Сицилианско кралство

Сицилианското кралство, известно още и като Кралство Сицилия (на латински: Regnum Siciliae или Sicilie; на италиански: Regno di Sicilia; на сицилиански: Regnu di Sicilia), е историческа държава в южната част на днешна Италия, основана от норманите на Рожер II през 1130 г. и съществувала до 1816 г.

Сицилианско кралство
1130 – 1816
Знаме
Знаме
      
Герб
Герб
Сицилианското кралство.
Сицилианското кралство.
Континент
СтолицаПалермо (1130 – 1816)
Официален езиклатински, сицилиански
Форма на управлениеФеодализъм
Крал
1130 – 1154Рожер II
1266 – 1282Карл I Анжуйски
1759 – 1816Фердинанд I на двете Сицилии
История
Коронация на Рожер II1130
Сицилианска вечерня1282
Кралство на двете Сицилии1816
Валутасицилианска пиастра
Предшественик
Графство Сицилия Графство Сицилия
Наследник
Кралство на двете Сицилии Кралство на двете Сицилии
Днес част от Италия
 Малта
 Тунис
 Либия
 Гърция
Сицилианско кралство в Общомедия

Кралство Сицилия обхваща остров Сицилия и цяла южна Италия до 1530 г., включително и островите Малта и Гозо. До сицилианската вечерня (1282 г.) се нарича Кралство Апулия и Сицилия. Вследствие на брожението в Сицилия, в 1282 година континенталната част на Кралство Сицилия се отделя политически в Кралство Неапол под управлението на династията Анжу. След 1302 г. островното кралство е наричано и Тринакрийско кралство или Кралство Тринакрия, тъй като островът е разделен на три (на латински: Valle di Mazzara, Valle di Demona, Valle di Noto). Името се свързва и с митичния остров Thrinacia (Θρινακίη from θρῖναξ „тризъбец“), споменат от Омир в Одисея като острова на добитъка на Хелиос. През елинистичната епоха то се интерпретира като Trinakria (Τρινακρία, "[остров] с три носа").[1] Оттогава сицилианското кралство е васално последователно на Арагон, Испания, Свещената римска империя.

До края на XVIII в. Кралство Неапол, Кралство Сицилия и кралство Испания се намират в персонална уния под властта на испанските крале от Хабсбургската династия.

През 1816 г. кралство Сицилия се слива отново с Неаполитанското кралство в Кралството на двете Сицилии, а през 1861 г. последното влиза в състава на обединеното Кралство Италия.

Източници Редактиране

  1. „Θρινακίη“ in Henry George Liddell. Robert Scott. A Greek-English Lexicon. revised and augmented throughout by. Sir Henry Stuart Jones. with the assistance of. Roderick McKenzie. Oxford. Clarendon Press. 1940. на английски

Литература Редактиране

  • Backman, C. R. The Decline and Fall of Medieval Sicily: Politics, Religion, and Economy in The Reign of Frederick III, 1296 – 1337. Cambridge: Cambridge University Press, 1995.
  • Норвич, Д. Нормандцы в Сицилии. Второе нормандское завоевание: 1016 – 1130 гг. М., Центрополиграф, 2005.
  • Норвич, Д. Рассвет и закат Сицилийского королевства. Нормандцы в Сицилии: 1130 – 1194 гг. М., Центрополиграф, 2005.
  • Рансимен, С. Сицилийская вечерня: История Средиземноморья в XIII веке. СПб., Евразия, 2007.
  • Dreher, M. Das antike Sizilien. Muenchen, Beck, 2008 ((Beck'sche Reihe, 2437).
  • Гагова, Кр. Кралската идеология на Роже ІІ (от коронацията до законите от Ариано). – В: Mediaevalia. Специално издание. Сборник в памет на доц. д-р Георги Сотиров (1946 – 1998). Съст. Красимира Гагова. Ред. Красимира Гагова и Александър Николов. С., 2011, 122 – 139.

Вижте също Редактиране