги разстояния от и за Потсдам са рядкост, тъй като от средата на 2000-те години повечето влакове на дълги разстояния се движат по високоскоростната линия Хановер-Берлин, която преминава северно от Потсдам. За връзки на дълги разстояния обикновено се налага прекачване в Берлин. Изключения са три връзки – първата: от Котбус през Берлин, Потсдам, Олденбург за Норден; втора: от Берлин през Потсдам, Магдебург, Вюрцбург за Мюнхен; и третата: от Берлин през Потсдам, Магдебург, Хановер, Дюселдорф за Кьолн.

Известни личностиРедактиране

Дворци и паркове в Потсдам и Берлин
Обект на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО
В регистъра Palaces and Parks of Potsdam and Berlin
Регион Европа и Северна Америка
Местоположение Германия
Тип Културно
Критерии i, ii, iv
Вписване 1990  (14-а сесия)
Разширение 1992, 1999
Дворци и паркове в Потсдам и Берлин в Общомедия
Родени в Потсдам
Починали в Потсдам

ИзточнициРедактиране

  1. www.potsdam.de
  2. Landeshauptstadt Potsdam. Bevölkerung: Einwohner nach Stadtteilen. Zeitbezug: 31.12.2021. // Посетен на 12.05.2022. (на немски)
  3. Berlin-Brandenburg.de. Daten und Fakten zur Hauptstadtregion. // Die Regierende Bürgermeisterin von Berlin und Landesregierung Brandenburg. Посетен на 20.05.2022. (на немски)
  4. UNESCO World Heritage Centre. Palaces and Parks of Potsdam and Berlin. // Посетен на 20.05.2022. (на английски)
  5. Potsdam Marketing und Service GmbH. Schlösser und Gärten. // Посетен на 20.05.2022. (на немски)
  6. Landtag Brandenburg. Altes Potsdamer Stadtschloss. // 2022. Посетен на 20.05.2022. (на немски)
  7. Stiftung Preußische Schlösser und Gärten Berlin-Brandenburg. Prussian Palaces & Gardens in Berlin, Potsdam and Brandenburg. // 2022. Посетен на 20.05.2022. (на английски)
  8. а б Studio Babelsberg: One of the world’s most attractive sites for film and television production. // Посетен на 05.04.2020.
  9. Bereich Statistik und Wahlen der Landeshauptstadt Potsdam. Bildung: Studierende an Hochschulen seit 2012. // Potsdam.de. Посетен на 01.07.2021. (на немски)
  10. Ministerium für Landwirtschaft, Umwelt und Klimaschutz Land Brandenburg. Naturschutzgebiete in Brandenburg. // 12.2021. Посетен на 20.05.2022. (на немски)
  11. Landeshauptstadt Potsdam. Naturdenkmäler. // Посетен на 20.05.2022. (на немски)
  12. а б Amt für Statistik Berlin-Brandenburg. Bevölkerungsentwicklung und Bevölkerungsstand in Berlin 3. Quartal 2019. // Statistischer Bericht A I 1 – vj 3 / 19 / A II 4 – vj 3 / 19. 01.01.2020. Посетен на 05.04.2020.
  13. Amt für Statistik Berlin-Brandenburg. Pressemitteilung Nr. 7 vom 16. Januar 2020. // Pressemitteilung Nr. 7 vom 16. Januar 2020. 16.01.2020. Посетен на 05.04.2020.
  14. а б Landeshauptstadt Potsdam. Landeshauptstadt Potsdam Stadtteile im Blick 2020. // Statistischer Informationsdienst 2/2021. 20.08.2021. Посетен на 19.03.2022.
  15. Landeshauptstadt Potsdam. Statistische Bezirke in Potsdam. // Statistische Bezirke der Landeshauptstadt Potsdam als Flächenlayer. 15.04.2020. Посетен на 19.03.2022. (на немски)
  16. Stadtverordnetenversammlung der Landeshauptstadt Potsdam. Hauptsatzung der Landeshauptstadt Potsdam. // Hauptsatzung der Landeshauptstadt Potsdam. 08.05.2019. Посетен на 05.04.2020.
