Винителен падеж

Винителният падеж, или акузативът (на латински: casus accusativus), е падежна форма, която се съчетава с преходен глагол или с дума, означаваща състояние. Тази форма посочва обект, подлежащ на действие, или изразява различни обстоятелствени отношения: време, пространство, количество и др. От синтактична гледна точка винителният падеж се използва за означаване на прякото допълнение.

Глаголите, изискващи винителен падеж, могат да означават:

Действие, което засяга обекта по някакъв начин и го променя:

хърв.: Mačka je posrkala mlijeko. (Котката излочи млякото.)

Действие, което е насочено към обекта, без да го променя:

нем.: Ich sehe den Wagen. (Виждам колата.)

яп.: Hon-o yomu. (Чета книга.)

хърв.: Prijatelj poseduje vikendicu na moru. (Приятелят ми има вила на морето.)

Действие, чрез което се преодоляват пространствено-времеви отношения.

хърв.: Jelen preskoči potok i pobjegne. (Еленът прескача потока и побягва.)

хърв.: Noć sam proživio u strahu. (Прекарах нощта в страх.)

Думите, които изразяват състояние, могат да бъдат страх, срам и др.:

хърв.: Brata je strah. (Брат ми го е страх.)

хърв.: Sram vas bilo! (Срамота! или Не ви е срам!)

Видове винителен падеж

Винителен за време

Винителният падеж за време означава времето на извършване на дадено действие:

рус.: Встречаемся каждый день. (Срещаме се всеки ден.)

рус.: Нынешнюю ночь ему нездоровилось. (Нощес му беше зле.)

ст.б.: (...когато се затвори небето за три години и шест месеца...) (Лука, 4:25).

хърв.: Dječak je praznike proveo kod bake. (Момчето прекара празниците при баба си.)

Винителен за количество

Винителният падеж за количество се използва при посочване на стойност или количествено проявление на глаголното действие, вкл. количество време или пространство:

хърв.: Popio je litar soka nekog. (Изпи един литър от някакъв сок.)

рус.: Ждал целую неделю. (Чаках цяла седмица.)

ст.б.: (Двама от тях отиваха в едно село на шестдесет стадия) (Лука, 24:13).

ст.б.: ... (И ако някой те принуди да вървиш с него една миля) (Матей, 5:41).

Винителен за обект

Винителният падеж за обект назовава предмет, към който е насочено действието:

рус.: Читаю книгу. (Чета книга.)

рус.: Я бросил мяч. (Хвърлих топката.)

хърв.: Dječak je dohvatio jabuku. (Момчето [достигна и] взе ябълката.)

хърв.: Vjetar je srušio krov. (Вятърът събори покрива.)

Винителен при предложно допълнение

В някои езици (например славянските) винителен падеж се среща и в непреки (предложни) допълнения:

рус.: Это плохо влияет на здоровье. (Това влияе зле на здравето.)

рус.: Мальчик умоляюще посмотрел на мать. (Момчето погледна майка си умолително.)

хърв.: Računao sam na njega. (Разчитах на него.)

Остатъци от винителен падеж в съвременния български език

В съвременния български език са останали форми за винителен падеж само при личните местоимения: него, го, нея, я, тях, ги и др. Употребата на тези падежни форми се обуславя от синтактичната служба на съответното местоимение в изречението (пряко допълнение): Викат ме.

В някои североизточни български говори при съществителните имена от женски род формите за винителен падеж са заменили тези за именителен, например

Душътъ (душѫ тѫ) ми излезе.

Използвана литература

Priručna gramatika hrvatskoga književnog jezika, Zagreb, 1979.
Д.Э.Розенталь, М.А. Теленкова, Словарь-справочник лингвистических терминов, Москва, 1976.
Граматика на старобългарския език, БАН, София, 1993.
I.M. Pulkina, A Short Russian Reference Grammar, Moscow, 1987.
Стефан Младенов, История на българския език, С., 1979 (превод проф. Иван Дуриданов).
Кирил Мирчев, Историческа граматика на българския език, С., 1978.
Граматика на съвременния български книжовен език, том 2 Морфология, С., 1983.