Отваря главното меню
Виктор Кренке
руски офицер
Виктор Кренке 
Роден: 13 юни 1816 г.
Новгородска губерния, Русия
Починал: 31 май 1893 г. (76 г.)
Новгородска губерния, Русия

Виктор Данилович Кренке е руски офицер, военен инженер, генерал-лейтенант. Участник в Руско-турската война (1877-1878).

БиографияРедактиране

Роден е през 1816 г. в Тихвински уезд, Новгородска губерния (Русия) в семейството на потомствен дворянин. Ориентира се към военното поприще. Завършва Павловския кадетски корпус със специалност военен инженер (1836).

Действителна служба започва в гренадирския сапьорен батальон с първо офицерско звание прапоршчик. От 1850 до 1857 г. служи в Гренадирския и в Гвардейския корпус. От 1855 г. надзирава привеждането в отбранително положениена крепостта Виборг във връзка с Кримската война. Повишен е е във военно звание генерал-майор от 1860 г. Окръжен интендант на Санкт-петербургския военен окръг (1864), командир на 26-та пехотна дивизия (1866). Повишен е във военно завание генерал-лейтенант от 1867 г. Напуска поради болест действителната военна служба през 1869 г.

При обявяването на Руско-турската война (1877-1878) по негово желание е назначен в действащата армия в разпореждане на главнокомандващия. В края на юли е командирован на Шипченския проход. Висш офицер в Шипченския отряд и неизменен помощник на енергичния командир генерал-майор Николай Столетов. С разбиране и ентусиазъм се заема с инженерното осигуряване. Като мобилизира българи от гр. Габрово, строи и завършва в кратък срок шосеен път от 11 версти (11,7 км) на Шипченския проход за превоз на артилерията и тежките товари.

Ръководи укрепителните работи на бойната позиция при изключително трудни условия. Редом до генерал-майор Столетов и генерал-майор Валериан Дерожински участва в най-тежките боеве за защита на прохода. Инженерно осигурява движението на подкрепленията за от 8-ми Армейски корпус с командир генерал-лейтенант Фьодор Радецки за решителния бой на Шипка.

На 11/23 август донася с телеграма до Главната квартира на Действащата руска армия:

„За изкачването на оръдията и на други тежести в планината на 11 (23 август) изпратих от Габрово 80 чифта волове. На 12 (24 август) 1000 души се събраха, за да носят вода. Жителите на Габрово са в неописуем възторг“.

Награден с Орден „Свети Владимир“ II ст. и Орден „Свети Георги“ IV ст. След отстояването на Шипченския проход работи по устройството на военните съобщения в завзетите територия. Началник на военните съобщения при Временното руско управление в България. Излиза в запаса на инженерните войски през юни 1879 г.

Съставител е на издаваната няколко пъти енциклопедия „За селското стопанство“ (1868). Автор на популярната брошура „Картофът, каква полза принася той и как да се отнасяме с него“ (1884). Сред военно-литературните му трудове са известни съчиненията „Шипка през 1877 г.“ („Исторический вестник“, 1883), „Отбраната на Балтийското крайбрежие през 1854-1856 г.“ (1887) и „Спомени“ („Исторический вестник“, август 1893). Сътрудник на периодичното издание „Инженерный журнал“.

ИзточнициРедактиране

  • Генов Цонко, Освободителната война 1877-1878, Изд. "Наука и изкуство", София, 1978, с. 138, 145
  • Освободителната война 1877-1878, ДИ "П. Берон", София, 1986, с.163