  17. Stadtverwaltung der Landeshauptstadt Potsdam. Stadtteile. // Посетен на 05.04.2020.
  18. Statistischer Informationsdienst 4/2011. // Statistischer Informationsdienst 4/2011. 30.06.2011. Посетен на 05.04.2020.
  19. Landeshauptstadt Potsdam. Stadtteile im Blick 2019. Karte Stadtteile 2019. // Statistischer Informationsdienst 3/2020. 2021. S. iv [4 от предговора]. Посетен на 27.04.2022. (на немски)
  20. Statistisches Bundesamt. Gemeinden 1994 und ihre Veränderungen seit 01.01.1948 in den neuen Ländern. Stuttgart, Metzler-Poeschel Verlag, 1995. ISBN 3824603217.
  21. Stadtverwaltung der Landeshauptstadt Potsdam. 1990 – Neuanfang. // 1990 – Neuanfang. Посетен на 05.04.2020.
  22. Stadtverwaltung der Landeshauptstadt Potsdam. Potsdam ist größer geworden. // Potsdam ist größer geworden. Посетен на 05.04.2020.
  23. Tagesschau.de. // Tagesthemen 17.12.2018, 22:15 Uhr. 17.12.2018. Посетен на 07.04.2020.
  24. National Aeronautics and Space Administration, Goddard Institute for Space Studies (englisch). GISS Surface Temperature Analysis, Station Data: Potsdam.. // GISS Surface Temperature Analysis (v4). Посетен на 07.04.2020.
  25. Sickel, Theodor. Свидетелство № 131 [Urkunde Nr. 131] в: Diplomata 13: Die Urkunden Otto des II. und Otto des III. (Ottonis II. et Ottonis III. Diplomata). Hannover, 1893. с. 542 – 543.
  26. Werner, Hendrik. Die Welt. // Zwischen Wirbelwasser, Dunkelfurt und Wildschweingebirge. 07.07.2008. Посетен на 07.04.2020.
  27. Hormes, Stephan, Peust, Silke. Atlas der Wahren Namen. Carlsen Verlag, 2009. ISBN 978-3-551-68458-5.
  28. Stadtverwaltung der Landeshauptstadt Potsdam. 993 – Von Poztupimi zur Residenzstadt. // Посетен на 07.04.2020.
  29. Militär und Bürgerwehr – Wieviel Ordnung braucht die Revolution?
  30. Leicht, Johannes. 1871 – 1918. Aufschwung der kaiserlichen Bürgerstadt. // Potsdam.de. Посетен на 23.06.2021. (на немски)
  31. Das Protokoll der Bombennacht in Potsdam. // Märkische Allgemeine Zeitung. Potsdam, 10.05.2021. Посетен на 30.06.2021.
  32. Klug, Helga. Das „Marchwitza“ wird fünfzig. // Heimat DDR. Erlebnisse. Betrachtungen. Erkenntnisse. Dokumente. Schkeuditz, GNN-Verlag, 2015. ISBN ISBN 978-3-89819-416-7. S. 215. (на немски)
  33. Kixmüller, Jan. Bürgerwille und Spenden. // Potsdamer Neueste Nachrichten. 23.08.2017. Посетен на 27.04.2022.
  34. Zschieck, Marco. Ausstellung in Potsdamer Garnisonkirche soll Geschichte aufarbeiten. // Der Tagesspiegel. 14.03.2021. Посетен на 27.04.2022.
  35. Kramer, Henri. Neubauten am Alten Markt starten. In der Potsdamer Mitte geht’s voran. // Potsdamer Neuste Nachrichten. 14.06.2021. Посетен на 01.07.2021.
  36. Potsdam knackt die 175.000 Einwohner-Marke. In: potsdam.de. 2017-11-02 (https://www.potsdam.de/755-potsdam-knackt-die-175000-einwohner-marke). на немски език.
