Отваря главното меню
Валериан Дерожински
руски генерал
Валериан Дерожински 
Роден: 15 юли 1826 г.
с. Надеждовка, Русия
Починал: 13 август 1877 г. (51 г.)
връх Шипка - връх Узункуш, България

Валериан Филипович Дерожински (на руски: Валериан Филиппович Дерожинский) е руски офицер, генерал-майор, участник в Руско турската война (1877-1878).

Съдържание

БиографияРедактиране

Роден е на 15 юли 1826 г. в с. Надеждовка, Воронежка губерния (Русия) в семейството на потомствения дворянин от полски произход Филип Казимирович Дерожинский. Бащата е руски офицер, полковник, командир на Рижкия драгунски полк. Отличава се в Отечествената война срещу Наполеон Бонапарт (1812) и при превземането на Париж (1814).

Офицер в Руската армияРедактиране

Валериан Дерожински се ориентира към военна кариера. Завършва 1-ви кадетски корпус. Военната си служба започва през 1845 г. в XIX-та артилерийска бригада. През 1849 г. завършва 2-годишния курс на Николаевската военна академия на Генералния щаб. Служи в Главната квартира на Руската армия във Варшава. Участва в Унгарската кампания. По време на Кримската война се бие при обсадата на Силистра и защитата на Севастопол. Контузен е от артилерийска осколка. След лечение участва в защитата на Евпатория. Военно звание полковник от 1861 г. От 1862 до 1872 г. е преподавател в Николаевската военна академия. Генерал-майор от 1872 г.

Руско-турска война (1877-1878)Редактиране

Командир на II-ра стрелкова бригада от IX-та пехотна дивизия (1872-1877). Участва във войната от първия и ден. Бие се храбро при преминаването на р. Дунав, за което е награден с Орден „Света Ана“ I ст. с мечове. В началото на юли 1877 г. е назначен за командир на Габровския отряд в състав: XXX-ти донски казашки полк, XXXVI-ти орловски пехотен полк и 10 оръдия. Непосредствено е подчинен на началника на IX-та пехотна дивизия генерал-лейтенант Николай Святополк-Мирски.

През лятото на 1877 г., когато руските войски влизат в Габрово, Райчо Каролев е избран за председател на Габровската община. По искане на ген-майор Валериан Дерожински се провежда работна среща с Райчо Каролев и Иван Калпазанов. Необходимо е българин да премине Балкана и да отнесе писмо със заповед на великия княз Николай Николаевич до генерал-лейтенант Гурко. Иван Калпазанов осигурява свой верен работник, който отнася писмото и за 24 часа се връща с отговор. Заповедта е да превземе от север Шипченския проход, а от юг да настъпят частите на Предния отряд с командир генерал-лейтенант Йосиф Гурко. Генерал-майор Дерожински насочва част от Габровския отряд към връх Шипка, а генерелал-лейтенант Гурко атакува от юг на Шипка. На 3-7 (15-19) юли 1877 г. след вихрени атаки е овладян Шипченският проход. Неговата охрана се поема от отряда на генерал-майор Дерожински.

В началото на август за отбраната на Шипченския проход е сформиран Шипченски отряд с командир генерал-майор Николай Столетов. В състава му влиза Габровският отряд и Българското опълчение. От 9/21 до 12/24 август отрядът геройски отбранява връх Шипка от Централната османска армия (Сюлейман паша). Тези дни са най-тежките в Шипченската епопея. С пристигането на връх Шипка (13/25 август 1877) на VIII-ми армейски корпус непосредствената отбрана е поета от неговия командир генерал-лейтенант Фьодор Радецки. Българското опълчение е изтеглено за възстановяване, а Габровският отряд на генерал-майор Дерожински остава на позицията. Същия ден 13/25 август на връх Узункуш при отбиване на поредната турска атака и последвалата контраатака генерал Дерожински е убит от вражески крушум.

ПаметРедактиране

Награждаван е многократно: Орден „Света Ана“ I, II и III ст., Орден „Свети Станислав“ II ст., Орден „Свети Владимир“ III и IV ст. Тленните му останки са пренесени в Русия. Погребани са в Новодевическото гробище (Алея на знатните) на Санкт Петербург. Признателните жители на Габрово наименуват улица "Генерал Дерожински".

ИзточнициРедактиране

  • Освободителната война 1877-1878, Енциклопедичен справочник, ДИ " П. Берон", София, 1986, с. 82, 84, 87, 92, 157, 163
  • д-р Цончев Петър, "Из общественото и културно минало на Габрово", Г.1996, стр. 618