Уикипедия

Вилхелм Вернер фон Цимерн

Вилхелм Вернер фон Цимерн II (на немски: Wilhelm Werner von Zimmern; Wilhelm Werner II Graf von Zimmern-Herrenzimmern; * 6 януари 1485, Мескирх; † 6 януари 1575, Херенцимерн при Ротвайл) е граф на Цимерн, господар на замък Херенцимерн при Ротвайл в Баден-Вюртемберг, немски колекционер, историк и юрист.[1] Той се отказва от наследството през 1509 г. Фамилията е издигната на графове през 1538 г. Той е чичо на Фробен Кристоф фон Цимерн, авторът на „Цимерската хроника“.

Вилхелм Вернер фон Цимерн
граф на Цимерн
Бронзов епитаф на Вилхелм Вернер фон Цимерн в църквата „Св. Мартин“ в Мескирх
Роден
Починал
7 януари 1575 г. (90 г.)
Учил вТюбингенски университет
Семейство
РодЦимерн
БащаЙохан Вернер I фон Цимерн
Вилхелм Вернер фон Цимерн в Общомедия

Биография

редактиране
 
Вилхелм Вернер фон Цимерн: автопортрет (Württembergische Landesbibliothek Stuttgart, Cod. Don. 593a, fol. 115v.)

Той е най-малкият син на Йохан Вернер I фон Цимерн „Стари“ (1454 – 1495) и съпругата му Маргарета фон Йотинген († 1528), дъщеря на граф Вилхелм I фон Йотинген († 1467) и Беатриче дела Скала († 1466). Брат е на Файт Вернер фон Цимерн (1479 – 1499), Йоханес Вернер фон Цимерн Млади (1480 – 1548) и на Готфрид Вернер фон Цимерн (1484 – 1554).

Баща му Йохан Вернер I има от 1487 г. конфликти с Верденбергите, получава имперска забрана (Reichsacht), загубва собственостите и бяга в Швейцария.

През 1489 г., на 4-годишна възраст, Вилхелм Вернер е в ексзил в дворец Ортенщайн при граф Йорг фон Верденберг-Зарганс. През 1496 г. той се връща при майка си в Ротвайл.

След службата му като шилдкнапе в двора на херцог Улрих фон Вютемберг той започва да следва от 1499 г. в университета в Тюбинген. От есента на 1504 г. следва в университета във Фрайбург в Брайзгау философия, история и право, и от 1506/07 г. той е там един от ректорите.

През 1509 г. Вилхелм Вернер се отказва от наследството си в полза на братята си срещу годишна рента.[2] Отказано му е да стане клерик в Констанц и Страсбург и той започва кариера на юрист. През 1510 г. става дворцов съдия в императорския дворцов съд в Ротвайл.[3] След това той е императорски камера съдия в Шпайер.

Като историк той е известен чрез генеалогии на швабските благороднически родове. Главното му произведение е хроника на манастир Майнц и дванадесетте му епископства (м. др. епископствата Вормс, Вюрцбург, Айхщет, Кур, Хилдесхайм, Падерборн). Ръкописите на произведенията му той пише частично сам и поставя там своите рисунки.

Той строи на замък Херенцимерн и донася тук своята библиотека и „камерата на чудесата“.

Вилхелм Вернер фон Цимерн умира на 6 януари 1575 г. на 90 години. По негово желание сърцето му е запазено в капелата на замъка Херенцимерн в желязна кутийка. То се пази днес в капелата на дворец Хайлигенберг.

Фамилия

редактиране

Първи брак: на 11 февруари 1521 г. с ландграфиня Катарина фон Лупфен (* 29 януари 1486; † 7 юни 1521), дъщеря на ландграф Зигмунд II фон Лупфен-Щюлинген (1461 – 1526) и Клеменция фон Монфор († 1528) или на ландграф Хайнрих III фон Лупфен-Щюлинген (1462 – 1521) и Хелена фон Раполтщайн († 1466). Тя пада от кон и умира бременна четири месеца след женитбата.

Втори брак: Вилхелм Вернер се сгодява на 17 март 1524 г. и се жени на 30 ноември 1525 г. за ландграфиня Амалия фон Лойхтенберг (* 23 юни 1469; † 30 януари 1538), вдовица на граф Леонхард II фон Фраунберг-Хаг († 27 септември 1511), дъщеря на ландграф Фридрих IV фон Лойхтенберг-Грюнсфелд († 1487) и графиня Доротея фон Ринек († 1503). Те имат две дъщери:[4][5]

Галерия

редактиране
  •  
    Алианцгерб Цимерн-Лупфен
  •  
    Алианцгерб Цимерн-Лойхтенберг
  •  
    Останки от замък Херенцимерн

Произведения

редактиране
  • Die Könige von Ungarn, ab ca. 1540. Handschrift mit bebilderten Biographien, Württembergische Landesbibliothek Stuttgart, Cod. Donaueschingen 704 (Digitalisat)
  • Chronik von dem Erzstifte Mainz und dessen Suffraganbistümern, 5 Bände, vollendet ca. 1550 (verschiedene Handschriften[7])
    • A: Erzstift Mainz
    • B: Worms, Würzburg und Eichstätt
    • C: Speyer, Straßburg, Verden
    • D: Chur, Hildesheim, Paderborn
    • E: Halberstadt, Konstanz, Augsburg
  • Genealogie der Grafen von Kirchberg, Handschrift, Württembergische Landesbibliothek Stuttgart, Cod. Donaueschingen 593a (Digitalisat)
  • Vergänglichkeitsbuch, bebilderte Handschrift, Württembergische Landesbibliothek Stuttgart, Cod. Donaueschingen A III 54 (Digitalisat; Transkription der gesamten Handschrift). Das Vergänglichkeitsbuch (1520 – 1550) enthält auf Blatt 21v eine lavierte Federzeichnung der Die drei Lebenden und die drei Toten/Begegnung der drei Lebenden und der drei Toten sowie einen Totentanz mit 41 Illustrationen und den zugehörigen Dialogversen.[8]
    • neuere Ausgabe des Totentanzes: Totentanz, Hrsg. von Christian Kiening, Ulrich Gaier, Hans Pörnbacher. Edition Isele, Eggingen 2004 ISBN 3-86142-276-X
    • Abschrift als repräsentatives Hausbuch: Württembergische Landesbibliothek Stuttgart, Cod. Donaueschingen 123 (Digitalisat).

