Валериан Дерожински

Валериан Филипович Дерожински (на руски: Валериан Филиппович Дерожинский) е руски офицер, генерал-майор. Участник в Руско турската война (1877 – 1878).

Валериан Дерожински
руски офицер

Роден
Воронежка губерния, Руска империя
Починал
Погребан Санкт Петербург, Русия

Националност Флаг на Русия Русия

БиографияРедактиране

Валериан Дерожински е роден на 15 юли 1826 г. в село Надеждовка, Воронежка губерния в семейството на потомствения дворянин от полски произход Филип Казимирович Дерожинский. Бащата е руски офицер, полковник, командир на Рижкия драгунски полк. Отличава се в Отечествената война срещу Наполеон Бонапарт (1812) и при превземането на Париж пез 1814 г.

Валериан Дерожински се ориентира към военното поприще. Завършва 1-ви кадетски корпус. Военната си служба започва в 19-а артилерийска бригада през 1845 г. Завършва 2-годишния курс на Николаевската военна академия на Генералния щаб (1849). Служи в Главната квартира на Руската армия във Варшава.

Участва в Унгарската кампания (1848 – 1849). По време на Кримската война (1853 – 1856 се бие при обсадата на Силистра и защитата на Севастопол. Ранен е от артилерийска осколка. След лечение участва в защитата на Евпатория. Повишен е във военно звание полковник от 1861 г. Преподавател в Николаевската военна академия (1862 – 1872). Повишен е във военно звание генерал-майор от 1872 г. Командир на 2-ра бригада от 9-а пехотна дивизия (1872 – 1877).

Участва в Руско турската война (1877 – 1878). Участва във войната от първия и ден. Бие се храбро при преминаването на река Дунав пи Свищов, за което е награден с Орден „Света Ана“ I ст. с мечове. В началото на юли 1877 г. е назначен за командир на Габровския отряд в състав: 30-и Донски казашки полк, 36-и Орловски пехотен полк и 10 оръдия. Непосредствено е подчинен на началника на 9-а пехотна дивизия с командир генерал-лейтенант Николай Святополк-Мирски.

През лятото на 1877 г., когато руските войски влизат в Габрово, Райчо Каролев е избран за председател на Габровския общински съвет. По искане на генерал-майор Валериан Дерожински се провежда работна среща с Райчо Каролев и Иван Калпазанов. Необходимо е българин да премине Балкана и да отнесе писмо със заповед на великия княз Николай Николаевич до генерал-лейтенант Йосиф Гурко. Иван Калпазанов осигурява свой верен работник, който отнася писмото и за 24 часа се връща с отговор. Заповедта е да превземе от север Шипченския проход, а от юг да настъпят частите на Предния отряд с командир генерал-лейтенант Йосиф Гурко. Генерал-майор Валериан Дерожински насочва част от Габровския отряд към връх Шипка, а генерелал-лейтенант Йосиф Гурко атакува от юг на Шипка. На 3 – 7/5 – 19 юли 1877 г. след вихрени атаки е овладян Шипченският проход. Неговата охрана се поема от отряда на генерал-майор Валериан Дерожински.

В началото на август за отбраната на Шипченския проход е сформиран Шипченския отряд с командир генерал-майор Николай Столетов. В състава му влиза Габровският отряд и Българското опълчение. От 9/21 до 12/24 август отрядът геройски отбранява връх Шипка от Централната османска армия с командир Сюлейман паша. Тези дни са най-тежките в Шипченската епопея. С пристигането на връх Шипка на 13/25 август 1877 г. на 8-и армейски корпус непосредствената отбрана е поета от неговия командир генерал-лейтенант Фьодор Радецки. Българското опълчение е изтеглено за възстановяване, а Габровският отряд на генерал-майор Валериан Дерожински остава на позицията. Същия ден 13/25 август на връх Узункуш при отбиване на поредната турска атака и последвалата контраатака генерал Валериан Дерожински е убит от вражески крушум.

ПаметРедактиране

Награждаван е многократно: Орден „Света Ана“ I, II и III ст., Орден „Свети Станислав“ II ст., Орден „Свети Владимир“ III и IV ст. Тленните му останки са пренесени в Русия. Погребани са в Новодевическото гробище (Алея на знатните) на Санкт Петербург. Признателните жители на Габрово наименуват улица „Генерал Дерожински“.

ИзточнициРедактиране

  • Георгиев Г. Освободителната война 1877 – 1878, Енциклопедичен справочник, ДИ „П. Берон“, София, 1986, с. 82, 84, 87, 92, 157, 163
  • Цончев П. Из общественото и културно минало на Габрово. Габрово, 1996, с. 618