Винченцо Белини

италиански композитор

Винчѐнцо Салвато̀ре Кармѐло Франчѐско Белѝни (на италиански: Vincenzo Salvatore Carmelo Francesco Bellini) е италиански композитор, един от най-значимите италиански оперни композитори заедно с Джоакино Росини и Гаетано Доницети, издигнал на нов, по-висок етап италианското оперно изкуство.

Винченцо Белини
Vincenzo Salvatore Carmelo Francesco Bellini
италиански композитор
Роден
Починал
Пюто, Франция
ПогребанПер Лашез, Париж, Франция
Наградикавалер на Почетния легион
Музикална кариера
Стилопера, симфония
Семейство
Съпруганяма
Уебсайт
Винченцо Белини в Общомедия

Написва 11 опери – първата „Аделсон и Салвини“ (1825), последвана от „Капулети и Монтеки“ (1830), „Норма“ (1831), „Сомнамбула“ (1831), „Пуритани“ (1835).

Биография

редактиране

Белини се ражда в музикално семейство на 3 ноември 1801 г. в старинния град Катания. Като малък се проявява като дете-чудо – според легендата на година и половина вече изпълнява без грешка една ария от композитора Валентино Фиораванти, на 2 години се занимава с музикална теория, на 3 години се учи да свири на пиано и на 5 години вече свири повече от прилично. Учи в консерваторията в Неапол като ученик на известния тогава композитор Николо Дзингарели.[1]

Първата си опера „Аделсон и Салвини“ (единствената му комична опера) композира на 24 години. Премиерата е в театъра на Неаполитанската консерватория и му донася голям успех. Още същата година, 1825 г. завършва и операта „Бианка и Фернандо“, но с 3-та си сценична творба „Пират“ (1827 г.) Белини става един от най-големите италиански композитори. През 1830 г. Белини написва „Капулети и Монтеки“ (доста свободна трактовка на Шекспировата „Ромео и Жулиета“), която посвещава на родния си град.[1]

 
Родната къща на Белини в Катания

През следващата година създава 2 от най-ценните си творби – „Сомнамбула“ и „Норма“, и 2-те изнесени в Милано. През 1833 – 1834 г. Белини пътува. Живее известно време в Париж. За Италианския оперен театър в Париж Белини написва своето последно произведение – операта „Пуритани“ по сюжет на роман на Уолтър Скот. В премиерите на оперите му са вземали участие най-големите знаменитости като Рубини, Тамбурини, Паста, Малибран и други.[1]

Познава славата приживе и става популярен в Европа. Почива едва 33-годишен от остро чревно възпаление на 24 септември 1835 г. в Пюто близо до Париж.[1] Погребан е в Пер Лашез.

 
Заглавна страница на оригиналното либрето „Норма“ (1831)
  • „Аделсон и Салвини“ (1825),
  • „Бианка и Джернандо“ (1826),
  • „Пират“ (1827),
  • „Чужденката“ (1829),
  • „Заира“ (1829),
  • „Ернани“ (незавършена, 1830),
  • „Капулети и Монтеки“ (1830),
  • Норма“ (1831),
  • Сомнамбула“ (1831),
  • „Беатриче ди Тенда“ (1833),
  • Пуритани“ (1835).

Източници

редактиране
  1. а б в г Сагаев, Любомир. Книга за операта. София, Държавно издателство „Музика“, 1983. ISBN 954-8004-21-6.

Външни препратки

редактиране
  • ((it)) Raffaele Monterosso, BELLINI, Vincenzo, Dizionario biografico degli italiani, VII volume, Roma, Istituto dell'Enciclopedia Italiana, 1970
  • ((it)) Ildebrando Pizzetti, BELLINI, Vincenzo, Enciclopedia Italiana (1930)