  37. Landeshauptstadt Potsdam. Pressemitteilung Nr. 614 vom 08.10.2020. Eckdaten der neuen Bevölkerungsprognose 2020 – 2040 vorgestellt. // 08.10.2020. Посетен на 27.04.2022. (на немски)
  38. Bereich Statistik und Wahlen der Landeshauptstadt Potsdam. Bevölkerung: Einwohner mit Haupt- und Nebenwohnung seit 1992. // Potsdam.de. Посетен на 12.05.2022. (на немски)
  39. Bereich Statistik und Wahlen der Landeshauptstadt Potsdam. Bevölkerung: Ausländer und Ausländeranteil seit 1992. // Potsdam.de. Посетен на 12.05.2022. (на немски)
  40. Landeshauptstadt Potsdam, Bereich Statistik und Wahlen. Einwohner nach Religionszugehörigkeit 2007 bis 2011 (PDF). // Statistischer Jahresbericht 2011. 31.07.2012. Посетен на 01.07.2021. (на немски)
  41. Landeshauptstadt Potsdam, Bereich Statistik und Wahlen. Einwohner nach Konfession und Geschlecht 2015 bis 2019 (PDF). // Statistischer Jahresbericht 2019. 16.09.2020. S. 43. Посетен на 01.07.2021. (на немски)
  42. Виж: Andreas Kitschke: Die Potsdamer Garnisonkirche. „Nec Soli Cedit“. Potsdamer Verlagsbuchhandlung, Potsdam 1991, ISBN 3-910196-00-4, mit Abbildung, стр. 16.
  43. а б Kremer, Hermann A.. Kirche. // Kolonie Alexandrowka. Посетен на 22.04.2022. (на немски)
  44. Landeshauptstadt Potsdam. Christliche Kirchen. // Посетен на 25.04.2022. (на немски)
  45. Kluge, Christoph. Neue Synagoge für Potsdam. Auf einmal sind sich alle einig. // Potsdamer Neueste Nachrichten. 25.04.2020. Посетен на 25.04.2022.
  46. Bauverein Neue Synagoge Potsdam e. V.. Der Bauverein. // Архивиран от оригинала на 12.10.2007. Посетен на 25.04.2022. (на немски)
  47. Horn-Conrad, Antje. Inauguration of the European Center for Jewish Scholarship at the University of Potsdam. // UP Press Releases. University of Potsdam, 04.08.2021. Посетен на 25.04.2022. (на английски)
  48. Potsdam hat offiziell wieder eine Synagoge. // ZEIT ONLINE. 18.08.2021. Посетен на 25.04.2022.
  49. Landeshauptstadt Potsdam. Pressemitteilung Nr. 577 vom 23.09.2011. Oberbürgermeister Jakobs zu Gast beim Verein der Muslime Potsdam. // 23.09.2011. Посетен на 25.04.2022. (на немски)
  50. von Petersdorff, Herman. Friedrich der Große. Ein Bild seines Lebens und seiner Zeit. 3. Berlin, Gebrüder Paetel, 1911. с. 81.
  51. Kitschke, Andreas. Die Potsdamer Garnisonkirche. „Nec Soli Cedit“. Potsdam, Potsdamer Verlagsbuchhandlung, 1991. ISBN 3-910196-00-4. S. 14 и последващи. (на немски)
  52. Stiftung Preußische Schlösser und Gärten Berlin-Brandenburg. Steam Engine Building (Mosque) - The “Mosque” of Potsdam. // 2022. Посетен на 21.05.2022. (на английски)
  53. Land Brandenburg. § 8 BbgKWahlG. // Gesetz über die Kommunalwahlen im Land Brandenburg (Brandenburgisches Kommunalwahlgesetz – BbgKWahlG) [Закон за местните избори в провинция Бранденбург]. 08.12.2021. Посетен на 27.04.2022. (на немски)
  54. Land Brandenburg. § 74 BbgKWahlG. // Gesetz über die Kommunalwahlen im Land Brandenburg (Brandenburgisches Kommunalwahlgesetz – BbgKWahlG) [Закон за местните избори в провинция Бранденбург]. 08.12.2021. Посетен на 27.04.2022. (на немски)
