Вихрен (пещера)

пещера
Вижте пояснителната страница за други значения на Вихрен.

Вихрен или Вихренска пропаст е пропастна пещера в Пирин, близо до връх Вихрен, на източния му ръб. Тя е една от най-дълбоките пещери в Пирин и една от най-високо разположените в района между Алпите и Кавказ. Защитен природен обект.[1] В ранните етапи на проучването ѝ се среща под името Каза̀на, а до 1976 година носи името Вихрен I.[2]

Вихрен
41.767° с. ш. 23.407° и. д.
Местоположение в Пирин
МестоположениеПирин
Дълбочина202 м
Дължина396 м
Надм. височина2630 м
Входове1

Разположена е на 2630 m н.в. Дължината ѝ е 396 m, дълбочината 202 m.[3]

Пещерата е образувана в силно наклонени протерозойски мрамори. Трудна е за проникване. Има 4 отвеса: първият е 45 m, вторият – 35 m, третият – 41 m и последният – 16 m. В началната част има ледени образувания и водопади.[1]

Първите сведения за пещерата са от полски спелеолози. Изследвана е от няколко експедиции. Пещерняци от СПК „Академик“ я проучват и картират до дълбичина -132 m (1976 – 1979), пещерняци от софийския ПК „Хеликлит“ откриват и изследват нови части (1995 – 1996), като по това време тя е най-дълбоката пещера в Пирин (-170 m).[1] Към 2023 година установената ѝ дължина е 394 m, а дълбочината 202 m.[3]

Във „Вихренската пропаст“ са открити ручейникът Micropterna caesareica (Trichoptera) и други видове.[1]

Пещерата е обявена за защитен природен обект с площ 0,3 ha със Заповед 1147 от 19 април 1976 година.[1]

Хижите „Вихрен“ и „Бъндерица“ са изходните точки към пещерата.[2]

Външни препратки

редактиране
  1. а б в г д Берон, Петър, Даалиев, Трифон, Жалов, Алексей. Пещери и спелеология в България. София, Българска федерация по спелеология, Национален природонаучен музей при БАН, Фондация КОМ, 2009. ISBN 978-954-8745-15-4. с. 447.
  2. а б Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 408.
  3. а б Вихрен // caves.speleo-bg.org. Посетен на 10 януари 2024.