Литература

редактиране
  • Georg Tumbült: Zimmern, Wilhelm Werner Freiherr von. In: Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 45, Duncker & Humblot, Leipzig 1900, S. 302 – 306.
  • Die Würzburger Bischofschronik des Grafen Wilhelm Werner von Zimmern und die Würzburger Geschichtsschreibung des 16. Jahrhunderts. Hrsg. von Wilhelm Kraft. Würzburg: Schoeningh 1952.
  • Die Eichstätter Bischofschronik des Grafen Wilhelm Werner von Zimmern Hrsg. von Wilhelm Kraft. Schoeningh, Würzburg 1956
  • Gerhard Wolf: Von der Chronik zum Weltbuch. Sinn und Anspruch südwestdeutscher Hauschroniken am Ausgang des Mittelalters. Berlin und New York: de Gruyter 2001.
  • Wolfgang Achnitz: Die poeten und alten historien hat er gewist. Die Bibliothek des Johann Werner von Zimmern als Paradigma der Literaturgeschichtsschreibung. Aufsatz in: Nine Miedema, Rudolf Suntrup: Literatur – Geschichte – Literaturgeschichte. Beiträge zur mediävistischen Literaturwissenschaft. Frankfurt/Main: Lang 2003.
  • Erica Bastress-Dukehart: The Zimmern chronicle. Nobility, memory, and self-representation in sixteenth century Germany. Aldershot; Burlington: Ashgate. ISBN 0-7546-0342-3
  • Felix Heinzer: Handschrift und Druck im Oeuvre der Grafen Wilhelm Werner und Froben Christoph von Zimmern. In: Gerd Dicke, Klaus Grubmüller: Die Gleichzeitigkeit von Handschrift und Buchdruck. Wiesbaden: Harrassowitz 2003. ISBN 3-447-04767-4
  • Franz-Josef Holznagel: Ignorierte Warnungen armer Seelen, lehrreiche Begegnungen mit den Ahnen und eine undankbare Wiedererweckte. Die „Gespenster“ des Wilhelm Werner von Zimmern (1485 – 1575) und ihre Funktionalisierungen. In: Moritz Baßler, Bettina Gruber, Martina Wagner-Egelhaaf (Hrsg.): Gespenster. Erscheinungen – Medien – Theorien. Würzburg 2005, S. 55 – 75. ISBN 3-8260-2608-X
  • Beat Rudolf Jenny: Graf Froben Christoph von Zimmern. Geschichtsschreiber, Erzähler, Landesherr. Ein Beitrag zur Geschichte des Humanismus in Schwaben. Lindau und Konstanz: Thorbecke 1959 (enthält u. a. eine Klarstellung der Rolle Wilhelm Werner von Zimmerns bei der Entstehung der Zimmerischen Chronik).
  • Edwin Ernst Weber: Der „Mäzen“ des Meisters von Meßkirch. Graf Gottfried Werner von Zimmern zwischen Reformation, Bauernkrieg und Altgläubigem Bekenntnis. In: Staatsgalerie Stuttgart, Elsbeth Wiemann: Der Meister von Meßkirch. Katholische Pracht in der Reformationszeit. Stuttgart 2017, S. 13 – 23.
  • Europaische Stammtafeln, by Wilhelm Karl, Prinz zu Isenburg, Vol. XII, Tafel 84.
  • ~Europäische Stammtafeln, J.A. Stargardt Verlag, Marburg, Schwennicke, Detlev (Ed.). 12:84; 16:97

Източници

редактиране
  1. ↑ Фробен Кристоф фон Цимерн: Zimmerische Chronik. Bd. III. Herausgegeben von Karl August Barack. Freiburg, Tübingen 1881, S. 617.
  2. ↑ Webseite Uni Zürich Deutsches Seminar
  3. ↑ Webseite Uni Zürich Deutsches Seminar
  4. ↑ Wilhelm Werner II. Graf v.Zimmern-Herrenzimmern, ww-person.com
  5. ↑ Wilhelm Werner, Graf von Zimmern, our-royal-titled-noble-and-commoner-ancestors.com
  6. ↑ Hohenzollern 8, genealogy.euweb.cz
  7. ↑ Übersicht über Digitalisate siehe Klaus Graf: Rezension Die Grafen von Zimmern und die Kultur des schwäbischen Adels, in Archivalia, 15. September 2014, später aktualisiert
  8. ↑ Hans Georg Wehrens: Der Totentanz im alemannischen Sprachraum. „Muos ich doch dran – und weis nit wan“. Schnell & Steiner, Regensburg 2012, ISBN 978-3-7954-2563-0. S. 36f. und 154ff.

Външни препратки

редактиране
 
Общомедия
Общомедия разполага с мултимедийно съдържание за
Вилхелм Вернер фон Цимерн.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Вилхелм_Вернер_фон_Цимерн&oldid=11793310“.