  55. Pro-Kopf-Verschuldung der kreisfreien Städte Deutschlands, Haushaltssteuerung.de, abgerufen am 12. November 2017.
  56. Amt für Statistik Berlin-Brandenburg [Статистическа служба Берлин-Бранденбург]. Schulden der öffentlichen Haushalte und der öffentlich bestimmten Fonds, Einrichtungen und wirtschaftlichen Unternehmen im Land Brandenburg am 31.12.2020. // Statistischer Bericht L III 1 – j / 20. декември 2021 г.. Посетен на 27.04.2022. (на немски)
  57. а б Hauptsatzung der Landeshauptstadt Potsdam vom 04.03.2009 [Основен статут на провинциалната столица Потсдам от 04.03.2009 г.]. // 04.03.2009. Посетен на 27.04.2022. (на немски)
  58. Landeshauptstadt Potsdam. Die Partnerstädte der Landeshauptstadt Potsdam. // 2017. Посетен на 28.04.2022. (на немски)
  59. Landeshauptstadt Potsdam. Die Partnerstädte der Landeshauptstadt Potsdam (pdf). // Посетен на 28.04.2022. (на немски)
  60. Röd, Ildiko. Potsdam hat eine neue Liebe. // Märkische Allgemeine Zeitung. 08.07.2017. Посетен на 28.04.2022.
  61. Oelschläger, Volker. Vor der Wahl: Ein Rückblick auf Potsdams Entwicklung seit 2014. // Märkische Allgemeine Zeitung. 20.04.2019. Посетен на 28.04.2022.
  62. Budde, Vanja. Potsdam. Wahl zwischen DDR-Moderne oder Disneyland barock. // Deutschlandradio. 27.09.2015. Посетен на 28.04.2022.
  63. а б Schneider, Jens. Potsdam: Ringen um die neue Mitte. // Süddeutsche Zeitung. 23.01.2017. Посетен на 28.04.2022.
  64. Kramer, Henri. Bau der Garnisonkirche. Scharfe Fronten in Potsdams Dauerkonflikt. // Potsdamer Neueste Nachrichten. 22.01.2020. Посетен на 28.04.2022.
  65. Kramer, Henri. Kompromiss im Streit um Potsdams Mitte. Mercure soll bleiben, Fachhochschule und Staudenhof sollen fallen. // Potsdamer Neueste Nachrichten. 14.09.2016. Посетен на 28.04.2022.
  66. Zschieck, Marco. Abriss-Debatte. Was wird aus dem Staudenhof?. // Potsdamer Neueste Nachrichten. 13.05.2019. Посетен на 28.04.2022.
  67. Straube, Peer. Neuer Landtag. Mit dem Stadtschloss hat Potsdam sein Herz wieder. // Der Tagesspiegel. 10.10.2013. Посетен на 28.04.2022.
  68. Langels, Otto. Rekonstruktion in Potsdam. Der Streit um den Wiederaufbau der Garnisonkirche. // Deutschlandradio. 07.01.2020. Посетен на 28.04.2022. (на немски)
  69. Kramer, Henri. Nach jahrzehntelangem Streit. Kompromiss zum Umgang mit Potsdamer Garnisonkirche gefunden. // Der Tagesspiegel. 18.12.2021. Посетен на 28.04.2022.
  70. Kramer, Henri. Debatte um Garnisonkirche. Angriff der „Barock-Fundamentalisten“. // Potsdamer Neueste Nachrichten. 11.04.2022. Посетен на 28.04.2022.
  71. Landeshauptstadt Potsdam. Umweltorientierte Verkehrssteuerung. Gesünder, sauberer und mobiler für Potsdam (pdf). // март 2012. Посетен на 28.04.2022. (на немски)
  72. Zschieck, Marco. Wohnungsbau in Potsdam. Deutlich weniger Baugenehmigungen für neue Wohnungen. // Potsdamer Neueste Nachrichten. 09.11.2018. Посетен на 28.04.2022.
