Вилхелм Генацино (на немски: Wilhelm Genazino) е германски писател, автор на романи, разкази, драми и есета.

Вилхелм Генацино
Wilhelm Genazino
Вилхелм Генацино през 2016 г.
Вилхелм Генацино през 2016 г.
Роден22 януари 1943 г.
Починал12 декември 2018 г. (75 г.)
Професияписател
Националност Германия
Жанрроман, разказ, драма, есе
НаградиГоляма литературна награда на Баварската академия за изящни изкуства (1998)
Награда Георг Бюхнер (2004)
Награда Клайст (2007)
Подпис
Уебсайт
Вилхелм Генацино в Общомедия

Биография и творчество

редактиране

Вилхелм Генацино е роден през военната 1943 г. в Манхайм, провинция Баден-Вюртемберг. Завършва гимназия и известно време сътрудничи на „Рейн-Некар Цайтунг“. После следва германистика, философия и социология във Франкфуртския университет.

След като завършва, става журналист. До 1971 г. е редактор във франкфуртското сатирично списание „Пардон“, а от 1980 до 1986 г. е съиздател на списание „Лезецайхен“. От началото на 1970-те години се издържа като писател на свободна практика.

От 1970 до 1998 г. Генацино живее във Франкфурт на Майн. През 1997/98 г. е гост-доцент по литература в университета на Падерборн. От 1998 г. живее в Хайделберг, а през 2004 г. се завръща във Франкфурт.

През 2004 г. получава най-престижната немска литературна награда Георг Бюхнер на Немската академия за език и литература в Дармщат, чийто член е от 1990 г.

През зимния семестър на 2005/06 г. Генацино произнася във Франкфуртския университет своята Франкфуртска лекция по поетика под заглавие „Съживяване на мъртвия ъгъл“. През летния семестър на 2009 г. става професор по поетика в университета на Бамберг.

 
Гробът на Вилхелм Генацино

През 2011 г. е избран за член на Академията на изкуствата в Берлин. През същата година романът му „Ако бяхме животни“ („Wenn wir Tiere wären“) е номиниран за Немската награда за книга.

Наред с романи и есета Генацино създава и множество радиопиеси. Творбите му са преведени на редица езици, между които английски, френски, гръцки, италиански, литовски, нидерландски, руски, словенски, испански, чешки и унгарски.

Писателят живее във Франкфурт на Майн до смъртта си на 12 декември 2018 г.

Библиография

редактиране
  • Laslinstrasse, 1965
  • Abschaffel-Trilogie:
    • Abschaffel, 1977
    • Die Vernichtung der Sorgen, 1978
    • Falsche Jahre, 1979
      • Sonderausgabe in einem Band, 2011
  • Die Ausschweifung, 1981
  • Fremde Kämpfe, 1984
  • Der Fleck, die Jacke, die Zimmer, der Schmerz, 1989
  • Die Liebe zur Einfalt, 1990
  • Leise singende Frauen, 1992
  • Die Obdachlosigkeit der Fische, 1994
  • Das Licht brennt ein Loch in den Tag, 1996
  • Die Kassiererinnen, 1998
  • Ein Regenschirm für diesen Tag, 2001
  • Eine Frau, eine Wohnung, ein Roman, 2003
  • Die Liebesblödigkeit, 2005
  • Mittelmäßiges Heimweh, 2007
  • Das Glück in glücksfernen Zeiten, 2009
  • Wenn wir Tiere wären, 2011
  • Bei Regen im Saal, 2014
  • Außer uns spricht niemand über uns, 2016
  • Kein Geld, keine Uhr, keine Mütze, 2018

Други публикации

редактиране
  • Vom Ufer aus, 1990
  • Aus der Ferne. Texte und Postkarten, 1993
  • Das Bild des Autors ist der Roman des Lesers, 1994
  • Mitteilungen an die Freunde (Zum Preis der LiteraTour Nord), 1996
  • Achtung Baustelle, Essay-Sammlung, 1998
  • Über das Komische: der außengeleitete Humor (Paderborner Universitätsreden), 1998
  • Der gedehnte Blick, Essay-Sammlung, 1999
  • Fühlen Sie sich alarmiert, Abiturreden, 1999
  • Auf der Kippe, Texte zu Postkarten und Fotos, 2000
  • Karnickel und Fliederbüsche, violett, 2001
  • Aus dem Tagebuch der Vergangenheit, In: Text und Kritik 162, 2004
  • Lieber Gott mach mich blind, Theaterstücke, 2003, 2006, 2007
  • Die Belebung der toten Winkel. Poetikvorlesungen, 2006
  • Idyllen in der Halbnatur, Essays und Reden, 2012
  • Tarzan am Main. Spaziergänge in der Mitte Deutschlands, 2013

Награди и отличия

редактиране

Външни препратки

редактиране