  73. Zschieck, Marco. Immobilien in Potsdam 2020. Wohnungsbau massiv eingebrochen. // Potsdamer Neueste Nachrichten. 06.06.2021. Посетен на 28.04.2022.
  74. Wie dieser Betrieb auf den Nachwuchsmangel reagiert. // KOMMUNAL. Zimper Media, 27.05.2019. Посетен на 28.04.2022.
  75. Schicketanz, Sabine. Eine Stadt und ihre Gönner. Potsdamer Missfallen. // Der Tagesspiegel. 25.09.2012. Посетен на 17.05.2022.
  76. Schicketanz, Sabine. Eine Stadt und ihre Gönner. Potsdamer Missfallen. // Der Tagesspiegel. 25.09.2012. Посетен на 17.05.2022.
  77. 20 Millionen Spende für Potsdams Stadtschloss. // 27.11.2007. Посетен на 17.05.2022.
  78. Landtag Brandenburg. Konzept und Baugeschichte. // Посетен на 02.05.2022. (на немски)
  79. Presse- und Informationszentrum Einsatzführungskommando der Bundeswehr. Das Einsatzführungs­kommando der ­Bundeswehr. // 2019. с. de. Посетен на 05.05.2022.
  80. а б в г д е Statistisches Bundesamt. Bruttoinlandsprodukt, Bruttowertschöpfung in den kreisfreien Städten und Landkreisen der Bundesrepublik Deutschland 1992 und 1994 bis 2019. Reihe 2, Kreisergebnisse Band 1. // 07.2021. Посетен на 05.05.2022. (на немски)
  81. de.statista.com. Bruttoinlandsprodukt (BIP) in den Metropolregionen* in Deutschland im Jahr 2018. // Посетен на 06.05.2022. (на немски)
  82. Statistischer Jahresbericht 2020 [Годишен статистически доклад 2020]. Potsdam, Landeshauptstadt Potsdam, Der Oberbürgermeister, Fachbereich Verwaltungsmanagement, Bereich Statistik und Wahlen, 08.09.2021. S. 99. Посетен на 12.05.2022. (на немски)
  83. Bundesagentur für Arbeit, Statistik/Arbeitsmarktberichterstattung. Monatsbericht zum Arbeits- und Ausbildungsmarkt. Dezember und Jahr 2020. // 12.2020. S. 23. Посетен на 12.05.2022. (на немски)
  84. а б в Statistischer Jahresbericht 2020 [Годишен статистически доклад 2020]. Potsdam, Landeshauptstadt Potsdam, Der Oberbürgermeister, Fachbereich Verwaltungsmanagement, Bereich Statistik und Wahlen, 08.09.2021. S. 242. Посетен на 12.05.2022. (на немски)
  85. Industrie- und Handelskammer (IHK) Potsdam [Промишлено-търговска камара на Потсдам (IHK)]. Potsdam über Bundes-Niveau. // 03.02.2021. Посетен на 12.05.2022. (на немски)
  86. Laude, Stephan. Klares Votum für die Stammbahn. // Märkische Allgemeine Zeitung. 18.03.2018. Посетен на 12.05.2022.
  87. ZDF. Wo lebt es sich am besten? In drei großen Studien hat das ZDF 2018 und 2019 die Lebensverhältnisse im Land unter die Lupe nehmen lassen.. // Посетен на 12.05.2022. (на немски)
  88. Statistischer Jahresbericht 2020 [Годишен статистически доклад 2020]. Потсдам, Landeshauptstadt Potsdam, Der Oberbürgermeister, Fachbereich Verwaltungsmanagement, Bereich Statistik und Wahlen, 08.09.2021. S. 84. Посетен на 12.05.2022. (на немски)
  89. а б Potsdam Science Park. Companies. // Посетен на 12.05.2022. (на немски)
  90. bioökonomie.de. Bioökonomie in den Bundesländern. Brandenburg. // 26.10.2017. Посетен на 12.05.2022.
  91. Berlin Partner for Business and Technology; Economic Development Agency Brandenburg (WFBB). Life Sciences Report 2019 | 2020. Biotech │ Pharma │ Medtech │ Digital Health in Berlin-Brandenburg. // HealthCapital Berlin-Brandenburg. Посетен на 12.05.2022. (на английски)
  92. Christoph Miethke GmbH & Co. KG. MIETHKE. Our Company History. // 2022. Посетен на 12.05.2022. (на английски)
  93. SAP Innovation Center Network. Our locations. Potsdam. // Посетен на 12.05.2022. (на немски)
  94. Katjes Fassin GmbH + Co. KG. Gläserne Bonbonfabrik Potsdam. // Посетен на 12.05.2022. (на немски)
  95. Degener, Peter. „Creative Village“: Baustart für RAW-Großprojekt bis Mitte 2022. // Märkische Allgemeine Zeitung. 20.11.2021. Посетен на 12.05.2022.
  96. Studio Babelsberg AG. Corporate. About us. // 2022. Посетен на 13.05.2022. With its founding in 1912, Studio Babelsberg has become the oldest large-scale film studio in the world and the cradle of German film. With its comprehensive services for German and international film projects, Studio Babelsberg belongs to the leading locations for the production of motion pictures, TV, streaming and advertising productions in Europe. (на английски)
  97. Studio Babelsberg AG. Studio Babelsberg. Sound Stages. // 2022. Посетен на 13.05.2022. We have one of the largest studio facilities in Europe with a total of 21 sound stages with 300,000 sq ft floor space spread across a 42-acre lot thereby offering optimal production conditions for film, TV and commercial productions. (на английски)
  98. Studio Babelsberg AG. TPG Real Estate schließt Erwerb der Studio Babelsberg AG ab. // 03.01.2022. Посетен на 13.05.2022. (на немски)
  99. а б Landeshauptstadt Potsdam. Tourismus in der Landeshauptstadt Potsdam 2020. Statistischer Informationsdienst 1 | 2021 (pdf). // 11.10.2021. S. 8. Посетен на 16.05.2022. (на немски)
  100. Zschieck, Marco. Tourismus in Potsdam. Spur der Verwüstung. // Potsdamer Neueste Nachrichten. 01.03.2021. Посетен на 16.05.2022.
  101. Landeshauptstadt Potsdam. Tourismus in der Landeshauptstadt Potsdam 2020. Statistischer Informationsdienst 1 | 2021 (pdf). // 11.10.2021. S. 6 – 7. Посетен на 16.05.2022. (на немски)
  102. Kramer, Henri. Neue Attraktionen für Potsdams. Freizeitpark geplant Filmpark Babelsberg investiert trotz Coronakrise. // Potsdamer Neueste Nachrichten. 16.11.2020. Посетен на 16.05.2022.
  103. Barsig, Valerie. Schlösserstiftung zieht Bilanz. Besucherschwund in Potsdams Schlössern. // Potsdamer Neueste Nachrichten. 12.03.2019. Посетен на 16.05.2022.
  104. Zschieck, Marco. Stadt als Hochzeitslocation immer beliebter. Potsdam sagt Ja. // Potsdamer Neueste Nachrichten. 23.01.2020. Посетен на 16.05.2022.
  105. Industrie- und Handelskammer (IHK) Potsdam. Über uns. Wer wir sind und was wir tun. // Nr. 3297308. Посетен на 116.05.2022. (на немски)
  106. Handwerkskammer Potsdam. Handwerk 2020. Daten, Zahlen, Fakten (pdf). // Посетен на 16.05.2022. (на немски)
  107. Landtag Brandenburg, Referat Öffentlichkeitsarbeit. Parlamentarische Feierstunde zur Eröffnung des neuen Landtagsgebäudes. 21. Januar 2014. // Schriften des Landtages Brandenburg Heft 2/2014. 2014. Посетен на 17.05.2022. (на немски)
  108. Museum Barberini. The Barberini Palace: A Royal Idea. // Посетен на 13.04.2020.
  109. Fördergesellschaft für den Wiederaufbau der Garnisonkirche Potsdam e.V.. Wiederaufbau. // Посетен на 29.06.2020.
  110. Sanierungsträger Potsdam GmbH. Integriertes Leitbautenkonzept. // Посетен на 17.05.2022. (на немски)
  111. Straube, Peer. Wiederaufbau. In Potsdams Mitte rücken bald die Bagger an. // Potsdamer Neueste Nachrichten. 25.08.2019.
  112. Kramer, Henri. Schuberts Vision für einen neuen alten Stadtkanal. // Potsdamer Neueste Nachrichten. 27.01.2019. Посетен на 17.05.2022.
  113. Bereich Statistik und Wahlen der Landeshauptstadt Potsdam. Wohnen: Gebäude und Wohnungen Kennzahlen in der Landeshauptstadt Potsdam seit 1999. // 2022. Посетен на 17.05.2022. (на немски)
  114. УНИЦЕФ България. Права на детето. // Посетен на 17.05.2022. (на български)
  115. Детски фонд на Организацията на Обединените Нации (УНИЦЕФ). Конвенция на ООН за правата на детето. // 11.2014. Посетен на 17.05.2022. (на български)
  116. Verein Kinderfreundliche Kommunen e.V.. Participating municipalities. // Посетен на 17.05.2022. (на английски)
  117. Bereich Statistik und Wahlen der Landeshauptstadt Potsdam. Verkehr: Kraftfahrzeuge Kennzahlen in der Landeshauptstadt Potsdam seit 2015. // Посетен на 17.05.2022. (на немски)
  118. Verkehrsverbund Berlin-Brandenburg. Die wichtigsten Kennzahlen im Verkehrsverbund Berlin-Brandenburg. // 2021. Посетен на 17.05.2022. (на немски)
  119. Landeshauptstadt Potsdam. Statistischer Jahresbericht 2011. // 31.07.2012. S. 161. (на немски)
  120. Landeshauptstadt Potsdam. Statistische Grunddaten zur Landeshauptstadt Potsdam. // (на немски)
  121. Landeshauptstadt Potsdam. Radverkehrskonzept 2017 für die Landeshauptstadt Potsdam. // 03.05.2017. Посетен на 21.05.2022. (на немски)
  122. Bundesministeriums für Verkehr und digitale Infrastruktur. Mobilität in Deutschland − Regionalbericht Hauptstadtregion Berlin-Brandenburg. // 06.2020. S. 42. Посетен на 21.05.2022. (на немски)
  123. Bundesministeriums für Verkehr und digitale Infrastruktur. Mobilität in Deutschland − Regionalbericht Hauptstadtregion Berlin-Brandenburg. // 06.2020. S. 29. Посетен на 21.05.2022. (на немски)
  124. Landeshauptstadt Potsdam. Bericht zum Radverkehr 2016 für die Landeshauptstadt Potsdam. // 22.10.2017. S. 5. Посетен на 21.05.2022. (на немски)
  125. Bahnland GmbH. Fahrrad-Parkhaus. // Посетен на 21.05.2022. (на немски)
  126. Landeshauptstadt Potsdam. Öffentliches Verleihsystem. // Посетен на 21.05.2022. (на немски)
  127. Potsdam Marketing und Service GmbH. Radtouren. // Посетен на 21.05.2022. (на немски)
  128. reiseland-brandenburg.de. Cycling Map Brandenburg. // 2018. Посетен на 21.05.2022. (на английски)
  129. Stadtwerke Potsdam GmbH. Tram-Fahrpläne. // Посетен на 21.05.2022. (на немски)
  130. Stadtwerke Potsdam GmbH. Busfahrpläne. // Посетен на 21.05.2022. (на немски)
  131. Stadtwerke Potsdam GmbH. Fahrplan Fähre F1 zwischen Auf dem Kiewitt und Hermannswerder. // Посетен на 21.05.2022. (на немски)
  132. Schubert, Thomas. Immer mehr Menschen pendeln von und nach Berlin. // Berliner Morgenpost. 26.11.2018. Посетен на 21.05.2022.

Външни препраткиРедактиране

    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Potsdam“ в Уикипедия на немски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​